Ирен Дикова: Да вдигна българския флаг на награждаванията в Бормио беше висша форма на гордост и патриотизъм!

След като сътвори истински фурор на Световните зимни игри за трансплантирани, Ирен Дикова направи своята равносметка за игрите, постигнатото, запознанствата и символиката на трите златни медала в Бормио.

Пред sesame.bg тя не скри важността на първото място, но за пореден път разкри, че мотивацията й е друга. Ирен се състезава, за да даде надежда на хора с нейната съдба и да предаде сила на чакащите трансплантация и техните семейства.

Спечели три златни медала и всички много се гордеем с теб. Как се чувстваш след първоначалната буря от емоции?

Чувствам се изключително щастлива и горда! Не очаквах след 17 години да се кача на старта и да сляза с такава увереност. Имах леки съмнения, но сега съм на седмото небе от щастие! Мотивирана съм да продължа напред, да се боря, да тренирам, да живея и спортувам, с което да разпространявам идеята за трансплантация и донорство в България и по света!

Какво е усещането да представляваш България на подобен форум и то за първи път?

Вдигайки флага на България на награждаванията за мен беше висша форма на гордост и патриотизъм! Независимо от това, че държавата като институция не е ми е помогнала по никакъв начин, аз я представям като моята Родина!

Какви хора срещна там и как видя ти конкуренцията в трите дисциплини?

Хората, които срещнах тук бяха като мои братя и сестри, със сходни съдби и уникални истории. Вдъхновяващи и мотивиращи. Някои бяха доста добри и много близко до моето ниво на каране, други бяха дошли да представят държавата си и за самата идея да участват на подобен форум с цел разпространение на темата за трансплантациите в световен мащаб. В някои категории имаше голяма конкуренция, в други не толкова. Най-важното беше, че всички имахме хъс и спортна злоба, но се състезавахме с любов и с усмивка на лицата си.

Каква беше организацията и какво те впечатли най-много по време на престоя ти?

Организацията беше перфектна. Това са повече от 200 участника, всеки със своите претенции, въпроси, желания. Всичко беше на ниво, но най-хубави бяха разговорите, размяната на истории и емоции. Имаше както трансплантирани, така и живи донори, някои от които роднини на първите. Запознах се с невероятни хора и човеци с голямо Ч. Хора с късмет да бъдат тук и сега.

Имаше ли трудни моменти и как ги преодоля?

Трудни моменти не, но разтърсващи да. Затова бяхме там, затова се провеждат тези състезания на такова ниво. Изморително е, но всички се справихме блестящо и до последно имахме сили и желание за състезание и споделяне на моменти заедно.

Кое беше най-емоционалното за теб по време на световоното?

За мен беше най-силно емоционална срещата с доброволка на състезанието - Лиса Уилсън от Англия, чийто син е починал преди няколко години и е подписал приживе съгласието си органите му да се използват за донорство. Лиса е невероятна жена и силна майка, която е щастлива да вижда всички тези живи хора щастливи, че някой като нейния собствен син, им е дарил живот!

Успя ли подкрепата от страна на хората и компании, като sesame.bg, да ти даде повече увереност и спокойствие преди и по време на Световното?

Всяка една подкрепа преди и по време на състезанието е много важна за участника. Не мислиш за нещата, които не са твоя работа, а се съсредоточаваш в съществената част. Изключително съм благодарна за подкрепата на sesame.bg, за силата, която ми дадоха. Много съм щастлива, че успях да постигна успехи, за да докажа, че помощта има значение и че можем и за напред да си партнираме.

#irespect