Рибарите, които превзеха Швеция

Във вълната от новини за постоянно разширяване на футболния календар с цел свръхпечалба и пренасяне на мачове от водещите европейски първенства на други континенти, копнеещите за романтика почитатели на най-популярният спорт имат възможност да се усмихнат.

През настоящия сезон в шведската Алсвенскан под светлините на прожекторите застана отбор, разполагащ с „внушителния“ бюджет от 60 млн. крони (около 5 млн. долара). Става въпрос за Мялби, както е известен на български, или Мелбю, както е правилната от филологична гледна точка транскрипция от шведски. Макар че са основани на 1 април през 1939 г., „жълто-черните“ по никакъв начин не се шегуват и сложиха в малкия си джоб отбори с международна слава като ИФК Гьотеборг и Малмьо. Те напълно разбиха на пух и прах комплекса за малоценност, който редица държави и отбори имат, тъй като са представители на Хелевик - рибарско селище с население от 813 души, далеч от пропорциите на вече изброените, както и столицата Стокхолм. Клубният стадион „Страндвален“ пък е петия най-малък в цялото първенство със своя капацитет от 7500 седящи места. За цялата си история Мялби до този момент можеше да се похвали само с двукратното спечелване на Суперетан (второто ниво на шведския футбол), а през 2023 г. достигна до финал за националната купа, където бе разбит от Хекен с 1:4.

А към днешна дата, след последната си победа над ИФК Гьотеборг, Мялби вече е официално новият шампион на Швеция. След 27 изиграни кръга, със своите 66 точки, е недостижим на върха.

При обикновени обстоятелства спокойно може да посочим, че съдбата на клуба се е преобърнала през 2014 г., когато начело застава Магнус Емеус (по подобие на Германия над 50% от акциите са под контрола на привържениците). Истината обаче е, че той изживява кошмарен период и 2 години по-късно е на един мач от изпадане в четвъртото ниво и фалит, но в крайна сметка успява да се задържи над водата. „Успяваме да контролираме разходите си и едновременно имаме едни от най-ниските обороти и най-ниските разходи в лигата. Когато трябва да похарчим дори една крона се питаме дали това ще направи отбора по-добър? Футболът е много любов и страст, но в крайна сметка добрата финансова дисциплина е от ключово значение“, казва изпълнителният директор Якоб Ленартсон. Направените трансфери преди началото на сезона доказват тези му думи – откупна сума бе платена единствено за датския халф на Бодьо-Глимт Йепе Кяер (700 000 евро) и централния защитник на Сундсвал Лудвиг Сванберг (180 000 евро). За сметка на това бяха получени близо 2 млн. евро от продажбите на Никлас Рьойкяер в Нордселанд и Якуб Килерих в Зулте Варегем.

Логично е да отдадем заслуженото и на треньора Андерс Торстенсон, който през 2023 г. за трети път застана начело на Мялби. Специалистът, който съвместява своите задължения с тези на училищен директор, обаче от своя страна дължи благодарност на своите помощници Кристофер Аугустсон (бивш селекционер на различните юношески формации на Швеция) и Карл Аксум, появлияли положително върху неговите виждания за футбола. Това важи особено за последния, който има докторска степен в Норвежкото училище за спортни науки и е определян от тренировъчния център на ФИФА като „водещ световен авторитет по визуално възприятие в елитния футбол“. При идването му Мялби е отбор, залагащ откровено на играта в защита, докато сега това е тим, владеещ топката в средно 54% от времето на своите мачове и залагащ на системата 3-4-3. „Преди хората ни асоциираха основно с играта с дълги топки, нещо като шведския Стоук. Откакто Аксум дойде обаче станахме по-дейни в атака“, признава халфа Елиът Строуд.

Въпреки че предпоставките за добро представяне са налице, преди началото на сезона Мялби определено не е сред фаворитите за титлата – в специалното издание на „Афтонбладет“ преди началото на сезона той не е първи избори в нито една от прогнозите на 20-те експерти на медията, като най-високата позиция, на която е класиран е 5-о място, фигуриращо в 3 анкети. В материала за клуба повече се набляга на куриозния факт, че спортния директор Хасе Ларсон възлага ролята на главен скаут на самоукия Аврид Франзен, който в моментите когато не наблюдава играчи изпълнява съвестно задълженията си на пощальон, каквато е основната му професия. Според любопитна статистика това е втория най-висок отбор в цялата Алсвенскан със среден ръст от 184,63 см, но дори и това не е предпоставка за последвалия успех. Заслугите за него могат да бъдат разпределени между отделните линии, но безспорно споменаване заслужава вратаря Ноел Тьорквист, който през лятото бе продаден на Комо, но получи възможност да доиграе сезона в Швеция. Защитата, която в средата на миналия сезон бе разтърсена от продажбата на Колин Рьослер в Малмьо се стикова напълно и преди паузата за национални отбори допусна едва 17 гола. Нейният представител Алекс Норен получи повиквателна за „тре крунур“, с всички уговорки относно настоящата форма на представителния тим на скандинавската страна. От халфовата линия може да бъде отличен Херман Йохансон, дал 7 асистенции от началото на сезона, отстъпвайки по този показател само на бившия играч на ЦСКА Тобиас Хайнц, който е с 8 за ИФК Гьотеборг. Специално внимание заслужава и капитана Йеспер Густафсен, част от тима в последните 12 години с кратък период под наем в Мьолнер. Играчите определено не страдат от звездомания, тъй като искат или не те постоянно се срещат с привържениците на тима на опашка в единствения магазин за хранителни стоки в градчето. Официалният фенклуб на Мялби регистрира сериозен ръст и в средата на сезона вече наброяваше около 500 души, а близо 1200 души бяха заявили присъствието си при гостуването на ИФК Гьотеборг. Историята на скромния шведски тим е поредното доказателство, че понякога добрата работна етика и задружност могат да се окажат по-голям фактор за успеха от чувалите с пари.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за шведската Алсвенскан може да откриете ТУК.