Саарбрюкен – немският футбол в миниатюра

Футболът в Германия ни предлага различни свои лица – от величието и трофеите на Байерн, през Жълтата стена на Борусия Дортмунд до присъствието на Санкт Паули като символ на алтернативната култура. Само един клуб обаче може да претендира за това, че чрез своята история описва всички периоди от развитието на най-великата игра на немска земя – Саарбрюкен.

В основата на това стои геополитическото местоположение на днешната югозападна провинция на Германия. Дълги години тя е обект на спорове между страната и Франция и неслучайно между 1800 и 1950 г. местните жители са сменяли своята националност 5 пъти. След Първата световна война например, областта е поставена под контрола на Обществото на народите, като правителството в Париж, бидейки победител в глобалния конфликт получава възможност да експлоатира богатите въглищни находища. Това се променя през 1935 г., когато след проведен референдум 90,73% от гласувалите избират Саар да стане част от Германия. Това дава отлична възможност на местния Саарбрюкен (формиран през 1903 г. като футболна секция на Малщат 1878) да се включи в надпреварата за трофея „Виктория“, връчван на шампиона на страната в това време. За целта те първо трябва да спечелят своя регионален шампионат Гаулига Вестмарк, което правят през сезон 1942-43. Следват победи над Мюлхаузен, Виктория Кьолн, Манхайм и Фърст Виена, което осигурява на тима от Саар място във финала на първенството в Берлин. Там играчите на Ернст Георг губят с 0:3 от доста по-опитния Дрезденер, в чийто редици е нападателя Хелмут Шьон. Напредването на Втората световна война оказва пагубно влияние върху клуба – неговата клубна сграда е разрушена при бомбардировки, което налага временното обединение с местния Алтенкесел. Краят на глобалния конфликт довежда до нова промяна в статута на областта – тя се превръща в протекторат под френски контрол, което продължава до 1957 г., когато е присъединена към ФРГ.

В новата обстановка местните отбори формират собствена Еренлига, за която Саарбрюкен се оказва твърде силен и неслучайно изпраща там втория си тим. Клубът води преговори с Френската футболна федерация и през сезон 1948-49 получава правото да играе в Лига 2. Това става възможно след предоставянето на банкова гаранция от 2 млн. франка, която е събрана с помощта на местната индустрия. Мачовете на тима са извън класирането и резултатите от тях не се обявяват в бюлетина на ФФФ. За изследователите е истинско предизвикателство да издирят тези срещи, но с общи усилия достигат до извода, че тима е спечелил минимум 25 от 38 мача и е отбелязал поне 133 гола, което е по-добър показател от достигналите до промоция Ланс и Бордо. При това положение изглежда логично президентът на федерацията Жул Риме да продължи членството на Саарбрюкен, но заради съпротивата от отборите от Елзас и Лотарингия в крайна сметка тази опция бива отхвърлена. От ръководството на клуба не се предават и през 1949-50 организират международен турнир, участие в който взимат отбори от Швейцария, Белгия, Франция, Швеция, Дания, Австрия и Югославия. Домакините печелят отличието след успех с 4:0 срещу Рен, а от сезон 1951-52 се завръщат в немската футболна система. Още в първия си сезон Саабрюкен печели Оберлига Зюдвест и в крайна сметка достига до финала на първенството в Лудвигсхафен, където след оспорвана среща губи с 2:3 от Щутгарт. Въпреки новия си статут, тимът участва в първото издание на Купата на европейските шампиони през сезон 1955-56 в качеството си на представител на Саар. „Синьо-черните“ шокират всички в първия си мач и побеждават с 4:3 Милан насред „Сан Сиро“. В реванша на стадион „Кизелхумес“ тимът на Ектор Пуричели все пак се налага с 4:1, но това участие още повече показва възможностите на тогавашния Саарбрюкен. На 21 февруари 1951 г. те надвиват Реал Мадрид с 4:0 в Мадрид и се превръщат в първия отбор от територията на днешна Германия с това постижение.

За отбелязване е, че за краткото си самостоятелно съществуване Саар става член на ФИФА (1950) и е сред основателите на УЕФА (15 юни 1954 г.). Приемането в МОК дава възможност на 36 спортисти от областта да участват на олимпийските игри в Хелзинки’52, а в квалификациите за футболния Мондиал’54 по ирония на съдбата Саар се изправя срещу ФРГ и Норвегия. Начело на националния тим е споменатия вече Хелмут Шьон, който години по-късно ще оглави Бундестима. Саар отстъпва и в двете срещи на своите съседи (0:3 в Щутгарт и 1:3 в Саарбрюкен), като за домакинството те имат сериозни претенции към съдиите – гол на Херберт Мартин е отменен поради засада, съдията Ян Бронкхорст от Нидерландия не отсъжда дузпа за игра с ръка на Вернер Колмайер, а решителния трети гол, дело на Ханс Шефер идва след нарушение срещу вратаря Ервин Щремпел. Сякаш като извинение за случилото се, футболните ръководители канят целия национален отбор на Саар като специални гости на финала на Мондиал’54 в Берн и накрая всички празнуват немския успех с 3:2 срещу Унгария.

Именно историческите натрупвания стават причина през сезон 1963-64 Саарбрюкен да бъде поканен като един от отборите, участващи в първото издание на Бундеслигата. Предпочитането му пред Борусия Нойкирхен обаче не се отплаща и „синьо-червените“ завършват последни, с което изпадат. В следващите десетилетия тима ще има няколко завръщания, без да остави сериозна следа, но след обединението на Германия през 1990 г. той отново ще има среща с историята. През сезон 1992-93 отборът намира място в Първа Бндеслига, но въпреки наличието на интересни имена като Ерик Уиналда той изпада мигновенно. Именно националът на САЩ е автор на двата гола за успеха над местния съперник Кайзерслаутерн, явяващ се най-значимия миг за тима на Питър Нойрурер в елита.

Началото на българската връзка в Саарбрюкен поставя легендата на Левски Стефан Абаджиев – Теко, който е треньор на дублиращия отбор в средата на 80-те години. Още през 70-те години, когато се преселва във ФРГ обаче той открива млад талант на име Феликс Магат, когото предлага на тогавашния треньор на първия тим Слободан Чендич и така започва кариерата в големия футбол на бъдещия немски национал. Именно с името на Магат и престоя му като мениджър в Саарбрюкен се свързва и името на друг наш играч – Наско Желев. Знаменитият защитник преминава в германския тим от Локомотив София през 1988 г. и веднага впечатлява младия специалист, който е известен като любител на дисциплината и големите физически натоварвания. „По това време трябваше да покриваме Теста на Купър (б.а. 12-минутен тест за издържливост, разработен от Кенет Купър за нуждите на американската армия). След като видяха, че не съм изморен и завършвам с преднина пред останалите ме накараха да бягам още веднъж. И там се представих добре и това ги накарат да се съмняват, че ползвам допинг. По това време обаче в България правехме този тест всеки вторник и имах достатъчно добра физическа подготовка, в което те се убедиха впоследствие“, спомня си Желев. Той изиграва общо 104 мача за клуба и играе редом до ганаеца Тони Йебоа, впоследствие направил сериозна кариера в Айнтрахт Франкфурт, Лийдс и Хамбургер. През сезон 1999-2000 част от тима пък е нападателят Мартин Кушев, но той е принуден бързо да се завърне в Славия.

Всички изброени факти бяха достатъчна причина да искаме да посетим мач на Саарбрюкен – в случая домакинство срещу Инголщад в Трета лига. При нашето отиване тимът заемаше 16-о място от 20 отбора, точно над зоната на изпадащите, където се намираше Улм на Павел Дочев. Формата на „синьо-черните“ бе всичко друго но не и убедителна и неслучайно след поражението с 0:3 от Ферл феновете призоваха всички играчи с изключение на местния любимец Мануел Цайц да напуснат. Било заради голямото напрежение около мача или поради обикновено недоверие, на което вече сме свикнали при посещенията ни в Западна Европа, но от клуба отказаха да ни акредитират. С помощта на колегата от Saarnews Клаус Кун обаче в крайна сметка се добираме до заветния пропуск и наблюдаваме срещата в компанията на него и неговия син Паул. Последният с охота ни разказа за още един велик мач с участие на Саарбрюкен – елиминирането на Байерн за Купата на Германия през 2023 г. „Те поведоха с гол на Томас Мюлер и изглеждаше, че няма да имат проблеми. Патрик Зонтаймер изравни в продължението на първото полувреме и след почивката Томас Тухел трябваше да пуска в игра Мусиала, Гнабри и Коман. Вместо втори гол за Байерн обаче Марсел Гаус вкара в 6-ата минута на продължението. Рядко може да видиш Мануел Нойер да гледа толкова безпомощно“, спомня си колегата, който тогава е един от над 16-те хиляди привърженици на „Лудвигспаркщадион“. След срещата имаме възможност да се видим Тим Чивея, който асистира за победното попадение в онзи двубой. „Всеки път когато се сетя за този мач не мога да спра да се усмихвам. Чувството е неописуемо“, сподели той.

Въпреки че се падаше навръх немския Великден, двубоя с Инголщад привлече интереса на точно 11 637 зрители. Сред тях бяха членовете на ултрас групата „Вираж Ест“, известни с близките си контакти с френския Нанси и австрийския Аустрия Залцбург. Треньорът на любимият им треньор Аргириос Яникис и неговата колежка от отсрещната пейка Сабрина Витман превърнаха двубоя в едно надлъгване, което не предложи особено зрелище. Съдията Бен Хенри Ухриг бе в тон с играчите и имаше сериозни проблеми с позиционирането си. Единственият гол в срещата, дело на Себастиан Василиадис в 14-ата минута, бе сред малкото интересни моменти, а само изявите на лявото крило на домакините Флориан Пик се отличаваха от монотонната игра. Успехът определено свали напрежението в лагера на Саарбрюкен, а богатата история на клуба показва, че той е успял да устои на далеч по-сериозни изпитания.

Автор: Тео Борисов