Седем години без непрежалимия Туньо

Днес почитаме непрежалимия Трифон Иванов - Туньо. Преди точно седем години той си отиде от този свят. Но ще го помним винаги. Сърцат и непробиваем на терена, душата на компанията извън него. Туньо бе един от лидерите на „златното поколение“, което донесе световна слава на българския футбол. И остана единствен, който не беше жаден за власт след края на кариерата си. За това всички го обичаме. Примери в обратната посока от онова поколение – колкото щеш.

Има 76 мача за националния отбор, в които вкара и шест гола. Най-паметен и важен е онзи срещу Русия, с който победихме с 1:0 и се класирахме на Световното във Франция през 1998-ма година.  На клубно ниво записа 353 мача и 45 гола за отборите на Етър, ЦСКА, Бетис, Рапид и други.

Неслучайно, вече седма година се връчва награда „Лъвско сърце“ на най-сърцатия български футболист. Тази година призът отиде при Тодор Неделев, който пострада тежко при катастрофа с националния ни тим с Грузия.