Звездният час на „малките“ в Купата на България

Те ще предложат редица интригуващи сблъсъци за родните фенове – носителят на трофея Лудогорец гостува в Бургас на Черноморец, финалистът ЦСКА пътува до Севлиево, докато лидера във временното класиране на първенството Левски има визита в Пазарджик на Хебър. Сред участниците в този етап на турнира има отбори, които вече са оставили своята диря в надпреварата и има на какво да се опрат в исторически план.

Плевен участник в първият финал с чужд съдия

Програмата на тази фаза се открива с домакинството на Спартак Плевен срещу Ботев Пловдив. Домакините са традиционно име за родния футбол с 35 сезона в елита, но най-големия им успех в турнира за националната купа е постигнат през далечната 1957 г. Във въпросната година водения от Константин Господинов тим завършва на четвърто място в първенството и е сред най-неудобните съперници за фаворитите. Показателно е, че абсолютния хегемон в онези години ЦСКА (тогава ЦДНА) в продължение на 5 години не успява да постигне победа в Плевен. „Хубавите черти на този отбор - бойкост, решителност, задружност, получиха нов тласък за развитие върху базата на една подобрена техника и тактика. Плевенчани станаха опасни не само у дома си, но и на чужд терен. Някогашните страстни поборници и родоначалници у нас на „бетона“ заиграха подчертано нападателно и открито. Защитниците умело използваха изкуствените засади и разстройваха нападенията на противника още от центъра. Това оръжие беше приложено успешно и срещу най-добрите отбори. Голяма заслуга за доброто класиране има вратарят Никола Пърчанов. Пожертвователен и с бърза реакция, той бе герой на много срещи. В зародиша или завършека на най-добрите начинания бяха Пъшо Димитров, Светослав Игнатов, Николай Анков, Стоян Здравков, Искър Петров и пр. Все пак тактическата постройка на Спартак Плевен има оттенък на шаблон. В нападението маневреността е плаха и еднопосочна: напред-назад. В овладяването на техниката трябва да се направят още по-смели крачки. Първото място в класирането по спортсменство изтъква плевенчани като най-дисциплинирания колектив в групата на майсторите“, се казва в обзора на сезона, подготовен от авторитетни имена за епохата като Лозан Коцев, Васил Спасов-Валяка и Димитър Попдимитров. Любопитно е, че по пътя към финала един от елиминираните отбори от Спартак е именно Ботев Пловдив, а съперник в спора за отличието е Левски, справил се на полуфинала с ЦСКА.

За отбелязване е, че за съдия на финала на 7 ноември 1957 г., е назначен родения в Братислава Мартин Мацко, който става първият чуждестранен арбитър, ръководил сблъсъка за трофея. За времето си той е сериозна фигура – през същата година свири една от финалните срещи за Копа Митропа (Войводина-Вашаш 2:1), реферира няколко мача от австрийското първенство, а година по-късно ще свири и на Мондиала в Швеция. Причината да се прибегне до услугите му е, че няколко дни по-рано той е в София за световната ни квалификация с Норвегия (7:0) и е постигнато съгласие да остане в България и за финала за Купата на Съветската армия. Самият мач започва с по-активна игра на Левски и в 15-ата минута „сините“ са напред в резултата, след като Димитър Йорданов лъже двама и намира Александър Костов, който успява да преодолее Пърчанов. В 21-ата минута Димитър Борисов е най-съобразителен при разбъркване и изравнява, но Йорданов носи успеха на Левски в 33-ата минута. Представянето на Спартак е повече от достойно, още повече, че гол на Борисов през втората част бива отменен заради засада.

Пловдив ликува в извънстоличната битка

Утре Миньор ще е домакин на Черно море, докато Спартак Пловдив приема Славия. През 1958 г. двата отбора взимат участие в първия финал в историята на надпреварата, в който не участва софийски тим. Спартак Пловдив минава като на парад през своите съперници, елиминирайки последователно столичните Локомотив, Славия и ЦСКА. Георги Щерев разполага със сериозен отбор, чийто основни фигури са Атанас Манолов – Малкия орел, Тодор Диев и Димитър Василев – Бен Барек. От своя страна Миньор взима скалпа на Левски след 2:1 на полуфинала, като едно от попаденията за перничани всъщност е автогол на Благой Филипов. Техният основен актив е нападателят Павел Владимиров, който 2 години по-рано става голмайстор на „А“ група. В навечерието на финала треньорът Евгени Петров решава да остави извън състава вратарят Александър Илиев, Петър Лозанов и Иван Данчев, заради което впоследствие ще е критикуван от привържениците на тима. Самата среща протича равностойно и бива решена от единственият гол на Михаил Душев в 60-ата минута, който се възползва от подаване на Цоньо Стойнов. За духа на епохата говори факта, че след като председателя на Републиканската секция по футбол Стефан Петров връчва Купата на Съветската армия на капитана на победителите Иван Иванов – Доктора, двата отбора и присъстващите зрители изслушват както химна на България, така и този на СССР.

Когато Септември стана юни

Столичният Септември понастоящем може и да изглежда като фаворит при гостуването на Спортист Своге, но малко хора са вярвали, че отбора от столичния квартал „Красна поляна“ е в състояние да спечели националната купа през 1960 г. Треньорът Трендафил Станков разполага с младия Димитър Якимов, но основата на тима е съставена от опитни играчи като капитана Петър Аргиров и бранителя Борис Апостолов. През 1959 г. отборът за пръв път играе в елита и стига до петото място, а в турнира за Купата на Съветската армия елиминира последователно Лудогорец, Арда и Етър. Локомотив Пловдив пък успява да продължи за сметка на съгражданите си от Спартак и Велбъжд посредством характерния за тези години способ – теглене на жребий. Малко преди финала „железничарите“ са на турне в СССР, но опитите им да отложат финала на 15 юни 1960 г. не намират разбиране от ръководните фактори. Самият мач се превръща в истинско голово шоу, което приключва при равенство 3:3. За отбелязване е, че двата отбора играят с играч по-малко от 31-ата минута след като Димитър Грънчаров и Панайот Панайотов – Понко се сбиват и съдията Георги Христов ги изгонва. Преди продълженията кметът на районната община Георги Москов, който е сред основателите на Септември, заставя треньорът Станков да пусне в игра ветерана Костадин Благоев. Този ход се оказва решителен за крайния резултат, тъй като двукратния носител на трофея с Локомотив София ще асистира за победното попадение на Цветан Милев. Така, ако перифразираме известната поема на Гео Милев, Септември става юни.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за Sesame Купа на България може да откриете тук.