Българите, поставили началото на Евробаскет

Шампионатите на Стария континент водят своето начало отпреди точно 9 десетилетия, а България е една от страните, които са сред учредителите на надпреварата. Турнирът в швейцарския град Женева е идеална възможност да си припомним хората, които поставят началото на спорта с оранжевата топка у нас.

Начални стъпки

Топка с кош, както първоначално е известен тази игра у нас, навлиза в учебната програма на Русенската гимназия и Френския колеж „Св. Августин“ в Пловдив в началото на века, но започва развитието си едва след Първата световна война. Началото на организираните занимания с играта е поставено през 1919 г. от столичните Офицерски спортен клуб, Атлетик и Славия, а през 1923 г. са създадени Победа (Пловдив) и Тича (Варна). Първият официално документиран баскетболен мач между мъжки отбори у нас се състои на 8 ноември 1922 г. на игрище „Атлетик“ и в него домакините губят от Славия с 8:30 под ръководството на съдията Люба Белова. За международна среща родните баскетболисти трябва да чакат 12 години, но победата на АС 23 срещу Спортул Студенцеск с 29:28 очевидно мотивира и ръководителите на клуба и те решават да направят стъпка напред. Когато става ясно, че между 2 и 4 май в Женева ще бъде организирано европейско първенство по баскетбол, те се свързват с Швейцарската спортна лига и се записват за участие с идеята, че ще подсилят отбора си с няколко попълнения от други клубове. 3 седмици преди първенството ръководният спортен орган Българска национална спортна федерация (БНСФ) поема организацията в свои ръце и назначава съветника по „ръчни спортове“ към него Крум Константинов за играещ треньор.

Осми в Европа

Утвърденият състав на България за Евробаскет включва Йожи Пинкас, Петър Данаилов, Панчо Манолов, Никола Рогачев, Цеко Етрополски, Иван Крапчански и Стефан Цицелков. Още тогава се вижда, че логистиката не е силната ни страна и отборът пристига в навечерието на първия си мач след 48-часово пътуване с влак. Тъй като в турнира участват 10 отбора, 6 от тях се класират директно за четвъртфиналите, а в двете осминафинални двойки Швейцария се изправя срещу Румъния, а България – срещу Италия. Срещите се играят в покритата зала „Пале д‘експозисион“ на землен терен, което би трябвало да е предимство за българите, които играят основно на такива. Ние обаче губим с 23:42 и се включваме в битката за местата от 5-то до 10-о. Вестник „Спорт“ посочва, че най-голяма вина за резултата имат „бекове“ и че отборът се е държал добре през първата част, но въпреки това реалното съотношение на силите е било загуба с 4-5 точки. Следва победа с 22:19 над Унгария и поражение от Белгия с 11:29, което означава, че националите се изправят отново срещу Скуадра адзура в мач за 7-ото място. Поражението с 22:35 определя и крайната позиция на отбора – 8-ма. Титлата отива при Латвия, която на финала побеждава Испания с 24:18.

От подкошието към върховете на естрадата

За широката аудитория Йосиф Цанков е известен като един от най-именитите композитори в българската естрада, като сред неговите хитове може да споменем „Повей, ветре“, „Приказка“, „Песен моя, обич моя“ и „Пролет моя“. Благодарение на факта, че учи в „Робърт колеж“ в Цариград, бъдещият родоначалник на съвременната българска музика се запознава с баскетбола. Поради това той е един от пионерите на този спорт у нас и в продължение на няколко години е нападател на АС 23 и националния отбор. „Играехме в собствени екипи. От всичко само фланелките ни трябваше да бъдат еднакви. Взимахме ги по време на официални мачове на заем от футболистите“, спомня си години по-късно човекът, който в само за първите 6 издания на „Златния Орфей“ печели 10 награди. Любопитно е, че дебютните международни срещи у нас се провеждат в салона на Градското казино. В него обаче се е намирал скъп полюлей, поради което участниците в тях са предупреждавани, че ако го счупят ще го плащат със собствени средства – достатъчна мотивация да бъдат крайно внимателни.

Всички коефициенти за Евробаскет 2025 може да откриете тук.

Автор: Тео Борисов