Българската следа в Купата на африканските нации

Години наред българските фенове се оплакват, че наличието на прекалено много чужденци в родното първенство става причина за падането на неговото ниво. Безспорно сред подвизаващите се у нас иностранци има и такива със съмнително качество, но самия факт, че от началото на века родния шампионат успява да излъчи не един и двама представители на Купата на африканските нации показва, че Черния континент изпраща достатъчно класни футболисти у нас, за да могат те да са част от най-големият футболен форум там.

Началото на родното присъствие е поставено през 2004 г., когато халфът на Литекс Мурад Хидиуед е повикан в тима на Мароко за първенството в Тунис. В състава на Баду Заки личат имената на защитниците Нуредин Найбет (Ла Коруня), Талал Ел Каркури (ПСЖ), както и бъдещия нападател на Арсенал Маруан Шамах. Съотборник на Хидиуед е и настоящия селекционер на Атласките лъвове Уалид Реграги. Тимът от Северна Африка успява да достигне до финала, където отстъпва с 1:2 на домакина Тунис. Добро впечатление с изявите си прави халфа Абделкарим Киси, който по това време е част от руския Рубин. Изявите му са достатъчно сериозни, за да впечатлят ръководството на Литекс, където той е привлечен през същото лято. За съжаление се оказва, че дисциплината не е неговата силна страна и той бива изпратен в нидерландския Хееренвеен. Впоследствие записва кратък престой в Берое през 2007 г., преди да се установи в кипърското първенство, където играе при повиквателната си година по-късно.

Отново Мароко е свързан с подновеното родно участие на споменатото първенство в Гана. Този път във фокус попада халфа на ЦСКА Абдеррахман Кабус. В селекцията на Анри Мишел личи името на крилото на Порто Тарик Сектиуи, който изведе олимпийския отбор на своята родина до бронзовите медали на олимпийските игри в Париж 2024, а в същото време спечели Първенството на африканските нации (първенство за футболисти, играещи единствено на континента) и Арабската купа на ФИФА. Въпреки че тимът отпада още в груповата фаза Кабус вече е харесан от испанския Мурсия и след края на надпреварата осъществява трансфер в посока Иберийския полуостров. Изключително престижно от днешна гледна точка е включването на Ричард Еромоигбе в селекцията на Нигерия. Един от ключовите играчи на „сините“ по пътя им към Шампионската лига дели една съблекалня с Обафеми Мартинс, Джон Оби Микел и Якубу, а негов капитан е самия Нванкво Кану. Под ръководството на Берти Фогтс „Суперорлите“ отпадат на четвъртфинал от домакина Гана, а самия Ричард впоследствие продължава кариерата си в руския Химки.

Вероятно не са много феновете на Локомотив Пловдив, които си спомнят за защитника Фелисиен Сингбо, но неговите изяви с екипа на „смърфовете“ му дават възможност да попадне в състава на Бенин. Всъщност селекционера Мишел Дюсуе не се сеща изведнъж за него, тъй като бранителя вече е бил част от разширения списък на своята родина през 2004 г. Очаквано някогашния Дахомей не успява да прескочи група, в която са още Египет и Нигерия, а съвсем скоро пътищата му с пловдивчани се разделят когато той отива в гръцкия Диагорас Родос.

ЮАР е домакин на надпреварата през 2013 г., а представител на турнира има и родния Черноморец Бургас. Става въпрос за Исуф Уатара, който е взет предишната година от френския Ним. Нападателят е част от селекцията на Буркина Фасо още през 2010 г., а селекционера Пол Пут преценява, че българското първенство е достатъчно силно, за да го повика. „Жребците“ се превръщат в сензацията на турнира и достигат финала, където губят с 0:1 от Нигерия. Уатара така и не успява да се разпише, но при наличието на съотборниците му Бакари Коне и Джонатан Питройпа, които правят разликата, това не е и необходимо.

Българското присъствие през 2015 г. в Екваториална Гвинея е засвидетелствано от двама играчи. Първият от тях е нападателят на Лудогорец Юнес Хамза, попаднал в плановете на селекционера на Тунис Жорж Леекенс. Картагенските орли са изхвърлени на четвъртфинала от домакините с 1:2 след продължения, а миналия и през Ботев Пловдив играч не се отличава с попадение. Част от селекцията на Кабо Верде пък е крилото на ЦСКА Луиш Карлош Алмада Соарес – Платини. Отборът му отпада в груповата фаза, но включването в турнира повлиява добре на CV-то му и той е взет от египетския Ал Итихад.

Ясин Ел Харуби може да се похвали само с 2 мача като национален вратар на Мароко, но през 2017 г. е извикан от Ерве Ренар. По това време той пази за Локомотив Пловдив, а преди да акостира на „Лаута“ играе във Верея. Доста по-сериозни са двамата представители на родното първенство през 2019 г. в Египет. Халфът на Лудогорец Абел Анисе, играл у нас още за Черноморец, ЦСКА и Берое, не само е част от дебюта на Мадагаскар в Купата на африканските нации, но и бележи първия гол за страната в надпреварата при равенството 2:2 с Гвинея. Известният от едноименната анимация остров стига до четвърфиналите, където губи с 0:3 от Тунис. Нападателят на ЦСКА Жоржиньо, който впоследствие също ще акостира в Разград, пък е в селекцията на Гвинея-Бисау, но тима му завършва последен в групата и бързо трябва да си стегне багажа.

Пандемичното издание на надпреварата през 2021 г. бележи нов рекорд от четирима представители на родното първенство. Защитникът на Берое Стив Фуртадо е включен в състава на Кабо Верде, а негов съотборник там е миналия през Левски Гари Родригес. Бившата португалска колония успява да прескочи груповата фаза, но губи от Сенегал с 0:2 на осминафинала. Бранителят на Ботев Пловдив Па Конате и неговата Гвинея достигат до същата фаза, където са препънати от Гамбия. В редиците на съперника е защитника на Левски Ноа Сонко Сундберг, който впоследствие ще стане част от Лудогорец. Той и останалите играчи на Том Зайнтфит на свой ред са отстранени на четвъртфинала от Камерун. Последният представител на родното първенство е нападателят на Берое Умар Камара, чиято Мавритания очаквано претърпява 3 загуби и остава на дъното на групата.

Гвинейската линия продължава и през 2023 г., когато част от селекцията на Каба Диавара е бранителя Антоан Конте. В добавка към Сундберг, Гамбия вече е подсилена с вратаря Бабукар Гайе, тогава част от Локомотив София. Двата отбора се срещат в груповата фаза и докато Гамбия завършва на последно място Гвинея достига четвъртфиналите, където сваля оръжие пред ДР Конго. В настоящия турнир представител на елитната ни група е бранителя на Лудогорец Оливие Вердон, чийто отбор Бенин стартира със загуба срещу ДР Конго и трябва да положи сериозни старания, за да продължи напред. В състава на Екваториална Гвинея пък намери място Алекс Масого, част от многонационалната селекция на Берое.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за Купата на африканските нации може да откриете тук.