Букурещки футболни войни

В края на 80-те години двата отбора монополизират най-великата игра в южната ни съседка и неслучайно в продължение на 5 поредни години си оспорват както първенството, така и турнира за националната купа. Именно тези финални срещи ще са във фокуса на нашето внимание, а по-любопитните могат да потърсят филма на Корнел Порумбою „Вторият мач“, който през 2014 г. бе в селекцията на фестивала Берлинале. Лентата представлява диалог между режисьора и неговия баща Адриан, който е бивш футболен съдия. На фона на нулевото равенство в букурещкото дерби през декември 1988 г., играло се в дълбок сняг, те се връщат назад в годините, когато срещата между отборите на армията и полицията (включително и тайните служби Секуритате) е могла да струва скъпо на всеки замесен в нея.

25.06.1986 г., Динамо Букурещ – Стяуа 1:0

Преди срещата на стадион „23 август“ „стелистите“ са абсолютни фаворити, тъй като няколко седмици по-рано успяват да победят Барселона във финала за КЕШ, ставайки първият тим от Източна Европа с подобно постижение. „Кучетата“ обаче вече са спечелили домакинството си за първенство срещу този съперник с 2:1 и са му „взели мярката“. Допълнителен бонус за тях е факта, че треньорът им Мирча Луческу съчетава тази позиция с поста на национален селекционер и има непосредствени впечатления от играта на опонента. Очаквано Стяуа е отборът, който създава повечето положения, но противниковият вратар Думитру Мурару е на висота, а за капак Михаил Маджару цели гредата от дузпа. Единственият гол за Динамо бележи Мариан Дамаскин в 71-ата минута след точно подаване отдясно и това дава началото на празненствата на червената половина от Букурещ. Министерството на вътрешните работи награждава победителите с 6000 леи, а на организираният банкет лично ген. Дяконеску дава по една бутилка марково уиски на всеки от играчите – нещо фантастично за финалните години от управлението на Николае Чаушеску. Празненствата в един момент се разгорещават толкова много, че трофея бива счупен и налятото в него шампанско започва да се стича върху играчите. В крайна сметка свързаните със Стяуа партийни кадри не могат да преживеят поражението и така Мирча Луческу бива освободен от селекционерски пост, където се настанява...загубилия финала Емерих Йеней.

28.07.1987 г., Стяуа – Динамо Букурещ 1:0

Година по-късно съперниците се срещат отново в спор за трофея, като дори и арбитъра е все същия – Раду Петреску от Брашов. Сценарият обаче е по-различен и този път триумфира тима на Ангел Йорданеску, който е действащ носител на Суперкупата на Европа. Единственият гол в срещата пада в 25-ата минута и е дело на Ласло Бьольони, възползвал се от разбъркване след ъглов удар. Все пак Динамо получава възможност да се върне в срещата минута преди края, когато получава дузпа, но ударът на резервата Костел Орак бива спасен от Думитру Стънгачиу. За капак в самия край „кучетата“ остават в намален състав след втория жълт картон на бъдещия треньор на ЦСКА Йоан Андоне и така „стелистите“ си връщат за загубата предишната година.

26.06.1988, Стяуа – Динамо Б 2:1

Най-скандалният сблъсък в историята на трофея, явяващ се еквивалент на финала между Левски и ЦСКА през 1985 г. В първенството Стяуа отново е без конкуренция, а в Европа достига до полуфинал за КЕШ, където отпада от Бенфика. „Стелистите“ откриват резултата в 27-ата минута, след като Мариус Лакатуш се възползва от перфектно центриране на Щефан Йован и само 3 преди края се виждат като новите-стари носители на отличието. Вместо това обаче Флорин Радучою изравнява, а истинската драма настава в последната минута на мача. Тогава попадение на Габи Балинт бива отменена заради засада след сигнал на страничния съдия Джордже Йонеску. Това вбесява играчите на Стяуа – Тудорел Стойка къса знамето на ъгловото флагче, а Виктор Пицурка и Адриан Бумбеску демонстративно захвърлят фланелките си. Решението на главния рефер Раду Петреску кара седящия в ложите син на диктатура Чаушеску – Валентин, отговарящ за Стяуа, да нареди отбора да напусне терена. Виждайки това Йоан Андоне недвусмислено се хваща за шортите, гледайки към трибуните. Впоследствие Румънската футболна федерация признава попадението и дава трофея на Стяуа, които обаче след 1990 г. се отказват от него. Според участващия в този финал за армейския клуб трофея в крайна сметка трябва да бъде присъден на Динамо, но понастоящем не изглежда, че има воля да бъде взето подобно решение. Интересен детайл около мача разказва сина на Мирча Луческу – Разван, който твърди, че „кучетата“ изпращат видеозапис, на който засадата ясно се вижда, но когато отговорните лица го изглеждат спорния пасаж е изтрит.

29.06.1989 г., Стяуа – Динамо Б 1:0

Още един успешен сезон за Стяуа, който достига финал за КЕШ, но там губи с 0:4 от Милан на нидерландското трио Гулит-Ван Бастен-Рийкард. Този път сблъсъкът за Купата на Румъния е изпратен в Брашов, където 35 000 зрители стават свидетели на изключително напрегнат мач. На полуфинала „стелистите“ едва печелят с 3:2 срещу Динамо Букурещ, докато тук двата отбора са разделени единствено от гола на Георге Хаджи в 67-ата минута. Бъдещата легенда на румънския футбол се разписва с ефектен удар от дистанция, който само затвърждава голямото му бъдеще в най-великата игра.

2.05.1990 г., Динамо Б – Стяуа 6:4

Първият финал след ерата „Чаушеску“ предлага повече попадения отколкото във всички споменати дотук взети заедно.  Всъщност единственият по-резултатен сблъсък за трофея е Рапид Букурещ-Рипенсия (6:5) през 1935 г., но тогава част от головете идват в продълженията. Над всички в сблъсъка е Флорин Радучою, който се отчита с хеттрик за Динамо, а по едно попадение добавят Дорин Матеуц, Йоан Сабау и Йонуц Лупу. Макар че в един момент изостава в резултата с 1:5, Стяуа все пак успява да докара крайния резултат до доста по-приемлив вид, а със заслуга за това са головете на Илие Думитреску, Мариус Лакатуш, Йосиф Ротариу и Николае Унгуряну.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за румънското първенство може да откриете тук.