Да паднеш от вечния си съперник с 0:22

В неделя от 17:15 ч. Севиля приема Бетис в Ел Гран Дерби – едно от най-свирепите съперничества в испанския футбол. И двата отбора са запазили името си в историята на най-великата игра на Иберийския полуостров, а на 10 март 1918 г. изиграват едно меко казано необичайно дерби. В него Севиля надвива съперника си с 22:0 – резултат, който им своето логично обяснение.

През 1915 г. Южната футболна федерация на Испания за пръв път организира регионално първенство, което се явява продължител на досегашните надпревари Андалусия-Екстрамадура и Копа Сентенарио. В квалификациите за надпреварата за сезон 1917-18 участват и отбори от провинция Уелва и град Кадис, но това, което ни засяга пряко е шампионата на Севиля. Там за първото място се борят Еспаньол, Андалусия Рекреативо, както и главните герои на тази история Севиля и Бетис. „Зелено-белите“ нямат победа в дербито в продължение на 3 години и когато губят с 2:3 гостуването на „Меркантил“ изглежда, че ще отстъпят безславно първата позиция на миналогодишния шампион в турнира. Ответният мач на „Кампо де ла Енрамадия“ обаче показва, че и те имат своите аргументи и печелят с 3:1. От гостите протестират, че размерите на терена и вратите не отговаря на изискванията, но те много добре знаят, че единственият стадион в областта, покриващ всички изисквания е техния собствен (близостта до местния панаир дори дава възможност да се ползва един от неговите фургони за съблекалня). Фактът, че двубоя се играе на 24 февруари 1918 г., когато има и парламентарни избори обяснява малобройното полицейско присъствие при наличие на близо 3000 души на трибуните. При резултат 2:1 на терена нахлува привърженик на Бетис, въоръжен с нож и тояга, който ранява отзад играча на гостите Мануел Перес. „Играч на Севиля бе зашлевен от голяма група фенове, а друг зрител, за когото разбрахме, че работи във фабрика за пиротехнически изделия, нахлу на терена и атакува левия халф на Севиля“, пише „Ел Нотисеро Севилияно“, докато „Ел Либерал“ отбелязва, че атаката е „страхлива и брутална“. Впоследствие някои фенове на Бетис разпространяват по улиците на града листовки срещу авторите на тези статии, което още повече вдига градуса на напрежението. При сегашните правила „зелено-белите“ биха спечелили групата с по-добра разлика от директните двубои, но тогава две разменени победи при равенство на точките означава изиграване на решителен плейофен двубой. След жребий е определено той да се играе на „Меркантил“.

Тук е момента да се отбележи, че основателите на Бетис са ученици от Политехническото училище, чийто възпитаници обикновено се насочват към военна кариера. Самият клуб до средата на 50-те години е управляван предимно от генерали, което помага при набирането на играчи, прекарващи военната си служба в Южна Испания в момент, в който страната защитава със силата на оръжието своите интереси в Северна Африка. По този начин „зелено-бялата“ фланелка обличат Балбино от Реал Фортуна Виго, Барсаналана от Еспаньол Кадис, Канда от Спортинг Виго и Артола от Реал Сосиедад. Това се случва под крилото на ген. Хосе Шименес де Сандовал, прочул се с убийството на кубинския революционер Хосе Марти. Роденият в Малага военен, базиран в Андалусия, научава за баталните сцени и отсича: „Не е добре хора, носещи военни униформи да се забъркват в подобни неща“. Така всички футболисти, явяващи се част от армията получават забрана да се включат в решителния двубой. Обяснимо ръководителите на „зелено-белите“ са меко казано недоволни, поради което решават в знак на протест да изпратят свой юношески отбор. Това, което се случва в резултат на решението им напомня библейския сюжет „избиването на младенците“ – 22 безответни гола за Севиля. Впоследствие воденият от Пепе Бранд тим ще остане на втора позиция във финалната група, отстъпвайки върха на Рекреативо Уелва.

През следващите десетилетия мачът ще придобие статута на легенда, като с течение на времето се обсъждат различни детайли около него – напр. дали Севиля, въпреки риска от дисквалификация все пак също трябва да излезе с младежкия си отбор, каквато е първоначалната идея. Според слуховете на играчите на Бетис е казано да не следят топката, а да влизат в краката на противника, в резултат на което петима биват изгонени – нещо, което не намира документално потвърждение. В репортажа си след мача във вестник „Ел Либерал“ Трикитраке (псевдоним на журналиста Дон Енрике Ферия, който по ирония на съдбата отразява основно корида) изразява недоволството си от недостойното зрелище и отбелязва, че зрителите, заплатили по 1,75 и 0,75 песети определено могат да се чувстват излъгани. Спорове буди и въпроса дали за Бетис е играл младежки, юношески или детски отбор. По това време възрастта за достигане на пълнолетие в Испания е 25 години, а 18-годишните се водят юноши. Всеки отбор в страната е има своя секция в тази възрастова група, но през 1958 г. във вестник „Марка“ се появява твърдение, че всъщност за „зелено-белите“ са играли децата. Като доказателство е приложена отборна снимка, която според изследователите обаче не е от този мач, тъй като фонът не съответства с този на „Кампо де ла Енрамадия“. Куриозното е, че само 4 години по-рано Бетис се оказва в ролята на своя съперник, тъй като в мач от градското първенство излиза срещу детската формация на Атлетик Севиля и няма скрупули да спечели с 12:0. Същото се отнася и за двубоя по повод откриването на стадион „Патронато“ през въпросната 1918 г., когато младежите на Еспаньол Кадис са надвити с 9:1. Именно това 22:0 обаче поставя началото на откритата вражда между двата отбора, които преди това са имали едно обикновено градско спортно съперничество.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за Ла Лига може да откриете тук.