Денят, в който Локо София си поигра на Котков и мишка с Малмьо

През 2021 г. „орлите“ отпаднаха от същия съперник в плейофа за Шампионската лига, но споменаването на името „България“ все още предизвиква неприятни асоциации сред запознатите с историята на финалиста за КЕШ от 1979 г. Причината е, че техният дебют в европейските клубни турнири преди 61 години приключва с катастрофално поражение от Локомотив София, което дълги години е най-изразителния резултат в турнира на шампионите.

1964-а е златна година за столичните „железничари“, които печелят шампионската титла с 3 точки пред Левски в първенство, в което цели 6 отбора в отделни периоди оглавяват класирането. Триумфът обаче не е гаранция за нищо и след лятната подготовка треньорът Георги Берков е освободен, а на негово място застава легендата на родния футбол преди Втората световна война Любомир Ангелов-Старото. Преди това обаче се стига до куриоза заниманията на тима да се ръководят от трима действащи негови играчи – Апостол Чачевски, Иван Димитров и Спиро Дебърски. Въпреки напускането на младия бранител Димитър Пенев в посока ЦСКА, „железничарите“ все пак подсилват редиците си със защитника на Металург Елисейна Румен Найденов, халфа на сливенския Хаджи Димитър Никола Колев и нападателя на Септември Петър Кирилов. Изпреварвайки събитията ще отбележим, че през есенният полусезон тимът поддържа шампионска форма и има 10 победи, 3 равенства и 1 загуба преди последния кръг. Жребият в КЕШ отрежда за техен съперник Малмьо, въпреки че действащия шампион на Швеция е ИФК Норкьопинг. До този нонсенс се стига заради факта, че първенството на скандинавската страна се провежда по системата „пролет-есен“, поради което е преценено, че квотата за участие е по-логично да отиде при лидера в класирането след първия полусезон, позовавайки се на по-добрата му форма. Шведите определено не са отбор за подценяване, още повече, че през същата година успяват да си осигурят услугите на испанския специалист Антонио Дуран. Впоследствие той ще завоюва 4 титли на страната, а опита му в Сандвикенс и Отвидаберг му помагат бързо да се адаптира в Малмьо. Той разполага с отличен за местните стандарти състав, начело с Бо Ларсон, който през изминалия сезон е водещ реализатор на първенството с равен брой голове с Ларс Хайнеман от Дегерфорс. Заедно със защитника Правиц Йоберг, халфовете Ингвар Сван и Бертил Елмстед той е част от националния тим на Швеция, което в днешно време би притеснило всеки роден тим.

На 10 септември 1964 г. обаче зрителите на стадион „Васил Левски“ (в различните източници се споменават между 15 и 25 000 души) виждат истински моноспектакъл от страна на звездата на българския тим Никола Котков. „Железничарите“ са разузнавани от Бьорйе Ланц – футболен агент и дясна ръка на президента Ерик Персон, който предупреждава кой е най-опасният противников играч, но очевидно думите му не са взети достатъчно сериозно. Още в 5-ата минута халфа Ленарт „Лил Кик“ Свенсон (наричан така в чест на баща си Ерик „Кик“) връща неособено убедително топката към вратаря Нилс Хулт, тя бива прихваната от Котков и той открива резултата. Само 3 минути по-късно голмайсторът отново е в прегръдките на съотборниците си, след като засича от движение центриране на Спиро Дебърски. Въпреки слабото начало шведите показват, че могат да бъдат опасни и в 15-ата минута Ян Екстрьом се възползва от пас в дълбочина и преодолява Иван Деянов. Скандинавската радост обаче не трае дълго и в 20-ата минута Дебърски засича центриране от ъглов удар на Котков за 3:1. Отново Котков в 28-ата и Дебърски в 42-ата минута правят резултата на почивката 5:1, като делегацията на гостите любезно е уведомена, че светлинното табло не е програмирано да изписва двуцифрени резултати.

На почивката треньорът Дуран и клубната легенда Хелге „Грипен“ Бенгтсон, изпълняващ функции близки до тези на сегашния тим мениджър, се опитват да вдигнат морално играчите, които са в положение „гроги“. Само 2 минути след почивката обаче се случва епизод, за който „Народен спорт“ възторжено пише: „Браво Котков! Той лъже един, двама, след това финтира и вратаря, който се просва на земята и за него и топката вече няма никакво препятствие – 6:1.“ В 51-ата минута все пак Малмьо намалява на 2:6 след добавка от страна на Бо Ларсон, като според органа на ЦС на БСФС при вратаря Деянов много често се случва топката да отскача от ръцете му и да попада в противниковите играчи. В 59-ата минута обаче Котков покачва на 7:2, а 2 минути по-късно негов шут от пряк свободен удар е отбит от Хулт и при добавката Цветан Милев е безкомпромисен. Само минута по-късно Ларсон оформя крайното 3:8, възползвайки се от грешка на Иван Димитров. „Някои от вечните скептици подхвърлят нотка на съмнение относно класата на Малмьо. Те забравят, че това е челният отбор на една футболна страна като Швеция.. Неотдавна същият този Малмьо срази Динамо (Загреб) с 4:0 и 2:1 и Тулуза с 5:1“, пише в материала си Спас Тодоров от „Народен спорт“. Шведските медии обаче са шокирани от реакцията на треньора Ангелов, който нарича своите играчи...мързеливци. „Играхме много бавно и ако в реванша се представим по този начин ще загубим със същия резултат, с който спечелихме днес“, споделя Старото, а думите му след подобен резултат в днешно време обяснимо предизвикват недоумение. „Малмьо са приятен за гледане отбор, но аматьорски и неопитен като група ученици“, произнася се френския „Екип“. Общото в оценките на чуждестранните медии са възторжените оценки за звездата на мача Никола Котков, чиято игра е сравнявана с тази на унгарския майстор Ференц Пушкаш. Въпреки трите допуснати гола от отбраната нейният лидер Иван Димитров също заслужава комплименти, поставящи го на едно ниво с бранителя на Милан Чезаре Малдини.

Макар да губи реванша с 0:2, Локомотив минава в следващата фаза и записва името си в историята на турнира на шампионите. Чак през 2003 г. този резултат ще бъде повторен в груповата фаза на Шампионската лига, когато Монако разбива Ла Коруня с него, а Дадо Пършо се отчита с 4 гола. Краят на 1964 г. обаче е злощастен и за двата отбора – в последният си есенен мач 3 минути преди края Локомотив губи с 1:3 гостуването си на Черно море, когато играчите на „железничарите“ започват истинско изстъпление срещу съдията Христо Иванов. В резултат на него от игра са отстранени Дебърски, Котков, Чачевски и Иван Коцев и срещата е прекратена. Служебната загуба е придружена с наказания за замесените, които оказват негативно влияние върху участието на тима в евротурнирите и той бива елиминиран от унгарския Гьор ЕТО. Малмьо пък води с 6 точки (еквивалент на сегашните 9) 4 кръга преди края, но в крайна сметка губи титлата в Алсвенскан с 1 попадение по-лоша голова разлика от Юргорден, което и до ден днешен е най-голямото прахосване на актив в историята на футбола в скандинавската страна.

Автор: Тео Борисов

*Всички коефициенти за Малмьо ФФ - Лудогорец може да откриете тук