Денят, в който Севиля разби Барселона с 11:1

Барселона посреща Севиля в най-интересният мач от неделната програма на Ла Лига. До този момент двата отбора са изиграли 202 двубоя във всички надпревари, а предимството на каталунците в тях е смазващо – 117 победи, 39 равни и 46 загуби при голова разлика 424:248. На този фон в историческите справки прави сериозно впечатления една среща между двата тима, изиграна на 29 септември 1940 г. В нея Севиля не просто побеждава, но и унижава опонента си със звучното 11:1. Какво точно се е случило на стадион „Нервион“, за да се стигне до този изразителен успех, ще разберете в следващите редове.

Ситуацията в испанския футбол в навечерието на Гражданската война от 1936-39 е интересна от днешна гледна точка – шампион е Атлетик Билбао, преборил се за титлата с Реал Мадрид, а благодарение на своя реализатор Исидро Лангара Овиедо допълва челната тройка. Само година по-рано обаче Севиля се превръща във футболната столица на Испания – Бетис триумфира с титлата, а едноименния местен тим печели националната купа (тогава Купа на президента на Републиката) след 3:0 срещу Сабадел. Впоследствие и двата отбора ще се представят под възможностите си, като Севиля ще финишира само на точка над мястото, изпращащо на плейоф за оцеляване, където се оказва Атлетико Мадрид.

След края на кървавия конфликт ситуацията е съвсем различна – „дюшекчиите“ са прекръстени на Атлетико Авиасион след обединението с военния Авиасион Насионал от Сарагоса и начело на тима застава легендарния вратар Рикардо Самора. Севиля успява да преодолее трудностите на войната поради факта, че президента Рамон Санчес Писхуан предоставя стадион „Нервион“ на националистите за тяхна щаб квартира. Така докато игрището на Бетис е бомбардирано, това на Севиля не само остава цяло, но и земята на която се намира плюс още 42 000 кв.м. биват закупени. Да разполагаш с непокътната материална база е нещо рядко срещано в следвоенния период, като е достатъчно да отбележим, че споменатия вече Овиедо е принуден да се оттегли от първенството, тъй като просто няма къде да играе. Първото издание на Купата на Генералисимус събира едва 14 отбора, като Севиля успява да триумфира в нея разбивайки на финала с 6:2 Ферол – тим от родния град на държавния ръководител ген. Франсиско Франко. Трофея си те получават от едно от най-изявените лица на режима – ген. Хосе Москардо, на когото са поверени грижите за спорта. За този успех победителите получават от своя президент бонус от 500 песети, което е сериозна сума за онези години.

Андалусийци разполагат с най-доброто нападение в своята история, носещо зловещото име Щуките в чест на печално известните германски бойни самолети. То включва Хосе Лопес, Мигел Торонтеги, Гилермо Кампанал, Рафаел Берокал и Хосе Диас Паян – Пепийо. Достатъчно е да кажем, че петимата отбелязват общо 216 гола в рамките на 4 сезона. Въпреки това отборът на Пепе Бранд по една или друга причина се разминава с шампионската титла. Преди последния кръг на сезон 1939-40 Севиля има равен брой точки с Атлетико Авиасион, но по-добри показатели в директните двубои. Въпреки това андалусийци завършват 3:3 срещу Еркулес Аликанте, докато столичани надвиват Валенсия и така отмъкват отличието под носа на съперника си.

През 1940-41 амбицията на Севиля за върха е още по-силна и поне в началните месеци изглежда, че само Реал Мадрид може да спре добре смазаната машина от „Нервион“. Всичко обаче започва с мач срещу Барселона. Никак не е случайно, че в хода на разказа ни не сме ги споменали нито веднъж, тъй като каталунците трудно се адаптират към новата политическа обстановка и неслучайно завършват предишния сезон на 9-о място от 12 участващи отбора. Начело на тима е опитния треньор Хосе Планас, но когато блауграна гостува в Севиля на 29 септември 1940 г. малцина считат отбора за фаворит. Поради това вместо да подейства стимулиращо, попадението на Барса в 10-ата минута, дело на Хосе Вале само разярява техния съперник. На почивката Луис Миро е принуден да извади топката от вратата си 4 пъти, а крайния резултат 11:1 няма как да бъде изписан и затова в запазените снимки от мача излиза, че той е завършил при равенство 1:1. Над всички е Кампанал, за силата на чийто удар се носят легенди. Според една от тях той успява да убие на място портиера на „Нервион“, оказал се на пътя на изстреляваната от него топка по време на едно от домакинствата на Севиля. В конкретния мач той разпечатва 5 пъти противниковата врата. 3 попадения записва Торонтеги, две добавя Раймундо Бланко, а за Берокал остава удовлетворението, че е изравнил резултата.

Вестник „Вангуардия“ е безмилостен. „Първенството вече започна. И първият удар все още отеква в ушите ни: Барселона допусна по гол за всеки свой играч. Репортажите приписват този скандален резултат, без прецедент в историята на Барса, освен подобния резултат на „Сан Мамес“ (б.а. има се предвид победата с 12:1 на Атлетик Билбао над каталунците на 8 февруари 1931 г.) на халфовата линия и защитата. Може би...“ Изданието „Одиел“ от Уелва също не пести критиките си: „Не че Севиля е успял да сглоби страхотен отбор, а по-скоро постигането на такава убедителна победа срещу този отбор Барселона, обременен с излишни килограми и лишен от тренировки не беше трудно.“ Следващите мачове показват, че този резултат не е случаен – Овиедо е надвит с 4:0, а Валенсия претърпява разгром с 10:3. През втората половина на сезона формата на тима обаче видимо спада и той завършва на пето място, при това на точка зад Барселона. В края на сезона легендарния президент Рамон Санчес Писхуан се оттегля, за да стане вицепрезидент на футболната федерация, а за шампионската титла андалусийци ще трябва да почака до 1946 г.

Автор: Тео Борисов