Дербито Динамо-Хайдук по времето на Тито

В периода на бивша Югославия двата клуба са част от Голямата четворка, включваща още белградските Партизан и Цървена звезда и съперничеството им далеч не е толкова интензивно. Въпреки това една разходка във времето показва, че мачовете в днешната хърватска столица и перлата на Адриатика винаги са били интересни.

Началото

Преди Втората световна война Хайдук има сериозно противоборство с Граждански Загреб, в което противника им има леко предимство – 10 победи, 9 равни и 8 загуби. Футболният пейзаж в бъдещата хърватска столица се променя след Втората световна война, тъй като споменатия вече тим, ХАШК и Конкордия биват разформировани, а на тяхно място на 9 юни 1945 г. се създава Динамо. От своя страна Хайдук на практика спира да функционира по време на конфликта, въпреки поканата от страна на италианските окупационни власти да го включат в Серия А. По този начин сплитчани се превръщат в лице на Югославската народна армия преди формирането на Партизан. Първото дерби между Динамо и Хайдук се състои на 5 август 1945 г. на игрището на старата газова станция (мястото, където „билите“ играят официалните си мачове преди построяването на „Полюд“). Всъщност контролата трябва да изиграе още на 15 юли, но е отложена „поради технически причини“, както свидетелства тогавашната преса. Близо 8000 души стават свидетели на двубоя, като преди началото на срещата млади физкултурнички даряват играчите на двата отбора с цветя. Хайдук печели двубоя с 2:0 след попадения на Фране Матошич и Иво Мърчич. Сплитчани са неизменни победители в първите 6 мача между двата тима, включително и тяхната първа официална среща – 4:2 за първенството на НР Хърватска на 26 май 1946 г.

Голов потоп насред Загреб

В първото десетилетие на голямото съперничество Динамо на два пъти успява да разгроми съперника си с 5:1 – през 1948 г. в контрола и през 1953 г. в шампионатен мач. Хайдук обаче успява да си го върне с лихвите и на 3 април 1955 г. „билите“ изнасят урок по модерен футбол насред Загреб. По ирония на съдбата в основата на успеха са двама души, които нямат връзка със Сплит – треньорът Александър Томашевич е от Белград, а звездата на тима Бернард „Байдо“ Вукас е загребчанин. Именно той бележи два от шестте гола, а дубъл правят още Сулейман Ребац и Йошко Видошевич. За отбелязване е, че още през първото полувреме Бранко Режек от домакините получава контузия, но тъй като по това време смени не са позволени той остава до края на мача в ролята на статист. Най-добрият вратар в тогавашна Югославия Владимир Беара няма никаква работа под рамките на гостите, с изключение на една ситуация в 72-ата минута, когато спасява дузпа на Лав Мантула. След падането на шестия гол в 69-ата минута играчите на Хайдук определено пожалват колегите си, а Владимир „Геза“ Шенауер в един момент дори сяда на топката. За това си деяние той е погнат от своя капитан Фране Матошич, който след срещата му признава в прав текст „Ако те бях хванал, такъв бой щеше да ядеш...“

В спор за „най-ценния трофей“

В периода на бивша Югославия националната купа на социалистическата федеративна държава носи името Купа на Маршал Тито и във всички публикации от епохата е определян като „най-ценния трофей“, за който се борят 2383 отбора. На 26 май 1963 г. насред Белград двата водещи хърватски отбора си дават среща в спор за отличието, а главния съдия Константин Зечевич също е представител на столицата. Мачът се играе броени часове след официалния държавен празник Деня на младостта, честван на 25 май. Макар да имат загуби в предишните си два финала, пристигналите с влак играчи на Хайдук не страдат от липса на самочувствие и на почивката водят в резултата след попадение на Андрия Анкович. След паузата обаче играчите на Милан Антолкович се връщат в срещата и Славен Замбата изравнява след подаване на Зденко Кобешчак. В 68-ата Мирко „Чарли“ Браун извежда „модрите“ напред след удар от около 20 метра, който заварва неподготвен вратаря Анте Юрич. Между 79-ата и 81-ата минута Замбата оформя крайното 4:1 с две нови попадения, като при второто засича с глава отлично центриране на Томислав Кнез. Така въпреки че са повече по трибуните, навиячите на Хайдук са принудени да преглътнат момента, в който Купата на Маршал Тито е връчена на противниковия капитан Желко Матуш от генерал-полковник Ратко Софянич. През 1969 г. двата отбора отново се изправят един срещу друг в спорт за отличието, като този път делегацията от Сплит пътува с няколко самолета, в които има и фенове на „билите“. Мачът на 31 май се превръща в истински трилър. Сплитчани откриват резултата в 16-ата минута чрез Иван Павлица, но в 23-ата Йосип Гуцмиртъл изравнява. След паузата Замбата донася обрат за Динамо, но в 74-ата Мирослав Бошкович възстановява равенството и праща срещата в продължения. Там Хайдук повежда, след като удар на Мирослав Вардич рикошира в Младен Рамляк и така изненадва Фахрия Даутбегович. В 110-ата минута Замбата оформя крайното 3:3 и според тогавашните правила трябва да се изиграе нов мач, който е насрочен за 19 юни. В него Динамо има пълно предимство и още в 18-ата минута Рудолф Белин преодолява Радомир Вукчевич, заменил титуляра от предишната среща Анте Сиркович. 5 минути той дава асистенция на Замбата, а в самия край Драго Вабец оформя крайното 3:0. Освен капитанът Замбата на върха на щастието е и Белин, който получава награди в качеството си на играч на мача и автор на първия гол от белградската фирма „Патент инжинериг“ – два сглобяеми гаража.

Автор: Тео Борисов

*Всички коефициенти за хърватската футболна лига може да откриете тук.