Дербито, което разделя Белград на две

В неделя от 18:00 ч. Цървена звезда посреща Партизан във Вечното дерби на сръбския футбол. За разлика от предишни години сега разликата в класирането е незначителна (1 точка преднина за действащите шампиони), което е предпоставка за интригуващ сблъсък. В досегашните 177 шампионатни мача „звездашите“ имат отчетливо предимство – 71 победи, 58 равни и 48 загуби. Нека да се потопим в историята на големия сблъсък на западната ни съседка.

Дерби преди дербито и начални години

Преди Втората световна война Белград има друго голямо съперничество – това между БСК и Югославия. БСК се формира през 1911 г. от играчи на Српски мач, докато Югославия се появява 2 години по-късно под името Велика Сърбия. „Плавите“, както се наричат играчите на БСК заради сините си фланелки, имат значимо предимство в директните двубои със своя съперник – 77 победи, 28 равни и 42 загуби. Техният легендарен нападател Моша Марянович пък вероятно е най-резултатният играч в някое дерби – той се разписва във вратата на Югославия внушителните 46 пъти. Краят на Втората световна война и успехът на партизаните на Йосип Броз Тито напълно променя пейзажа в обществено-политическия живот.

Основните футболни клубове отпреди войната прекратяват съществуването си, а на тяхно място се появяват Цървена звезда и Партизан. Звезда е създадена на 4 март 1945 г. като клуб на младежите, членове на Обединения съюз на антифашистката младеж. Той получава стария стадион на разформирования ФК Югославия и неговите червено-бели цветове, макар символиката да е съвсем различна в сравнение с промонархическия предшественик. Реално „звездашите“ не могат да претендират, че са негови наследници, тъй като в първия им състав има 6 играчи на големия съперник БСК, включително първата звезда на тима Райко Митич. Що се отнася до Партизан, той е основан на 6 октомври същата година като тим на Централния дом на югославската армия. Още в самото начало акцента е върху играчи от пределите на цялата федерация, които редом с изявите си на терена поне на хартия имат цивилна професия – напр. голмайстор на тима е хърватинът Степан Бобек, който се води библиотекар.  За първи треньор на тима е определен вратарят Франьо Глазер, който по времето на Кралство Югославия е съден за убийство, след като бута съотборника си в БСК Радомир Стокич в река Сава, без последния да може да плува.

Първият официален мач между двата тима се играе на 5 януари 1947 г. при смразяващите -19 градуса. Това не спира близо 4000 души да наблюдават двубоя, който е спечелен от Цървена звезда с 4:3. Йован Йезеркич записва името си в историята както като автор на първия гол в това съперничество, така и като първия, нанизал хеттрик. В същия двубой Предраг Джаич от „червено-белите“ се разписва в своята и противниковата врата, а съотборника му Любиша Спаич бива отстранен от игра. Още в следващия мач Партизан печели с 1:0 след автогол на Бранко Станкович и началото на голямото противоборство е поставено. През 50-те години Партизан има предимство в сблъсъка, като христоматийна е победата със 7:1 на 6 декември 1953 г. В деня след мача белградския вестник „Спорт“ излиза със заглавие „Големият партизанов ден. „Парен валяк“ прегази Звезда“, откъдето идва и едно от прозвищата на черно-белите. Година по-рано във финала за Купата на Маршал Тито (тогавашното име на Купата на Югославия) Партизан подчинява своя съперник с 6:0, като Марко Валок, Бранко Зебец и Степан Бобек са неуловими за противника. Първият от изброените все още е най-резултатният играч в историята на сблъсъка със своите 13 гола.

Рекорди и куриози

Постепенно дербито придобива все по-голям заряд и за два сблъсъка през същото десетилетие са поканени чуждестранни съдии – италианецът Франческо Ливерани през 1957 г. и австриецът Карл Кайнер през 1958 г. За куриозните моменти в това противоборство може да се напише цяла книга – като например 1/16 финала за националната купа през 1959 г., когато се стига до дузпи и вратарят на Партизан Милутин Шошкин хваща 2 наказателни удара, преди сам да вкара победния гол от бялата точка. През 1987 г. пък Драган Стойкович – Пикси се разписва директно от ъглов удар за ужас на стража Бранислав Джуканович. Впечатляващ е и периода от 22 години между 1995 и 2017 г., когато не е отсъдена нито една дузпа в полза на Партизан, преди Милорад Мажич да прекъсне традицията и да даде възможност на Сейдуба Сума да се разпише.

Има много известни случаи на играчи и треньори, сменили двата лагера. Милован Чирич, Александър Томашевич, Гойко Зец и Велибор Васович седят и на двете пейки, като последния е част от генерацията на Партизан, достигнала до финал за КЕШ срещу Реал Мадрид през 1966 г. и решението му предизвиква сериозен отзвук. През 1959 г. Бранко Зебец преминава директно от стадион „ЮНА“ на „Лютице Богдана“, но това е нищо на фона на отзвука, който има обратния трансфер на Милко Джуровски през 1986 г. Двамата, заедно с Йован Йезеркич са единствените, вкарали голове и за двата тима във Вечното дерби. В по-ново време христоматиен пример е Владимир Стойкович, който прави име като вратар на Цървена звезда, но след серия от провали зад граница през 2010 г. подписва с Партизан. Феновете на „звездашите“ отправят смъртни заплахи към бившия си любимец, когото вече наричат Мустафа, считайки го за вероотстъпник, но това не му прави ни най-малко впечатление и в следващите години той изнася сериозни отлични мачове с черно-белия екип. Бившият треньор на софийския ЦСКА Саша Илич пък държи два рекорда – за най-много участия в сблъсъка (31) и за най-възрастен играч в дербито (41 години, 116 дни на 25 април 2019 г.)

Родната следа

От началото на новия век българските играчи станаха неотменна част от сръбското Вечно дерби. Първият роден футболист, взел участие в срещата е Благой Георгиев, който играе за Цървена звезда на 23 септември 2006 г. Срещата приключва при нулево равенство, а халфът получава жълт картон. Въпреки загубата с 2:4 в ответния мач в крайна сметка Звезда не само става шампион, но и печели купата. Цели 6 участия във Вечното дерби има считания за един от най-добрите чужденци в историята на Партизан – Иван Иванов. За негово съжаление балансът му от тях е 2 победи и 4 загуби, както и един жълт картон. Не по-добро е постижението и на Валери Божинов – 1 победа, 1 равен и 2 загуби, като в нито един от случаите той не записва цял мач. За разлика от него Иван Бандаловски играе пълни 90 минути и в трите си мача срещу Звезда, където балансът е 2 равни и 1 загуба. В есенния мач между двата тима Янис Карабельов се появи като резерва на почивката, но въпреки че по всеобщото мнение бе най-добър в редиците на Партизан не успя да спаси тима си от домакинско поражение с 1:2.

Автор: Тео Борисов