Дубайски футболен шоколад за ценители

По подобие на британката от египетски произход и ние решихме да мислим нестандартно и да потърсим вкус, непознат за сетивата на средностатистическия български фен. Такава е азиатската Шампионска лига Елит, стартирала по едно и също време със същинската фаза на нейния европейски еквивалент. По подобие на най-комерсиалният клубен турнир, надпреварата на най-многолюдния континент от миналата година също се състои в лигова, вместо в групова фаза. Основната разлика идва от факта, че поради големите разстояния участващите отбори са разделени на Източна и Западна група, в която всеки тим се изправя срещу 8 различни опонента. За разлика от Лига Европа, която взима формата на основния турнир, нейния азиатски еквивалент Шампионска лига Две си остана с групите, поради което не попада в нашето поле на интереси.

Програмата на първите мачове предложи домакинства и на трите представители на ОАЕ, като избрахме да посетим двубоите Ал Уахда-Ал Итихад и Шабаб Ал Ахли-Трактор, за да видим каква изненада ни очаква. Предишните ни впечатления отпреди 2 години са от мачове на Шарджа и Ал Аин, като последният отбор успя да спечели надпреварата, елиминирайки по пътя си саудитските Ал Насър на Кристияно Роналдо и Ал Хилал на Неймар. Сега Ал Уахда трябваше да се изправи срещу шампиона на една от най-разточителните във финансово отношение лиги, воден от Лоран Блан. Двубоят се игра в Абу Даби, което означаваше, че трябваше да изминем близо 3-часов път с автобус Е100 от дубайската гара Ал Губайба. Крайната дестинация е наглед остаряла сграда в зелен цвят, която обаче е построена през 1989 г. по проект на българския архитект Георги Коларов. Точно срещу гарата, от другата страна на улица „Султан бин Зайед I“ се намира стадион „Ал Нахян“. Построено през 1995 г., съоръжението е с капацитет 15 894 зрители, като на мача с Ал Итихад присъстваха 12 131. Повече от сигурно е, че преобладаващата част от тях си бяха закупили билети, за да гледат звездите на съперника Карим Бензема и Нголо Канте, но носителя на „Златната топка“ за 2022 г. и бившия играч на Челси не попаднаха в групата поради контузии. За отбелязване е, че за да гледате мача от високите етажи на някои от намиращите се в съседство хотели не трябваше да заплатите чак толкова сериозна сума – 336 дирхама (малко над 150 лв). Малко преди началото на срещата завърши двубоя на Шарджа срещу катарския Ал Гарафа, който домакините спечелиха с победен гол в 10-ата минута на добавеното време, което още повече засили усещането за позитивна развръзка.

Още от първия съдийски сигнал агитката на домакините (обикновено в ОАЕ тя се разполага в местния еквивалент на Сектор В) и тази на гостите, за които бяха отделени два блока, започнаха да се надпяват, като на помощ през цялото време идваха и ударните инструменти. „Жълто-черните“ фенове от Саудитска Арабия избухнаха в бурна радост в 21-ата минута, когато далечния удар на Стивън Бергвайн навести мрежата на Зайед Ахмед. Червеният картон на Муханад ал Шанкити обаче изцяло измени насоката на двубоя и особено след почивката домакините натиснаха сериозно. Въпреки наличието на опитен играч като бившия състезател на Ливърпул Фабиньо, Ал Итихад се огъна и в 62-ата минута Кайо Канедо изравни. Истинската драма настъпи в осмата минута на добавеното време, когато Лукас Пимента наказа иначе изигралия отличен мач Предраг Райкович и донесе успеха на Ал Уахда. Сънародникът на сръбския страж Душан Тадич пък бе избран за играч на мача и въпреки че е на 36 години за пореден път доказа клишето за това, че няма млади и стари, а можещи и неможещи. Създадените от него 10 голови шансове са рекорд за една среща откакто се води официална статистика на надпреварата. Решихме да нарушим протоколния тон на пресконференцията след срещата и запитахме атакуващия халф на родния му език какви са разликите между европейската и азиатската Шампионска лига. „Приятно е да печелиш мачове в Европа, но и тук конкуренцията не е никак малка. Видяхте каква атмосфера създадоха нашите фенове, които ни вдъхновиха към обрата. Поставили сме си високи цели“, отбеляза бившия играч на Аякс.

Пътят ни на следващия ден ни отвежда обратно в Дубай, където в близост до станция „Стадион“ от зелената линия на метрото се намира стадион „Рашид“. Това е домът на настоящия шампион в Про лигата Дубай Ал Ахли, известен още с прозвището „червените рицари“. В този си вид той съществува от 2017 г. след обединението на Ал Ахли, Ал Шабаб и Дубай Културал Спортс Клуб.  Успехите му в последната година са свързани с португалския специалист Пауло Соуса, но в клубната централа най-често срещания портрет е този на престолонаследника Хамдан бин Мохамед ал Мактум. Въпрки сериозния си статут Шабаб Ал Ахли играе на стадион за 8015 зрители, като в мача с Трактор на трибуните имаше едва 3010, немалка част от които дошли от Иран. Сред тях имаше и особено гласовити фенки, които в своята родина рядко получават възможност да покажат емоции. Под ръководството на хърватския специалист Драган Скочич отборът от Табриз спечели историческа първа титла на страната през тази година, а четирима от играчите са сънародници на треньора. Един от тях – Томислав Щъркал, откри резултата с ефектен шут от дистанция в 14-ата минута. Развоят от предишната среща се повтори почти дословно – червеният картон на Дрождек остави Трактор в намален състав, а Гилерме Бала изравни в 65-ата минута. На 4 пъти гредите помагаха на вратаря Бейраванд, а когато противно на логиката Хосейнзадех изведе иранците напред се оказа, че той се намира в засада. Самият мач се игра в знойна жега въпреки скрилото се отдавна слънце, но зрители, футболисти и треньори издържаха стоически до края, а на всичкото отгоре мачовете бяха интересни. Отбелязаните 39 гола в първата пресявка показва, че азиатската Шампионска лига Елит определено е надпревара, заслужаваща да ѝ се отдаде дължимото.

Автор: Тео Борисов