Духът на футболна Будапеща

На 30 май догодина градът ще е домакин на финала в Шампионската лига, което е отличен повод да хвърлим поглед върху някои любопитни футболни обекти в нея.

Добре дошли в Пушкашленд

Без съмнение една от визитните картички на Унгария е легендата на местния футбол и Реал Мадрид Ференц Пушкаш. Неслучайно националният стадион носи неговото име, а от ноември миналата година в него се помещава и специален тематичен музей, посветен на Галопиращия майор. Стандартната цена на билета от 4000 форинта (около 20 лв.) е пренебрежително малка на фона на това, което може да се види вътре. Експозицията е разделена на 3 етажа, които обхващат биографията на самия футболист, историята на Златния отбор на Унгария, загубил изненадващо финала на Мондиал’54 от ФРГ с 2:3, както и политическия живот в страната през 50-те години. На четвъртия етаж са разположени 3 прожекционни зали, показващи кинопрегледи от епохата, включително и такъв на знаменитата победа с 6:3 над Англия на „Уембли“ на 25 ноември 1953 г. Съчетанието от оригинални артефакти и мултимедия прави изживяването на посетителите изключително и донякъде притъпява ефекта от това, че всички пояснителни надписи са единствено на унгарски. На последния етаж желаещите могат да получат достъп до една от ложите на стадиона и да си направят снимка на фона на монументалните му трибуни, а ако са достатъчно пробивни дори да разгледат коридорите, изпъстрени с илюстрации от богатата история на унгарския футбол.

Обратно в 90-те години

Почитателите на модерната футболна архитектура вероятно ще продължат тура си към стадион „Групама арена“, където играе най-популярния местен клуб Ференцварош, но за любителите на романтиката препоръчваме „Шьони ути“. Това е домът на Будапещ Вашуташ Спорт Клуб Зугло (БВСК). През изминалия сезон тимът завърши на 9-о място във втория ешелон на местния футбол, а звездния му период е средата на 90-те години. През 1996 и 1997 г. той губи финала за националната купа, а в първата спомената година е вицешампион. Това му дава право на участие в евротурнирите и така на „Шьони ути“ гастролира испанския Бетис, воден от Луис Арагонес. Един поглед на 12-хилядното съоръжение ще ви върне назад в 90-те години, когато изискванията на УЕФА за лицензиране не бяха толкова строги и играчи от ранга на Алфонсо Перес и Финиди Джордж можеха да гастролират на съоръжения на нивото на днешните областни групи

Дербито на вторите цигулки

Посещението ни в Будапеща приключва с мач от последния кръг на местната втора дивизия между столичните Металург и Войник. Това на български означават имената на Вашаш и Хонвед, които през 50-те и 60-те години са сред водещите отбори в страната, а сега свирят втора цигулка на фона на Ференцварош, Уйпещ и МТК. Победата за домакините бе задължителна, ако искаха да имат надежди да се присъединят към Кишварда в елита. Макар на стадиона да имаше малко над 5000 души, те създадоха атмосфера за тройно повече и през целия мач не спираха да подкрепят любимците си. На 2 пъти Хонвед излизаше напред в резултата, но Вашаш неизменно съумяваше да изравни. Крайният резултат 2:2 така или иначе се оказа безпредметен, тъй като втората позиция отиде в Казинцбарцика, но самото усещане за решителен мач би се понравило на всеки фен. Като добавим и наличието на интересни предмети от клубната история като трофея в Копа Митропа (считана за предшественика на Шампионската лига) и „Сребърната обувка“ за втори най-добър голмайстор в Европа за сезон 1976-77 на Бела Варади, то гледането на мач на Вашаш изобщо не може да се смята за загубено време.

Коефициенти за всички футболни първенства и турнири може да откриете тук.

Автор: Тео Борисов