Екзотичните дестинации за родните легионери

През миналата седмица в Оукланд, Нова Зеландия се състоя първият етап от Про лигата на ОФК – дебютната професионална клубна надпревара в историята на зона „Океания“. Част от нея бе и австралийския Саут Мелбърн, в чийто редици е родния вратар Илия Шаламанов-Тренков. Това е прекрасен повод да направим една разходка из глобуса и да отбележим най-екзотичните дестинации, където са се подвизавали родни футболисти.

Океания

От няколко години насам български футболен посланик в австралийската лига е националът Божидар Краев, играл последователно за новозеландския Уелингтън Финикс и Уестърн Сидни Уондърърс. Първият роден играч на Зеления континент обаче се казва Владимир Танчев, който в началните години след Втората световна война играе за столичните Славия и Бенковски. През 1949 г. той успява да напусне страната през Югославия и в крайна сметка се озовава в Австралия в лагер за бежанци. Последователно играе за АПИА Лайкхард, Прага (и двата от Сидни), както и базираните в щата Нюкасъл Грета и Истлейс. През 1953 г. е включен в състав на Северните райони за мач срещу Хонконг, завършил при равенство 2:2, в което той бележи едно от попаденията. Сведенията за родни играчи в Нова Зеландия са фрагментарни, но това, което е сигурно е, че през 2003 г. Мелвил Юнайтед подписа с вратаря Георги Градев и Владимир Югов. Последният записва 4 гола във всички надпревари и играе във финала за Чатъм къп (местната национална купа), който тимът му губи с 1:3 от Юнивърсити Уелингтън. През 2012 г. пък братята Димитър и Владимир Байреви стават част Кентърбъри Юнайтед Драгънс и играят в местната Премиершип.

Азия

Преди да се насочим към родното присъствие на клубно ниво трябва да маркираме двама играчи, които са натурализирани от азиатска държава, в която така и не играят. Става въпрос за Алексей Дионисиев и Георги Георгиев, които през 2001 г. буквално са трансферирани от собственика на Левски Майкъл Чорни (родом от Ташкент) в националния отбор на Узбекистан за квалификациите за Мондиал 2002. Договорката предвижда футболната федерация на бившата съветска република да заплати на „сините“ 40 000 германски марки за възможността да използва играчите и скоро това се оказва добра сделка. Още в дебюта им срещу Тайван Дионисиев и Георгиев се отчитат с по едно попадение, а тимът им печели със 7:0. Двамата ще изиграят по 5 мача, като нападателят Георгиев ще се разпише и при успеха с 5:2 като гост на Туркменистан. Те не взимат участие в заключителната втора групова фаза, където отборът им остава само на точка от място, даващо му право да играе в плейофи за попадане на Мондиала в Япония и Южна Корея. От останалите азиатски части на СССР трябва да отличим Киргизстан (през 2020 г. Георги Радев играе за местния Дордой Бишкек) и Таджикистан (Димитър Митков в Истиклол Душанбе през 2024 г.).

Интересна е историята на Димитър Калканов, който през 1993 г. се озовава в малайзийския Келантан по покана на пловдивската футболна легенда Атанас Пашев, по това време част от Куала Лумпур. Престоят му в неговия тим и Селангор обаче е краткотраен и той се насочва към Хонконг, който от 1997 г. е със статут на специален административен район на Китай. Българинът се справя отлично в местните Инстант Дикт и Хепи Валей и през 1998 г. бива избран за играч на годината в страната (първи чужденец с подобно признание) и попада в идеалния отбор на сезон 1997-98. Поради това не е изненада, че когато местната лига селектира своите сборни състави, играещи контроли с различни по сила съперници, той е неизменна част от тима. Именно по този начин на 19 февруари 1999 г. в мач от турнира Карлсберг къп, Димитър Калканов излиза срещу националния отбор на неговата родна България. Отборът на Димитър Димитров – Херо стига до убедителна победа с 3:0 след два гола на Христо Йовов и един на Христо Стоичков, но двубоят не попада в официалните статистики. В Малайзия са играли още нападателите Румен Иванов и Владислав Мирчев, а понастоящем там се подвизава вратарят Дамян Дамянов, част от Келантан Ди Риъл Уориърс. Що се отнася до Хонконг, през 1997-98 Стефан Драганов става шампион на страната с Инстант Дикт, а през 2014 г. Димитър Макриев си тръгва от Саут Чайна след само един мач, в който бележи, тъй като не успява да се аклиматизира към държавата с най-голяма гъстота на населението в света.

За мнозина Малдивите са перфектна туристическа дестинация, но Валентин Найденов, Бойко Каменов, Иван Караманов и Величко Величков възприемат островите като работно място и са част от местния Ню Райдиънт. Валенсия Мале не остава по-назад и ангажира Явор Въндев, Живко Динев, Румен Александров и Владислав Мирчев. През 2019 г. Любен Николов разширява географията на легионерите ни с присъствието си във Висаха (Камбоджа), а по същото време Антонио Ласков играе за тима на бангладешката полиция. Именият бранител Георги Славчев завършва кариерата си през 2002 г. в султаната Бруней, където треньор на местния Баха е Йордан Стойков – Бумбо.

Африка

Комбинацията „треньор-играч“ става причина през 2008 г. българин да заиграе в първенството на Нигерия. Тогава Петър Станев-Царицата подсилва Хартланд, където треньор е Митко Добрев, но така и не успява да остави значима следа. През 2019 г. крилото Юлиан Ненов изненадващо се озовава в мароканския Дифаа Ал Джадида, но за 8 мача така и не успява да се разпише в противниковата врата.

Южна Америка

За финал оставяме историята на Йордан Петров, чийто обстоятелства около престоя му в перуанския футбол са достойни за филм. Според официалната версия в края на 80-те години той е част от школата на Локомотив София, но вместо да търси пробив при "железничарите" емигрира в Канада, където разчита да се издържа от цивилната си професия - енергиен инженер. Фактът, че се е занимавал с футбол бива дочут от предприемчив агент, който му предлага проби в далечно Перу и след като ги изкарва успешно, българинът подписва договор с нискоразредния Индепендиенте Канете. Слуховете за добрите му изяви достигат до треньор на гранда Алианса Лима, който през 1991 г. го взима в редиците му. Контрактът на Петров е за 2 години с месечна заплата 10 000 долара и скоро той се превръща в любимец на феновете, въпреки че не може да се разбере дали е по-добър като централен защитник или централен нападател. Физическите му качества в комбинация с неговата непримиримост се харесват на инчасите и в следващата година той бележи 9 гола, 2 от които по време на дерби със Спортинг Кристал. След напускането на треньора Вулич, Петров изпада от състава и преминава в Дефенсор Лима. Футболната му кариера се оказва твърде кратка и българина първоначално търси късмета си в Аржентина, след което се връща в Перу и става крупие в казино. Явно е вещ в своята работа, след като заминава за САЩ и в следващите години изпълнява тази длъжност на презокеански лайнери. Последната информация за него е, че е треньор на деца и юноши в Лима.

Автор: Тео Борисов