Фарьорското чудо, което шокира Европа

Макар понастоящем да се намират на 141-о място в ранглистата на ФИФА със само 7 европейски държава зад тях, Фарьорските острови са имали своя миг на слава, намерил място в световния обмен. При това още в първата си официална среща – квалификацията за Евро’92 с Австрия.

Пътят до сензацията от Ландскрона

Предвид специфичното си географско местоположение първоначално международните контакти на Фарьорските острови се ограничават до мачове срещу Шетландските острови. Двата отбора си оспорват Адам Шийлд, а когато през 1968 г. към тях се присъединяват Оркнейските острови, надпреварата приема името Купа на Северния атлантик. Чак през 70-те години Исландия се съгласява да участва в контроли с основния, а не с втория си състав, а през 80-те години календара се обогатява с мачове срещу Гренландия. Основаната на 13 януари 1979 г. местна федерация обаче си поставя амбициозни цели и се стреми да се включи към системата на международния футбол. Това се случва на 2 юли 1988 г., когато страната става член на ФИФА, а на 18 април 1990 г. вече е такъв и на УЕФА. Това оказва ползотворно влияние и на 16 април 1989 г. е постигната победа срещу Канада, а първото участие на Островните игри през същата година завършва с убедителен краен успех. С новия си статут Фарьорските острови са поставени в жребия за Евро’92 и попадат в тежка група с два участника на Мондиал’90 (Югославия и Австрия), страната, чието владение фактически са (Дания) и Северна Ирландия. Поради факта, че не разполагат със затревен терен, новаците са принудени да играят домакинствата си в шведския град Ландскрона, което определено не е предимство за тях. Дебютният мач е срещу Австрия, имаща в редиците си познати на цяла Европа играчи като Андреас Херцог и Тони Полстер. Тогавашният нападател на Севиля се отнася с такова пренебрежение към съперника, че предрича убедителна победа с 10:0. Настанените в замъка Йоренас фарьорци са твърдо решени да не се дадат без бой, въпреки че всички те са пълни аматьори. Един алтернативен поглед върху състава на исландеца Пал Гудлаугсон ни подсказва с какви точно играчи е разполагал той. Вратар е Йенс Мартин Кнудсен, шофьор на мотокар в базираната в Рунавик фабрика за риба „Линфрост“. Защитата е съставена от Ян Дам (студент във Фарьорското бизнес училище), Микял Даниелсен (монтьор), Тумас Ели Хансен (електротехник) и либерото Йоанес Якобсен (бивш вратар на националния отбор по хандбал). В халфовата линия намираме Алан Мьоркьоре (служител в магазин), Юлиан Хансен (обучаващ се за учител на деца със специални образователни потребности), Торкил Нилсен (търговски посредник на местна строителна фирма) и Абрахам Хансен (контрол по качеството в компанията за износ на рибни продукти „Фьороя Фискасьола“), а в атаката действат Курт Мьоркьоре (пекар) и Кари Рейхайм (електротехник). Очаквано пред вратата на Кнудсен положенията се редят едно след друго, но избралия да пази със скиорска шапка страж така и не е преодолян. „Днес тя се намира в музея на ФИФА в Цюрих и е редом до експонати на Пеле и Марадона“, не без гордост ни споделя стража, който понастоящем е треньор на вратарите на ХБ Торсхавн. В 61-ата минута обаче чудото се случва – грешка на Юрген Хартман позволява на Нилсен да напредне и с премерен удар да прати топката в мрежата на Михаел Консел. Присъстващите на срещата 1266 зрители не могат да повярват на очите си, а когато половин час по-късно норвежкия съдия Егил Нервик слага край на двубоя те избухват в бурна радост. Световната футболна общественост е в шок, като самите герои са цитирани да казват, че преди срещата са смятали, че ще паднат със 7 гола разлика. До края на квалификациите тимът стига само до още 1 точка (1:1 при домакинството на Северна Ирландия), но вече си е гарантирал място в местната спортна история.

Легендата си спомня

Почти 35 години след най-знаменития ден във фарьорската футболна стая седим и пием кафе в треньорската стая на Б36 Торсхавн, а наш събеседник е тогавашният капитан Йоанес Якобсен. По стените в цялата клубна централа са поставени негови картини, показващи любовта му към изобразителното изкуство. Освен това Якобсен е и меломан, а пуснатата през 1990 г. плоча с негови изпълнения “Hvat Bagir” се радва на голям интерес (цялостната му дискография може да преслушате тук: https://www.youtube.com/watch?v=dKSSErS8USU). „По времето когато станахме членове на ФИФА и УЕФА всички играчи имахме своя цивилна професия и бяхме в състояние да тренираме 3 пъти седмично. Тогава участвахме и в по-малко мачове в първенството – едва 18, срещу 27 в настоящото първенство, без да броим евротурнирите. Заради специфичните метеорологични условия нямаше как да имаме затревени терени, а изкуствената трева тогава не бе на нивото, което е в момента, и поради това трябваше да играем домакинствата си в Швеция. Без никакво съмнение всичките ни съперници ни подценяваха. Вероятно в 99 от 100 случая Австрия щеше да ни победи на старта, но точно в този ден ние спечелихме“, споделя скромно той. Логично е да се предположи, че двете срещи срещу бъдещия европейски шампион Дания (1:4 в Копенхаген и 0:4 в Ландскрона), както и контролата срещу местния гранд Брьондби (0:6) са имали по-специален заряд. „Вижте, отношенията ни с тях не са толкова напрегнати, колкото мислите. Да, половината от жителите на Фарьорските острови са за независимост от Дания, но останалата половина са за настоящото положение. Самите ние не разсъждавахме за тези мачове от политическа гледна точка. Цялата мотивация по тази линия идваше от исландския ни селекционер, тъй като неговата страна има подобно минало с Дания и нещата там са по-специфични“, казва Якобсен. През втората половина на 90-те години той е играещ треньор на ХБ Торсхавн, КИ Клаксвик и Б68 Тофтир, а престоя му като част от щаба на националния отбор е белязан от другите резултати, донесли европейска слава на Фарьорите – победите над Гърция. В пресявките за Евро 2016 играчите на Ларс Олсен нанасят шокираща загуба на южните ни съседи насред Атина след попадение на Йоан Едмундсон, а в ответния мач у дома стигат до успех с 2:1. Първата среща коства главата на селекционера на гърците Клаудио Раниери, който след това поема Лестър и ги прави шампиони на Англия. На бележката към нашия събеседник, че от Фарьорската футболна федерация трябва да поискат един шампионски медал от „лисиците“ за услугата, той само се усмихва многозначително. „През годините сме имали и други добри резултати – през 2002 г. бяхме близо до равен с Германия като гост, но загубихме с 1:2, но така и не успяваме да направим серия от победи“, констатира някогашния либеро.

Битка за върха с хандбала

Преди разговора ни с живата легенда на фарьорския футбол минаваме през имащия статут на национален стадион „Торсвьолур“. Откритото през 1999 г. съоръжение е с капацитет 6500 седящи места и има всички необходими условия за провеждане на мачове от най-високо ниво. В местната футболна федерация тече усилена подготовка, тъй като на 5 септември тук ще гостува един от най-добрите отбори в света в последното десетилетие – Хърватска, начело с Лука Модрич. Спомените от изстъпленията на навиячите на Хайдук Сплит при гостуването им на ХБ Торсхавн миналата година все още са живи и местните са решени да не допускат нещо подобно да се повтори. Начело на футболната федерация е Кристиан Андреасен – бивш председател на местната авиокомпания „Атлантик еърлайнс“, строителната компания “J&K Petersen“, най-големият местен мол “SMS”, който е бил депутат в Партията на свободата. Благодарение на неговия бекграунд фарьорския футбол получава финансиране както от държавата, така и от местния бизнес (генерален спонсор на първенството е финансовата група „Бетри“). В настоящия национален тим преобладават играчи именно от него, а легионерите от острова играят основно в скандинавските първенства, Исландия, а единици в Полша и Словения. След като взе участие за Гримзби при сензационното елиминиране на Манчестър Юнайтед в Карабао Къп, роденият в Унгария Геза Тури също се очаква да бъде извикан. Някогашният вратар на тима Гунар Нилсен стигна дори до Манчестър Сити, но засега все още младите таланти трудно си пробиват път във водещите шампионати. Показателен е примера с 19-годишният халф на Б36 Торсхавн Матиас Хелисдал, който бе трансфериран в отбор от второто ниво на шведския футбол в лицето на Вестерос.

В същото време най-великата игра има сериозна конкуренция в лицето на хандбала, като в основата на това е дебютното участие на националния отбор на европейското първенство в Германия през миналата година. Макар да отпадат в групите, фарьорците правят равенство с Норвегия, а на срещата в Берлин присъстват около 5000 техни фенове, което е 10% от цялото население на страната. Всъщност още през 90-те години част от футболистите играят хандбал през зимните месеци, за да поддържат форма, така че историята е показала как двата спорта могат да бъдат в симбиоза. За да могат младите обаче да изберат най-великата игра те се нуждаят от положителен пример – такъв, какъвто националите могат да дадат в предстоящия мач с Хърватска.    

Всички коефициенти за световните квалификации в зона „Европа“ може да откриете тук.

Автор: Тео Борисов