Фейенорд 1970 – от Ниската земя до европейския връх

На пръв поглед сблъсъка в Лига Европа между Фейенорд и Селтик  не би трябвало да привлича вниманието на широката аудитория, след като програмата ни предлага двубои като Цървена звезда – ФЧСБ и Рома – Мидтиланд. Лошото състояние на двата отбора (нидерланците са 29-и, а шотландците – 27-и) не променя факта, че преди 55 години те се изправят един срещу друг на финала за КЕШ и в директен спор определят новия крал на Европа.

Края на 60-те и началото на 70-те години се асоциират с Тоталния футбол на Аякс, но през сезон 1968-69 титлата на Нидерландия отива в Ротердам, след като Фейенорд събира 3 точки повече от амстердамци. Въпреки че тимът печели и националната купа, треньорът Бен Пеетерс не е разглеждан като човек, под чието ръководство представителите на Ниската земя могат да се представят добре в Европа. Поради това мениджъра на клуба Гуус Брокс го заменя с австриеца Ернст Хапел, направил добро име в АДО Ден Хааг. Закономерно е в подобен случай Пеетерс да се почувства обиден, но вместо това той се връща на тренировъчната база Варкеноорд и се заема с подготовката на младите таланти на Фейенорд – длъжност, която заема 2 години по-рано. За отбелязване е, че по това време футболът в Нидерландия е полупрофесионален и играчите имат свои допълнителни източници на доходи – вратарят Еди Питерс Граафланд работи в спортен магазин, Кун Мулайн има моден бутик, а Тео ван Дуйвенбоде е застраховател. Освен това в редиците на Фейенорд има само двама чуждестранни играчи – сънародникът на треньора Франц Хазил, привлечен от Шалке 04 и шведският нападател Уве Чиндвал (у нас се е наложила формата Ове Киндвал, която ще използваме по-нататък), отбелязал респектиращите 30 гола в шампионата.

Пръв съперник в КЕШ за нидерландския представител е КР Рейкявик, който е победен с общ резултат 16:2. За отбелязване, че и двете срещи се играят на „Де Кайп“ и реално загубата на исландците с 2:12 „у дома“ всъщност е доста далеч от мястото на обичайните им домакинства. Противник в следващата фаза е действащит европейски клубен шампион Милан, който се отнася много пренебрежително към опонента сии при пристигането му в Милано го праща да тренира на опесъчен терен и да се преоблича в подобие на каравана. Нестор Комбен бележи единственият гол на „Сан Сиро“, но в ответния мач Фейенорд си го връща с лихвите и детронира италианския гранд с попадения на Вим Янсен и Вилем ван Ханегем. Абсолютно същия развой на събитията се случва в четвъртфинала с Форверц Берлин, а в полуфинала с Легия домакинския успех с 2:0 е предшестван от нулево равенство във Варшава. От своя страна Селтик доминира безмилостно в Шотландия и завършва сезон 1968-69 с требъл, включващ победа с 4:0 над големия съперник Рейнджърс във финала за националната купа. Европейският поход започва с успех с общ резултат 2:0 над швейцарския Базел и едва не приключва срещу португалския Бенфика. Успехът с 3:0 на „Селтик парк“ бива заличен на реванша от лисабонските „орли“, а според тогавашния правилник вместо продължения и дузпи се хвърля монета и така съдбата се усмихва на „детелините“. Срещу Фиорентина те не оставят нищо на случайността и печелят с общ резултат 3:1. Двете победи над Лийдс (1:0 на „Елънд Роуд“ и 2:1 в Глазгоу) правят носителите на трофея от 1967 г. абсолютни фаворити.

Фейенорд придвидливо престига на летище „Линате“ в Милано 4 дни преди мача с идеята да свикне с непривичното изкуствено осветление на „Сан Сиро“. Може би те са информирани предварително за серията от стачки, които парализират транспорта в Италия в навечерието на срещата. Тимът е настанен в хотел „Регина Олга“ в Чернобио, до езерото Комо и играчите запълват времето си с разходки, гребане и игра на карти. Въпреки това тренировъчните занимания не минават съвсем гладко, тъй като по време на едно от тях Ринус Израел прави твърдо влизане на съотборника си Кун Мулайн. Получилата се подутина е с размерите на гълъбово яйце и за да може да излезе във финала, потърпевшият трябва да понесе 7 инжекции. Треньорът Хапел също всява напрежение, след като решава да замени титулярния вратар през целия сезон Еди Трейтел с Еди Питерс Граафланд, който първоначално дори отказва да излезе на терена. Аут поради контузия е Рууд Геелс, но въпреки това за духа в съблекалнята се грижи Тео ван Дуйвенбоде, който година по-рано губи финал в надпреварата с Аякс срещу Милан. Бранителят се обзалага на 100 гулдена, че ще си тръгне от Милано с „ушатата“ купа. В лагера на Селтик всичко изглежда спокойно и въпреки че автора на победния гол при гостуването на Лийдс Джордж Конъли е оставен на резервната скамейка за сметка на Уили Уолъс никой не се съмнява в успеха на „детелините“.

Преди съдията Кончето Ло Бело да изведе двата отбора на терена играчите на Фейенорд виждат как техни колеги от Селтик спокойно пушат цигари в тунела и това още повече ги раздразва. Ернст Хапел е твърдо решен да спре „мозъка“ на шотландците Джими Джонстън и срещу него са изпратени цели трима играчи – Хазил, Ван Ханегем (известен с прозвището си Кривия) и Вим Янсен. Здравословните проблеми на Мулайн обаче го правят неефективен в дефанзивен план и това дава възможност на десния бек Дейвид Хей да се включва в атаките на тима си. Томи Гемъл, който 3 години по-рано се разписва срещу Интер, открива резултата в 30-ата минута с мощен удар след върната топка от свободен удар. Радостта на шотландците обаче не трае дълго и 2 минути по-късно Израел с глава се възползва при разбъркване в противниковата половина. Макар че близо 20 000 от общо 53 187 зрители подкрепят Селтик в мрачното и дъждовно време, Фейенорд е отборът, който доминира отчетливо и е чудо как срещата се озовава в продължения. „За да атакуваш ти трябва топката, а те не ни я дадоха“, ще признае чистосърдечно години по-късно Бърти Олд. „Направих около 18 спасявания в срещата, което е повече, отколкото за целия сезон“, още по-откровен е вратарят Ивън Уилямс. Дори и той обаче е безпомощен в 117-ата минута при ситуацията, започнала с изпълнен фаул от Израел около централната линия. Капитанът на Селтик Били Макнийл не преценява летежа на топката и я докосва с две ръце, но преди съдията Кончето Ло Бело да отсъди дузпа тя попада в Ове Киндвал, който безмилостно я праща в мрежата за крайното 2:1.

По този начин Фейенорд става първият отбор от Нидерландия, стъпил на европейския връх, а самата среща е наблюдавана от близо 300 млн. телевизионни зрители. Единственият разочарован след края на срещата е Кун Мулайн, който в еуфорията пропуска да вземе своя медал. Тази неправда е поправена през 1987 г., когато вдовицата на халфа Пит Враувдьонт, взел своето отличие въпреки че е резерва в мача, го подарява на един от емблематичните играчи в историята на ротердамци.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за Лига Европа може да откриете тук.