Финалът на Спайс Бойс и белите костюми

„Червените дяволи“ за пореден път в последните години излизат от позицията на по-слабия тим срещу мърсисайдци, но историята е доказала, че тези мачове трудно подлежат на прогноза. Предлагаме ви историята на един епизод от богатата съкровищница на големия сблъсък, който донякъде обяснява защо към футболистите често се прикача неособено ласкавия епитет „манекени“.

Средата на 90-те години е времето на момичешките и момчешки поп групи, както и на сериали като „Бевърли Хилс 90210“, които се превръщат в модел за подражание на подрастващите в Западния свят. През сезон 1995-96 английският футбол намира своя еквивалент на този културен феномен в лицето на големите съперници Манчестър Юнайтед и Ливърпул. Бъдещият сър Алекс Фъргюсън интегрира в титулярния състав представители на т.нар. Клас’92, включващ таланти като Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Ники Бът и Гари Невил. По този повод бившият играч на Ливърпул Алан Хансен заявява в предаването на ВВС “Match of the day”, че „не може да спечелиш нищо с деца“ – фраза, която ще бъде свързвана с него повече, отколкото успехите му като състезател. Със своята средна възраст от 26 години и 137 дни играчите на Юнайтед не само печелят титлата, но и го правят след знаменит обрат в точките срещу Нюкасъл на Кевин Кигън. Във ФА Къп те се нуждаят от преиграване, за да отстранят Съндърланд на старта, но след това си проправят път към финала на „Уембли“, който минава през градския съперник Сити и Челси. От своя страна водения от Рой Евънс Ливърпул завършва на трето място, но средната му възраст е най-ниска в цялата Висша лига – 25 години и 6 месеца. Безспорната звезда на тима е Роби Фаулър, който със своите 28 попадения завършва на второ място в голмайсторската листа след Алън Шиърър от Блекбърн. Заедно с вратаря Дейвид Джеймс, Джейми Реднап и Стив Макманамън се заформя вълнуваща група младоци, на която таблоидите дават прозвището Спайс Бойс. То идва от слуховете за връзка между Фаулър и Ема Бънтън от нашумялата група „Спайс гърлс“, които не се оказват истина (както е известно впоследствие друга от певиците в нея – Виктория Адамс, ще свърже пътя си с Дейвид Бекъм от Юнайтед). Напълно истински обаче е романса на Реднап с изпълнителката Луиз, след като заедно със съотборници си Джейсън Макатиър и Фил Баб той взима участие в клипа към нейната песен “One Kiss from Heaven”. Логично младежите се превръщат в магнит за рекламодатели и сключват спонсорски договори с различни компании – от известна марка шампиони до модния бранд „Армани“. Мърсисайдци срещат най-големи затруднения по пътя към финала срещу Лийдс, който е надвит след преиграване, а в предпоследното стъпало към трофея е постигната изразителна победа с 3:0 над Астън Вила.

В навечерието на двубоя по вече наложена традиция двата тима записват песни, посветени на най-големияt мач в английския футбол – “Pass & Move (It's the Liverpool Groove)” достига до четвъртото място в чартовете, благодарение и на рап уменията на Джон Барнс, докато "Move Move Move (The Red Tribe)" е шеста в най-добрата си седмица. Големият ден настъпва и на 11 май 1996 г. точно 79 007 зрители заемат своите места, за да гледат голямото шоу. При първоначалното излизане на терена играчите на Ливърпул втрещяват всички с нетрадиционната си визия – бели костюми „Армани“ и бели обувки „Гучи“, доста по-подходящи за седмица на модата в Милано, отколкото за футболен мач. На този фон Юнайтед залага на класическа комбинация – тъмносини костюми в комбинация с жилетка с копчета, черно-бяла раирана вратовръзка и бутониера с червен карамфил. „Това е най-голямата скапана грешка, която можеше да направим. Ако бяхме спечелили мача вероятно щях да си сложа белия костюм в рамка на стената в хола“, казва години по-късно Джейми Реднап. Мърсисайдци имат поводи за самочувствие предвид резултатите между двата отбора през сезона – на „Олд Трафорд“ срещата завършва 2:2, а двубоя на „Анфийлд“ е спечелен с 2:0, като и четирите гола са дело на Роби Фаулър.

Още от самото начало на срещата става ясно, че основната цел на двата тима е да неутрализират най-силните играчи на съперника – Реднап и Барнс се грижат за Ерик Кантона, докато опеката на Макманамън е поета от Ники Бът и Рой Кийн. Ирландецът действа в типичния си безкомпромисен стил малко пред защитната четворка и кара коментатора Питър Бракли да признае неговия принос за крайния успех. Той става факт 5 минути преди края на двубоя, когато след центриране от ъглов удар вратарят Джеймс избива топката в рамото на появилия се като резерва Йън Ръш, а Кантона се оказва най-съобразителен, за да отбележи единственият гол в двубоя с удар извън наказателното поле. В качеството си на капитан французинът получава трофея от президента на ФА принц Едуард и дюкесата на Кент. Така Юнайтед става първият английски отбор, печелил домашен дубъл 2 пъти, а деветия им трофей в Купата на страната ще ги качи на първо място във вечната ранглиста до този век, когато Арсенал ще ги измести от тази им позиция.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за Висшата лига може да откриете тук