
Френското проклятие на финалите в турнира на шампионите
В събота от 22:00 ч. ПСЖ се изправя срещу Интер във финала на Шампионската лига в търсене на едва втория френски триумф в историята на надпреварата.
Единственият представител на страната на хилядите сирена, стигал до краен успех в турнира на първенците на Стария континент е Марсилия, който през 1993 г. надвива градския съперник на нерадзурите – Милан. Досега 4 различни отбора са се опитали да запишат името си до тях в хрониките на надпреварата, основана по инициатива на вестник „Екип“, но за тяхно съжаление претърпяват неуспех.
Още в първото издание на турнира (1955-56) до спора за трофея достига Реймс, който е воден от националния селекционер Албер Батьо. Съперник на финала на „Парк де Пренс“ е Реал Мадрид, а още до 10-ата минута отборът от Североизточна Франция вече води с 2:0. С помощта на аржентинците Алфредо ди Стефано и Ектор Риал обаче Кралския клуб стига до успеха с 4:2, а голямата звезда на Реймс Раймон Копа впоследствие ще подсили именно испанския клуб. През 1959 г. двата отбора се срещат отново, този път в Щутгарт, но сега Реал е далеч по-убедителен и печели с 2:0. Авторът на първия гол Енрике Матеос дори пропуска дузпа, която би направила успеха на тима му още по-убедителен.
През 1976 г. Франция изглежда е намерила своя суперотбор в лицето на Сент Етиен – сред възпитаниците на Ерве Ревели личат имената на югославския вратар Иван Чуркович, аржентинския бранител Освалдо Пиаца, както и френските национали Жан-Мишел Ларке, Доминик Батене, Доминик Рощо, Патрик и Ерве Ревели. От 54 000 зрители на „Хемпдън парк“ в Глазгоу, където се играе финала срещу Байерн, близо 25 000 са привърженици на „зелените“. Те виждат как на 2 пъти гредите спира любимците им от попадение, преди в 57-ата минута Франц Рот да донесе третия пореден трофей в турнира на немския тим.
Преди успеха си през 1993 г., Марсилия също попада в негативната статистика, след като 2 години по-рано губи след изпълнение на дузпи финала срещу Цървена звезда. В редиците на южняците като резерва се появява Драган Стойкович – Пикси, закупен преди началото на сезона именно от югославския отбор. През 2004 г. финал в турнира достига Монако на Дидие Дешан, който в предишните кръгове се справя с фаворитите Реал Мадрид и Челси. Въпреки наличието на играчи като Людовик Жюли и Фернандо Мориентес, „монегаските“ биват тотално надиграни от Порто на Жозе Мауриньо и губят с 0:3. Последният засега финал с френско участие се състоя в годината на КОВИД – 2020-а. Тогава на празните трибуни на стадион „Луш“ в Лисабон ПСЖ допусна поражение с 0:1 от Байерн, а по ирония на съдбата единствения гол в мача бе дело на техен юноша – Кингсли Коман.
Всички коефициенти за финала в Шампионската лига може да откриете тук.
Автор:Тео Борисов
Автор: sesame
Зона за предизвикателства
0 налични игри
От категорията

Големите клубове, които преживяха изпадане

Новаците с шампионски титли в световния футбол

8 епични мига от дербито Галатасарай-Фенербахче

Сурова силезийска футболна страст

10 епизода от дербито Ривър-Бока
