Футболна разходка в града на Формула 1

Столицата на Азербайджан е домакин на кръг от Формула 1, който ще се проведе в края на септември, а по улиците на града тече трескава подготовка. Ние обаче сме тук за квалификацията за Евро 2027 до 21 г. между домакините и България, завършила при равенство 1:1. Срещата е идеална възможност да се запознаем с миналото, настоящото и бъдещето на футбола в града и бившата съветска република като цяло.

Началото на най-великата игра в днешен Азербайджан е поставено в първите години на XX век и е свързано с нефтената промишленост, участие в която взимат и специалисти от Великобритания. Първите клубове са Стела, Конгрес, Унитас, тима на търговското училище Адамовчулар, а през 1911 г. работниците в Балаханските нефтени находища също формират свой отбор. Именно той ще бъде в основата на формирания на 18 март 1937 г. Нефтчи Баку. Първоначално клубът носи името Нефтяник и бързо се утвърждава като най-силен в цялата съюзна република. Той става втория след Темп (впоследствие взел названието Строител), който успява да стигне до Висшата лига на СССР. Нефтчи обаче изържа на силната конкуренция и е част от съветския елит цели 27 сезона, като през 1966 г. достига до бронзовите медали. Най-сериозната фигура в клубната история е нападателя Анатолий Банишевски, който в периода 1963-78 записва 288 мача и 121 гола. Участникът на 2 европейски и 1 световно първенство със Сборная така и не променя клубната принадлежност за цялата си кариера, макар интерес към него да не липсва. „Бил е искан дори от Динамо Киев, но до последно остава верен на тима“, казват ръководителите на Нефтчи, които ни развеждат из клубния стадион, където се намира единственият футболен музей в Азербайджан. Той обаче понастоящем е в ремонт, но на една от стените на съоръжението могат да бъдат прочетени думите на Банишевски „Ако мога да избирам отново пак бих избрал футбола“. Сред заслужилите фигури в съветския период е и Игор Пономарьов, държащ рекорда за най-много последователно реализирани дузпи – 24.

В периода на независим Азербайджан Нефтчи може да се похвали с 9 титли, като за последната от тях има значима българска връзка. В последния кръг на сезон 2021-22 „черно-белите“ се изправят в директен спор за трофея с Карабах и се нуждаят от задължителна победа. В последната 90-ата минута на сцената излиза носещия № 9 Ахмед Ахмедов, който с точен удар носи деветата титла за традиционния клуб. Ликът на настоящия играч на Шимизу С-Пулс също краси коридорите на стадиона, а местните си спомнят с признателност за него. През 1996 г. пък Нефтчи се изправя срещу Локомотив София в Купата на УЕФА. Въпреки че отпада с общ резултат 2:7, тимът от Баку става първият представител на независим Азербайджан с победа в евротурнирите, стигайки до домакински успех с 2:1. В този двубой Нефтчи играе с цветовата разцветка на турския Фенербахче – жълто-синьо.

Освен за миналото, в Нефтчи мислят и за бъдещето, за което говори реконструкцията на клубното им съоръжение с капацитет 10 000 седящи места. През годините то носи имената „8 км“, „Баксел арена“ и „Нефтчи арена“, а понастоящем е приел названието на базираната в ОАЕ компания „Палмс спортс“, с която клубът има сключен 5-годишен договор. Основните инвестиции на генералния спонсор ще са в инфраструктура и клубната академия, а клубния бюджет достига 15 млн. евро. Клубната база, разположена в селището Бакиханов, има 3 игрища с естествена трева, 1 открит и 1 закрит терен с изкуствена трева, което е напълно достатъчно за подготовката на всички възрастови формации. Амбициите са Нефтчи да се върне на върха, но за целта първо трябва да бъде преодолян настоящия труден период, тъй като след началните 3 кръга тима е с актив от едва 2 точки.

След като ви срещнахме с традициите е редно да се прехвърлим към настоящето, представено от участника в основната фаза на Шампионската лига Карабах. Основаният в Агдам отбор напуска родното си място, след като през 1993 г. арменски войски го завземат по време на войната в Нагорни Карабах. През същата година тимът печели титла и купа, които са първите от общо 21 местни трофея. Особено любопитна е ситуацията през сезон 1996-97, когато местната федерация въвежда правило, целящо да стимулира работата с подрастващите – шампионът се определя от резултатите на първия отбор и неговите юношески формации. Така с най-много точки става Карабах, но УЕФА признава единствено резултатите в мъжкия шампионат и в крайна сметка първенец става Нефтчи. Възходът на тима е свързан с  утвърждаването начело на клуба на холдинга “Azersun” през 2001 г. Братята Абдолбари и Хасан Гозал (иранци от кюрдски произход, живеещи в Турция) правят своя най-силен ход през 2008 г., когато назначават за треньор Гурбан Гурбанов, чието име преди това се свързва с Нефтчи. „Той е изключително съвестен човек, който контролира внимателно всички процеси около клуба. През годините е специализирал в отбори като Рома и Леверкузен и винаги е в крак с последните новости във футбола. Показателно е, че в един момент по молба на президента Илхам Алиев съчетаваше работата си в Карабах с тази на национален селекционер. Самият клуб е организиран по най-добрия начин и в него може да мислиш само за футбол. Не се изпада в излишни емоции при негативни резултати, а се гледат дългосрочните перспективи“, казва бившия национал Симеон Славчев, който през 2019 г. става шампион на Азербайджан. В потвърждение на думите му може да добавим и факта, че при първото участие на тима в Шампионската лига през 2017 г. се стига до куриозната ситуация, при която капитана на първия отбор Рашад Садигов съчетава изявите си в тима с тези на треньор на младежкия отбор, участващ паралелно в най-престижната надпреварата на УЕФА в тази възрастова група. Тогава Карабах поставя и своеобразен рекорд, тъй като играе в турнира в качеството си на отбор, станал шампион на първенство с едва 8 участващи отбора.

Текучеството сред останалите клубове от Баку през годините е повече от сериозно – игралият срещу Левски квалификации на Шампионската лига през 2009 г. ФК Баку не съществува от 2019 г., а двукратният шампион Интер последователно е трансформиран в Кешла и Шамахи. В последните години силни игри показва Зиря, а Сабах, воден от бившия треньор на Лудогорец Валдас Дамбраускас, е добре познат на родните фенове от мачовете си с Левски това лято. Първият от споменатите тимове е принуден да играе международните си мачове в Мардакан (30 км от Баку) на стадион „Далга арена“, който по спонсорски причини официално носи името на местна болница – „Лив Бона Деа“.

По време на Евро 2020 Баку бе сред градовете домакини и така международната аудитория може да се наслади на чисто новия стадион „Олимпийски“, имащ капацитет от 69 870 седящи места. За любителите на футболната романтика обаче най-значим си остава „Тофик Бахрамов“, което е ако не единственото, то сред малцината съоръжения, посветени на футболен съдия. Става въпрос за страничния рефер, признал спорния трети гол на Англия при победата с 4:2 след продължения над ФРГ във финала на Мондиал’66. Това не пречи азерите да се гордеят с Бахрамов, чиято кариера като играч на Нефтяник бива прекратена след контузия. През 2004 г. те откриват негов паметник непосредствено до едноименния стадион в присъствието на президента на ФИФА Сеп Блатер, а през 2011 г. специалните гости на 100-годишнината на азербайджанския футбол Джеф Хърст и Ханс Тилковски (главни действащи лица в спорния епизод) поднасят цветя пред монумента на арбитъра, който е първи по рода си в глобален мащаб. Дори и само той е достатъчна причина, за да посетите Баку и да се потопите в напълно непозната футболна атмосфера.

Автор: Тео Борисов