Футболна страст от Порто Алегре

Дебют с погром

В началото на XX век футболът в Порто Алегре е развиван основно от представители на германската емигрантска общност. През 1903 г. се появяват два клуба, формирани от нейни членове – Фусбал клуб Порто Алегре и Гремио. Техният затворен характер става причина за основаването на Интернасионал на 4 април 1909 г. от пристигналите от Сао Пауло братя Попе, с което бразилците и останалите националности в града получават свой представителен тим. Първият мач между новия отбор и Гремио е насрочен за 27 юни същата година, но впоследствие датата е променена на 18 юли. Около 2000 души пристигат на игрище „Байшада“, за да наблюдават зрелището. Съдийската бригада за срещата се състои от 5 души, тъй като двама от арбитрите стоят зад вратите и отчитат головете (по това време те все още не са снабдени с мрежи). Гремио попилява съперника си с 10:0, а безспорният герой на двубоя е Едгар Бут, отбелязал 5 гола. С 4 се отчита Жулио Грюневалд, а 1 добавя Морейра. Ако си мислите, че случилото се е случайност, то ще се наложи да ви коригираме – 2 години по-късно Трикольорите печелят мач за градското първенство с почти идентичен резултат – 10:1.

Битки надлъж и нашир

Досега Гремио и Интернасионал са се срещали в 11 типа различни официални надпревари, като през 2020 г. те дори попадат заедно в групите на Копа Либертадорес (синьо-черните печелят с 1:0 и завършват 0:0). На 30 януари 2011 г. съперниците правят нетрадиционен ход и играят срещата от първенството на щата Рио Гранде да Сул (известно като Кампеонато Гаучо) в намиращия се на границата с Бразилия уругвайски град Ривера. Гремио надделява с 2:1, но представянето на съперника е достойно, тъй като заради участието си на Световното клубно първенство Интернасионал излиза с дублиращия си отбор. За най-велик мач в историята се приема полуфиналния реванш от първенството на 12 февруари 1989 г., игран на 40-градусова жега след нулево равенство в първия двубой. Гремио повежда в резултата още в 26-та минута чрез Маркус Винисиуш, а за капак 12 по-късно десния бек на Интернасионал Каземиро бива изгонен. Противно на логиката след почивката „червените“ се мобилизират и с 2 попадения на водещия си реализатор Нилсон стигат до успеха. Следва поражение в спора за титлата от Байя, но победата над големия съперник компенсира тази неудача.

Факти и рекорди

Ако вземем предвид всички официални и приятелски мачове ще открием, че Интернасионал има значително предимство в дербито – 165 победи, 140 равни и 141 загуби. „Червените“ държат двата рекорда за най-дълги серии без загуба в сблъсъка – 17 мача между 1971 и 1975 г. и 16 двубоя от 1947 до 1949 г. Вечният голмайстор на битката за Порто Алегре обаче е нападателят на Интернасионал Алберто Золим Фильо – Карлитос. Валяка, както е наричан той от торсидата, има в актива си респектиращите 40 гола в 58 мача. Друг играч на „червените“ – аржентинецът Хосе Виялба, е най-резултатния чужденец с 21 попадения. Безспорният лидер сред треньорите е Телемако Фразао да Лима, извел Гремио в респектиращите 51 мача.

Всички коефициенти за бразилското първенство може да откриете тук.

Автор: Тео Борисов