Хрониките на Ботев Пловдив – ЦСКА

„Канарчетата“ и „армейците“ нерядко са впечатлявали феновете си и неутралните зрители с драматични двубои, а ние ще се върнем назад във времето, за да ви предложим три интересни факта от техните сблъсъци.

Под пагон

През по-голяма част от времето съперничеството между двата отбора минава под знака на факта, че те са представителни тимове на българската армия. За пръв път това се усеща през 1949 г., когато се провеждат квалификационни турнири за попълването на реорганизираната „А“ група, която от следващата година минава на системата „пролет-есен“. Двете места в Пловдив биват заети от Торпедо (изграден от футболисти на бившия Славия-Ченгелов) и Ботев (тогава ДНА). От София се класират 5 отбора, като спрямо крайното класиране това са Левски, Торпедо, Червено знаме, Строител и Академик. Резултатите на терена биват финтирани с един чисто административен акт на Бюрото на Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) от 9 март 1950 г. Чрез него се обявява че „с оглед на направената реорганизация по физкултурната самодейност в страната“ на мястото на Ботев Пловдив в елита ще участва общ представителен Отбор на народната войска. Всъщност той е съставен само от играчи на ЦСКА в добавка с пловдивския вратар Георги Кекеманов. Случката веднага влиза във фолклора на противниковите запалянковци, които разтълкуват съкращението като Отбор насила влязъл. Най-куриозен в този ранен период на съперничеството е сблъсъка, който трябва да се състои на 17 октомври 1953 г. на стадион „Локомотив-Спартак“. Среща обаче няма, тъй като голяма част от играчите на Ботев са изпратени на военни занятия на полигона Змейово и не е възможно да се събере отбор. Домакините изискват разрешение двубоя да се отложи, но изненадващо не срещат разбиране нито от съперника, нито от ВКФС. Играчите на ЦСКА и съдията излизат на терена, но след като опонент няма рефера свири начален и последен сигнал. В крайна сметка е присъдена служебна победа на столичани, а впоследствие загубените точки се оказват фатални за пловдивчани, които изпадат.

Пазете се от Гунди

Със своите 7 гола във Вечното дерби, Георги Аспарухов без съмнение е един от играчите, от когото „червените“ фенове са се опасявали най-много през годините, а добрите му изяви срещу армейския клуб започват още с екипа на Ботев. На 27 юни 1962 г. той асистира на Динко Дерменджиев за неговия гол при равенството 1:1 в Пловдив, а пресата свидетелства, че бранителя Никола Ковачев – Тулата има сериозни проблеми с неговото опазване. На 22 август същата година Ботев печели с 2:1 насред София, а Гунди отново е в центъра на вниманието, отбелязвайки попаденията за своя тим. И в двата случая той се извисява с глава над противниковата отбрана, а хрониките свидетелстват, че само отличните изяви на вратаря Георги Найденов спасяват шампионите от по-тежка загуба.

Сблъсък в Италия

Изключително странно е да двубой между два български отбора да се състои в чужбина, но именно това наблюдават зрителите на стадион „Ренато Кури“ в Перуджа на 8 декември 1980 г. Двата водещи български отбора участват в четиристранен приятелски турнир, носещ името Трофео Понте по името на едноименната хранителна компания. В полуфиналната среща „червените“ са загубили с дузпи от Перуджа, докато „канарчетата“ претърпяват поражение с 0:2 на „Олимпико“ от Рома. В директния им двубой победители излизат пловдивчани след попадения на Красимир Манолов и Георги Славков. За отбелязване е, че надпреварата е част от споразумението между федерациите на Австрия, Швейцария, Белгия и България за изиграването на приятелски надпревари, минаващи под патронажа на компаниите за спортни залози, които носят общото име „Интертото Ернст Томен“ (различен турнир от провеждащото се по същото време Интертото). За съжаление на организаторите се изиграват само 4 надпревари на този принцип, една от които е по повод 1300-годишнината на българската държава.

Всички коефициенти за българското футболно първенство може да откриете тук.

Автор: Тео Борисов