
Из хрониките на пловдивското дерби
В събота от 14:45 ч. Локомотив и Ботев се изправят един срещу друг в поредната битка за Пловдив.
Исторически този сблъсък се отличава с изключително равностойни мачове, а летописите му крият моменти, които си заслужава да бъдат припомнени.
Начало преди началото
Във футболната ни историография за официално начало на пловдивското дерби е приета датата на първата среща между Локомотив и Ботев (тогава Дом на народната войска) в елита, състояла се на 1 април 1951 г. (3:0 за „железничарите“). Тази теза е застъпена и в двете книги, посветени на големия сблъсък – „Пловдивското дерби. Имена и цифри“ на Антон Петров и „Футболните битки за Пловдив“ на Диян Никифоров и Илия Кисимов. Възприемането на Спортклуб за предшественик на Локомотив обаче променя това статукво и намира отражение в изследванията на Ангел Ангелов. По негови изчисления до 1951 г. двата отбора (Локомотив носи още имената СП-45, Славия, Славия-Ченгелов и Торпедо) са изиграли общо 59 официални и приятелски срещи, а балансът в тях е 28 победи за Локомотив, 17 за Ботев и 10 равенства при голова разлика 103:69. Фактическият първи мач между двата тима е 13 август 1933 г., като единственото сигурно за него е, че „жълто-черните“ излизат с резервен състав. Според вестник „Победа“ двубоя завършва 1:1, а според „Борба“ Ботев печели с 2:0. Невинаги срещите между двата отбора минават по план – на 31 март 1935 г. мачът за градско първенство продължава само 20 минути, тъй като заснежения и разкалян терен не предлага необходимите условия за игра и остатъка от двубоя се провежда на 13 май. За развоя на събитията на 26 юли 1936 г. ще си позволим да цитираме местната преса. „През второто полувреме изникна инцидент между рефера и някои от играчите. Плацът се изпълни веднага от привърженици на двата клуба. В скоро време словестната разпра се превърна в сбиване. Над главите на играчите и публиката заиграха бастуни и тояги. Състезанието, макар и недовършено, бе прекратено при резултат 2:2, а разправията се усмири от полицията. Игрището бе напуснато бърже от разочарованата публика, както и няколко души с вързани глави, пострадали при това своеобрано „приятелско“ състезание“. Дори и обществено-политическите промени след 9 септември 1944 г. не изменят статуквото в дербито, както става явно на 26 август 1950 г. Тогава двата отбора трябва да изиграят мач в чест на акцията за защита на мира, а успехът на Локомотив (тогава Торпедо) с 4:2 е засенчен от истински батални сцени. В резултат на тях Крум Янев и Георги Панайотов от Ботев са наказани с лишаване от състезателни права съответно за 6 и 3 месеца, а самия клуб отстранява Константин Гаврилов за 1 месец заради безпричинно напускане на терена. В добавка Михаил Марков бива оставен извън терените заради „хулиганско държание“, а съдията Линберг Янакиев остава без наряд за 2 месеца заради „проявена слабост, напускане на терена и недостатъчно проявена твърдост“.
Гафове и нерви
Макар през 50-те години да има периоди без дерби поради отсъствието на някой от двата отбора от елита, когато се състоят мачовете между двата отбора винаги са интересни. На 25 май 1952 г. Локомотив надвива съперника си с 1:0 на стадиона при Асеновградско шосе с 1:0 след попадение на Иван Лазаров. Самият мач обаче се забавя с 15 минути, тъй като по някаква причина двата отбора избират сходни екипи и хилядите на трибуните са принудени да ги чакат докато се преоблекат. Търпението невинаги е присъщо на пловдивските фенове, както показва репортажа от победата на Локомотив с 2:1 на 3 август 1952 г. „Отечествен глас“ отбелязва, че „публиката в много случаи имаше непристойно държане, дюдюкане, стреляне ракети, подвиквания и пр.“ Дори и известния със своето спортсменство Георги Аспарухов влиза в тона на срещата при нулевото равенство на 22 декември 1962 г. Тогава бъдещата легенда на Левски и Иван Бояджиев от Локомотив ритат противников играч без топка, но това убягва от вниманието на съдията Петър Николов. За сметка на това за същото деяние от игра бива отстранен бранителя на „железничарите“ Георги Бутников.
Лъжливото овчарче
Когато Ботев и Локомотив се изправят един срещу друг на 3 април 1966 г. и двата отбора са в позиция, при която загубата може да се окаже фатална за елитния им статут. Според разпространената сред феновете на „железничарите“ история двата отбора първоначално се разбират за миролюбиво реми, но в крайна сметка Ботев ще стигне до крайния успех след попадението на Динко Дерменджиев. Зрителите обаче не могат да бъдат излъгани и бурно освиркват двата отбора. Заглавието „Загуба без съпротива“ на вестник „Комсомолска искра“ бива последвано от безпощаден анализ: „Този мач, който в никакъв случай не заслужава определението „дерби“ събра на стадион „9 септември“ около 35 000 зрители. Те останаха излъгани. Цялата 90-минутна комедия беше изиграна твърде несполучливо.“ Още по-конкретен е Георги Гичев от „Отечествен глас“: „В неделния мач, въпреки очакванията, ние присъствахме на един футболен парадокс, в който през цялото време ни бяха демонстрирани коректност, другарство, грешни подавания на топката и погрешно засилена отбрана. Също като че ли защитите нямаха доверие на своите нападатели и „за всеки случай“ бяха решили да не допуснат гол в своя вреда.“ В крайното класиране Локомотив е 5-и, а Ботев – 10-и, но този мач слага петно върху дългогодишното съперничество.
Автор: Тео Борисов
*Всички коефициенти за пловдивското дерби и останалите мачове от българския елит може да откриете тук.
Автор: sesame
Зона за предизвикателства
0 налични игри
От категорията

Големите клубове, които преживяха изпадане

Новаците с шампионски титли в световния футбол

8 епични мига от дербито Галатасарай-Фенербахче

Сурова силезийска футболна страст

10 епизода от дербито Ривър-Бока
