Изхвърлят Берое от елита след скандален мач с Левски

Берое посреща Левски в един от най-интересните мачове от кръга в българското първенство. На пръв поглед домакинство на 15-ия срещу лидера в класирането не би трябвало да генерира чак толкова голяма интрига. В Стара Загора обаче винаги посрещат мачовете със „сините“ с едно по-специално чувство, а за да разберем защо това е така трябва да се върнем към датата 22 март 1970 г.

Сезон 1969-70 преминава под знака на противоборството между шампиона ЦСКА и вечния му съперник Левски, воден от Рудолф Витлачил. На полусезона „сините“ имат преднина от 4 точки, но силите в родното първенство са изравнени и нищо не е сигурно. Показателно за това е, че на 12-о място в подреждането се намира Берое, който е действащия носител на Балканската купа. Треньор на отбора е Анастас Ковачев – Кълвача, който има във визитката си Купа на Съветската армия със Славия и Локомотив София. В споменатия сезон те са един тим, носещ странното име ЖСК-Славия. Срещата от 18-ия кръг на първенството под Аязмото е предавана на живо по телевизията, а сред присъстващите на трибуните са министъра на вътрешните работи Ангел Солаков и двукратния олимпийски шампион Боян Радев, който е негов телохранител. Фактът, че Левски няма успех в Стара Загора от 1958 г. още повече акумулира интерес около двубоя. След като Берое открива резултата в 65-ата минута чрез Георги Белчев играта се изнервя и грубостите зачестяват. Бранителят Димитър Атанасов контузва Цветан Веселинов, а Георги Аспарухов получава травма, за която първоначално е набеден Стефан Иванов. Така се стига до последната минута, в която след центриране на Александър Костов Добромир Жечев изравнява, а домакините протестират за нарушение на Кирил Ивков срещу вратаря Тодор Кръстев. Стига се до нахлуване на фенове на пистата, хвърляне на предмети срещу Солаков и Радев, а прякото телевизионно предаване е прекъснато. Първоначалното решение на БФФ е лишаване от домакинство за 5 срещи на Берое, което по-късно ЦС на БСФС заменя с изваждане от състава на „А“ РФГ. Играчите на старозагорци научават това непосредствено преди гостуването си на Дунав  в Русе. Оставащите 12 мача до края на сезона са регистрирани като служебни загуби, а Тодор Кръстев и бранителя Димитър Атанасов са изключени от физкултурното движение. Спрени са правата на треньора на старозагорци Ковачев и главния съдия Борислав Трендафилов, който не успява да се справи с критичната ситуация. Ръководителят на футболната секция в Берое Бойчо Мерджанов бива отстранен от своя пост, председателят на физкултурното дружество Борис Щерев е наказан с порицание, а председателя на ОС на БСФС Петко Крумов – с мъмрене.

Това са сухите факти, а кратка справка в тогавашния периодичен печат не ни дава възможност да научим кой знае колко повече за събитията. „След гола част от публиката реагира остро, не овладя нервите си и допусна нежелателни прояви“, в телеграфен стил констатира „Народен спорт“. „В днешната напрегната среща публиката не овладя нервите си и въпреки призива за спортсменско поведение стана причина  за нежелателни инциденти“, добавя партийния орган „Работническо дело“. „Непристойно държание на публиката“ отчита и „Труд“, докато „Народна младеж“ не споменава абсолютно нищо за ексцесии и само маркира слабото съдийство на рефера Трендафилов.

При това положение е интересно да чуем и думите на преките участници в събитията. Бойчо Мерджанов сочи като причина за ексцесиите Сашо Костов, който „веднага след изравнителния гол направи неприличен жест към публиката и към пистата полетяха 50-60 бутилки“. Самият играч на Левски има своя трактовка за събитията, според която напрежението е започнало още след откриващия гол на Берое. „Публиката настръхна. Отидох да изпълня тъч и хвърлено шише падна до краката ми. Наведох се, взех го и замахнах към близката трибуна... Хората от първите десетина реда изпоналягаха от страх по пейките. Не исках да им отвръщам за опита да ме ударят, а само да ги посплаша и оставих шишето до тъчлинията“. Дошлият от Айтос Стефан Иванов пък и до днес е благодарен на Георги Аспарухов за това, че го спасява от готвено наказание. „20 минути преди края, при резултат 1:0 за нас, той пое на гърди една топка в наказателното поле и я свали на левия си крак. Влязохме помежду си рамо в рамо, аз малко го изпреварих. Гунди нанесе силен удар с левия крак, но при удара върхът на обувката му се заби в разкаляния терен. Той падна, попитах го какво му е: „Глезенът ми, повикай доктора.“ Казаха ми, че по телевизията съм получил неоснователни обвинения, а след това и някои вестници писаха. За щастие уверих се, че Гунди беше не само голям футболист, но и справедлив човек, след като ги опроверга.“

Безспорно най-любопитното свидетелство за този мач намираме в мемоарите на Ангел Солаков, който е определян като човекът, който стои зад тежкото наказание на Берое. „Лъжа е приказката, че съм се месил в уреждането на резултатите на Левски-Спартак по футбол срещу противниците му. Аз никога не съм използвал положението си на министтър, за да се решават каквито и да е спортни въпроси. Обикновено се сочи мачът между Левски-Спартак и Берое в Стара Загора, където аз съм „бил освиркван от публиката и едва ли не бит“? Истината е следната.

По това време треньор на старозагорските футболисти бе г-н Ковачев, стар и опитен треньор. Отборът беше много силен за времето си. От неговия изход до голяма степен зависеше изходът от първенството за годината. През деня на мача аз пишех нещо на вилата на МВР на Витоша. В последния момент реших да замина за Стара Загора. Колата ми беше под ръка. Моят помощник – Боян Радев – също. Попитах го колко часа са необходими за да стигнем до Стара Загора за началото на мача. Той отговори – три. Веднага си направих сметка – имаме точно три часа до началото. Заминахме. Пристигнах точно 15 минути преди началото на играта. Интересно е, че на входа при съблекалните срещнах Манол Манолов, мой стар другар, бивш треньор на Берое, станал няколко месеца преди това треньор на ЦСКА. Поздравихме се сърдечно и аз го попитах какво прави по това време в Стара Загора, не е ли неговото присъствие знак старозагорските футболисти да играят по-силно срещу Левски. Той ми отговори шеговито, че точно това е неговата цел и се разделихме приятелски. Мачът беше силен, нервен, но в рамките на правилата на играта. Бяха контузени без умисъл Аспарухов и Веселинов.

Мачът завърши наравно, като в последната минута при един корнер централният защитник на Левски Жечев вкара гол. Играчите на Берое реагираха остро, като твърдяха, че Жечев е играл неправилно. Сега не мога да си спомня какви бяха техните аргументи. Всичко стана в последната минута на силен мач. Приказките за големи ексцесии след мача се измислиха от хората, които извадиха Берое от групата на майсторите. Истината е следната. След мача аз си вземах довиждане с ръководителите на града и окръга. Една група от няколкостотин души протестираше за вкарания гол. Милиционер излезе с едно куче и разгони хората. Спомням си, някакъв господин реагираше, че това е неправилно, но аз го запитах какво ще прави той, ако хората излязат пред сградата на учреждението, където работи той и трябва да ги разгони. Ако не действа с куче, тогава трябва да действа с палки или с оръжие. Кое ще бъде правилното в този случай? На другия ден ми се обади Борис Велчев, който беше член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП и се интересуваше от мача в Стара Загора. Очевидно, че беше разговарял с хора от Стара Загора. Запознах го с цялата история. С това приключи нашия разговор. Какво е станало по-късно, защо ръководството на БСФС е взело решение за изваждането на отбора от „А“ група аз не зная, сигурен съм обаче в едно. Че ръководството на БСФС е взело решението под влиянието (пряко или косвено) на Велчев, който отговаряше за спорта в ЦК на БКП. Моите аргументи за истината за мача не бяха чути и хората бяха наказани несправедливо. Несправедливо бяха ощетени и футболистите на Левски, които дълго време след това бяха освирквани от публиката, където и да се явяваха те.“

Макар че винаги трябва да имаме едно на ум когато четем нечии спомени, цитираните откъси хвърлят допълнителна светлина върху събития, които няма как да пресъздадем посредством вестникарските материали. При всички положения взетото решение е прекалено тежко, а лекотата, с която Берое се завръща в елита след един сезон в изгнание във втория ешелон показва, че старозагорци са отбор, който трябва да има място сред най-добрите.

Автор: Тео Борисов