Как България пише „осмица“ на Испания на „Васил Левски“

За съжаление историята на срещите ни с Ла Фурия не е никак позитивна – през 1933 г. съперникът ни побеждава с 13:0, което и до ден днешен е неговата рекордна победа, а в последния засега мач на представителния ни тим на световни финали губим с 1:6 в Ланс на Мондиал’98. Далеч по-непопулярна обаче е една разгромна победа на националите ни, постигната именно на Националния стадион на „Васил Левски“. Тя е с красноречивото 8:3 на 24 ноември 1971 г. и е наблюдавана от едва 15 000 зрители. Тъй като кадри от тази среща не са публично известни, а тона на материалите в пресата в двете страни е коренно различен ви предлагаме безпорните факти, както и отделните гледни точки.

Фактите

Двубоят се явява квалификация за футболния турнир на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. В първия кръг България успява да елиминира Великобритания след поражение с 0:1 на „Уембли“ и категоричен успех с 5:0 на родна земя. Втората фаза се състои от групи от по 3 отбора и там попадаме заедно с Испания и Полша. Още в самото начало трябва да отбележим, че според тогавашните разпоредби на МОК на олимпийски игри могат да участват само аматьори. Футболните сили от Запад се съобразяват с това и изпращат играчи с подобен статут, а не големите си звезди. В същото време системата на ведомствени клубове, при която спортистите са зачислени на работа, но водят напълно професионален начин на подготовка, позволява на социалистическите страни да излязат с най-добрите си играчи (или в най-лошия случай с проектонационали). Въпреки това за двубоя в София испанците, селектирани от бившия играч на Реал Мадрид Ектор Риал, идват с няколко футболисти от много сериозна класа. Това са титулярния вратар на Кралския клуб Мариано Гарсия Ремон, халфът на Барселона Хуан Мануел Асенси и един от най-добрите нападатели в историята на испанския футбол - Енрике Кастро – Кини. Показателно е, че само 4 дни след срещата на „Васил Левски“ се състои поредното издание на Ел Класико, в което Барса и Реал завършват 1:1, а Асенси бележи гол във вратата на Ремон. Стражът, който впоследствие ще си спечели прозвището Котката от Одеса, обаче има много тежки мигове в София. Още в 8-ата минута Младен Василев – Махо прави отличен пробив отдясно, а центрирането му слага топката на главата на Петко Петков, който открива резултата. Играчът на Академик София на свой ред използва доброто си пласиране след ъглов удар и в 12-ата минута удвоява. Бъдещата легенда на друг столичен тим – Локомотив, Атанас Михайлов също се включва в голеадата и с попадения в 33-ата и 43-ата прави резултата 4:0. Все пак в самия край на полувремето Манолин Куеста отбелязва за гостите, които определено са в състоянието „гроги“. Головете на Кини в 52-ата и 64-ата минута само раздразва нашите национали и чрез Михайлов в 54-ата, Петков в 65-ата, Христо Бонев в 73-ата от дузпа и Василев в 75-ата минута те оформят крайното 8:3. Преди началото на двубоя електронното табло на „Васил Левски“ изписва грешна подредба на испанския състав, но на следващия ден в пресата намира място истинската, както и точната българска 11-торка, включваща Йордан Филипов, Иван Зафиров, капитана Димитър Пенев, Стефан Величков, Добромир Жечев, Георги Денев, Младен Василев, Христо Бонев, Петко Петков, Атанас Михайлов и Динко Дерменджиев. Португалският съдия Фернандо Лейте има много работа и гони цели трима играчи на противника – бранителят Агустин Гисасола (75-а), вратарят Гарсия Ремон (76-а) и халфа Тони Гранде (88-а).

Испанската гледна точка

По време на изиграването на този мач Испания все още е под управлението на Франсиско Франко, поради което не може да очакваме местната преса да прелива от позитивизъм към българите. На първа страница на „Ас“ обяснимо се отдава предпочитания на победата на „А“ националния отбор срещу Кипър със 7:0, но няма как да не се впечатлим от заглавието „Нашите олимпийци загубиха с гръм и трясък в България след три червени картона, три гола от засада и една несправедлива дузпа“. Пратеникът на изданието Мануел Сармиенто Бирба отбелязва, че българите са играли с основния си национален тим и въпреки безспорното им превъзходството Ла Фурия може да се чувства ощетена от португалския съдия. Той припомня позицията на своето издание, изразена няколко дни по-рано, че при настоящия регламент е излишно Испания да участва в квалификациите на футболния турнир и по този начин да легитимира политиката на президента на МОК Ейвъри Бръндейдж към страните от Източна Европа. Сармиенто отбелязва, че няколко от българските играчи само година по-рано са участвали на световно първенство и за тях този мач е просто поредната среща в дългия списък с международни двубои. Колегата му от „Ел Мундо Депортиво“ Хосе Мария Касановас се изказва в същия дух. „България беше голям съперник, но португалския съдия – още по-голям“, отбелязва той. И в двата репортажа се отбелязва, че недоволните от арбитъра представители на испанската делегация са протестирали бурно срещу неговите отсъждания, като след описването на спорните моменти каталунското издание възкликва „предполагаме, че ще ви е трудно да приемете такова натрупване на безчинства от един съдия, но това е суровата реалност.“

Българската гледна точка

У нас победата е възприета като нещо напълно закономерно, а заглавието на „Народен спорт“ „Единадесет гола и... испанска „корида“ илюстрират къде бива поставен акцента в отразяването на срещата. „Прави чест на българските футболисти, че не се поддадоха на тези провокационни действия и се държаха докрая като истински спортисти“, казва в материала си за „Труд“ Димитър Симеонов. Колегата му от „Народна младеж“ Андрей Кожухаров добавя: „Очаквахме, че в последната минута след грубото държане на Ферер със страничния съдия, Лейте отново ще вдигне червения картон и ще прекрати мача. Но това не стана. Може би УЕФА ще вземе отношение към снощните сцени на испанските футболисти.“ Заглавието на неговата статия „Много голове, а можеше и без тези в нашата врата“ демонстрира високата летва, която тогавашните представители на четвъртата власт поставят пред българите. Вратарят Филипов и защитниците пред него биват обвинени и за трите гола, а в някои публикации границите на добронамерената критика са решително прекрачени. „Това беше мач, за който може да се мечтае при филмовото реализиране на някаква футболна гротеска. За съжаление в нея ролята на българските футболисти, след 4:0, в някои моменти не беше по-малко комична от ролята на техните партньори на терена: 4:1, 4:2, после 5:2 и 5:3. Но само защитата и вратарят Филипов ли грешаха? Нека си припомним непостигнатите от Михайлов три, от Петков и Василев — по два и реализирания след отсъдената дюзпа (б.а. така е в оригиналния текст) гол на слабо игралия през целия мач Бонев. До почивката първо Дерменджиев, а след него на три пъти Бонев пропуснаха буквално стопроцентови възможности за голове. Картината, която характеризираше безпомощността на нашите нападатели, продължи и след подновяването на играта — Василев, отново Василев и накрая, когато испанците имаха на терена само осем играчи — четирима един след друг при създалото се разбъркване пред испанската врата. Следователно резултатът можеше да бъде най-малкото 15:3, ако се приеме, че има някаква логика във футболната игра.“ Повече от половин век след тези редове на Иван Делчев във вестник „Антени“ може да гледаме на тях с недоумение и почуда какъв точно резултат би задоволил тогавашната футболна общественост.В крайна сметка в ответния мач иберийците показват, че не са за подценяване и стигат до равенство 3:3 след хеттрик на Кини, което в крайна сметка накланя везните в полза на Полша по пътя на Дружина полска към олимпийските игри в Мюнхен.

Всички коефициенти за България-Испания и световните квалификации в зона „Европа“ може да откриете тук.

Автор: Тео Борисов