Как Барнзли триумфира с ФА Къп половин век преди Ливърпул

Историята и традициите определено са на страната на мърсисайдци, но колкото и да е куриозно, в случая те излизат срещу съперник, който е печелил надпреварата повече от половин век преди самите тях (1912 срещу 1965-а). По този повод се връщаме далеч назад във времето, когато отборът от Южен Йоркшър записва 2 рекорда по пътя към отличието.

През сезон 1909-10 тимът на Артър Феърклъф последователно елиминира Блекпул, Бристол Роувърс, Уест Бромич, КПР и Евертън, за да достигне до финала за ФА Къп, където негов съперник е Нюкасъл. Преди срещата на 24 април 1910 г. Барнзли получава морална подкрепа от неочаквано място – магарето Амос. То и неговия собственик се появяват пред „Клеърънс хотел“, който е и клубна централа и пожелават успех на йоркшърци. Според някои Амос всъщност е името на собственика, но каквато и да е истината славата му се разнася из Обединеното кралство. Самият мач започва с доминация на Барнзли и в 37-ата минута Хари Тъфнел открива резултата, като преди това Джордж Лоликроп е пропуснал своя шанс. След паузата основната задача на „червените“ е да запазят преднината си, но това им изиграва лоша шега в 83-ата минута, когато Джок Ръдърфорд изравнява за „джордитата“. Това означава, че 5 дни по-късно трябва да се състои преиграване, което е насрочено за „Гудисън парк“ – домът на елиминирания по-рано от Барнзли Евертън. Този факт ясно показва накъде ще бъдат насочени симпатиите на болшинството зрители, а проливния дъжд допълнително прави условията за игра екстремни. Към тях по-добре успяват да се нагодят „свраките“, които благодарение на двата гола на Албърт Шепърд (един от които от дузпа) стигат до отличието.

2 години по-късно ситуацията за Барнзли не е много по-различна – тимът завършва на 6-о място във Втора дивизия, далеч зад лидерите Дарби Каунти и Челси. Въпреки това тимът отново приковава вниманието на всички във ФА Къп, като представянето му там носи прозвището Борещия се Барнзли. Целият фокус е върху физическата подготовка, за която се грижи Бил Норман – дългогодишен военен, който никога не е играл професионално футбол. Именно той въвежда тренировки, базирани на непрекъснато бягане и упражнения за издържливост, които гарантират, че в решителните моменти играчите няма да останат без въздух. По пътя си към финала Барнзли изиграва рекордните за историята на надпреварата 10 мача, основно базирани на преиграванията. И ако за отстраняването на Бирмингам и Суиндън е необходимо „само“ един допълнителен мач, то действащия носител на трофея Брадфорд е сломен при четвъртата среща, и то след продължения. Предишните три завършват при нулеви равенства, което до голяма степен издава качеството на практикувания футбол. Като добавим грубия начин, по който играчите на йоркшърци ограничават играта на нападателя на Суиндън и Англия Харолд Флеминг, то подкрепата на неутралния фен в решителния мач не се на тяхна страна. Футболната лига пък  изобщо не е склонна да отложи някой от шампионатните мачове на тима през април 1912 г., поради което накрая се оказва, че той е играл 12 пъти в рамките на месеца – още един рекорд за английския футбол.

На 20 април около 54 500 зрители идват на стадион „Кристъл Палас“, за да гледат сблъсъка за ФА Къп, а опита на привържениците на опонента Уест Бромич да издигнат във въздуха балон с клубните цветове се проваля и той изгаря. Това се превръща в метафора за цялостното представяне на тима на Фред Еверис, който така и не успява да преодолее Джак Купър. За отбелязване е, че на терена има 21 англичани, а единственото изключение е шотландския капитан на Барнзли Арчи Тейлър. Преиграването е насрочено за 24 април на стадион „Брамъл лейн“ в Шефилд – единственият случай, в който Стоманения град ще домакинства считания за най-важен мач в английския футбол. Този път на трибуните присъстват близо 39 000 зрители, като приходите от мача отиват за подпомагане на семействата на жертвите от трагедията с кораба „Титаник“, случила се броени дни преди това. Като своеобразна подготовка за срещата „дроздовете“ имат шампионатен мач срещу Евертън, но те решават да хитруват и пускат резервният си отбор, което им носи глоба от 150 паунда.

С изключение на едно изчистване на топката от голлинията на Уест Бромич редовното време не предлага толкова много положения и в началото на продълженията длъжностните лица се молят за попадение, тъй като второ преиграване неимоверно ще направи календара твърде сложен. 2 минути преди края молбите им са чути, след като Хари Тъфнел преодолява Хубърт Пиърсън и носи ФА Къп на Барнзли. Празненствата продължават дълго време, а победителите подаряват топката от двубоя на основателя на клуба Тивъртън Прийди. Успехът в Купата на Англия остава най-големият в клубната история заедно с участието му във Висшата лига през сезон 1997-98, но историята на Барнзли показва, че в най-стария действащ турнир в света дори втородивизионните отбори имат шанс за краен успех.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за ФА Къп може да откриете тук.