Как Сити разгроми еврошампиона Юнайтед... на крикет

Тази неделя от 18:30 ч. Манчестър Сити посреща Манчестър Юнайтед в първото за сезона градско дерби. Водещ своето начало от 1881 г., големият сблъсък не се ограничава само да футболния терен и намира отражение и в популярната култура. През 1968 г. обаче двата отбора решават, че най-великата игра им е отесняла и премерват сили в двубой по...крикет. Разбира се, този куриоз има своето обяснение, също както и факта, че добрата идея не намира своето продължение.

Сезон 1967-68 е един от малкото, в който и синята, и червената част на Манчестър може да се чувства доволна. Борбата за титлата в тогавашната Първа дивизия е именно между двата отбора и в крайна сметка „гражданите“ се налагат с 2 точки пред своя съперник. За сметка на това звездата на „червените дяволи“ Джордж Бест ще раздели голмайсторския приз на първенството с Рон Дейвис от Саутхемптън и впоследствие ще бъде обявен за играч на сезона в класацията на спортните журналисти. В края на годината северноирландецът ще заслужи и своята „Златна топка“, но тя ще е функция на спечеления КЕШ от неговия отбор след победа с 4:1 с продължения срещу Бенфика. Между отборите на Мат Бъзби и Джо Мърсър (активно подпомаган от асистента си Малкълм Алисън) се оформя здравословно съперничество, за което свидетелстват разменените победи като гост в рамките на сезона. На „Мейн Роуд“ домакините повеждат още в 5-ата минута чрез Колин Бел, известен с прозвището Нижински. То обаче не идва от сравнение с грациозността на едноименния руски балетист, а от това с популярния по това време състезателен кон, който е също толкова издържлив. Само добрите намеси на вратаря Алекс Степни попречват на халфа да направи хеттрик, а вместо това Юнайтед обръща събитията с две попадения на Боби Чарлтън. Ответният мач на „Олд Трафорд“ през март се развива по коренно различен сценарий. 38 секунди са нужни на Бест да преодолее Кен Мълхиърн, но това по никакъв начин не стряска „небесносините“. Те обръщат резултата с попадения на Бел, Тони Коулмън (първи негов гол за клуба в първенството) и Франсис Лий и това се оказва решаващо за битката за титлата. Въпреки битката на терена, извън него играчите на двата отбора са в отлични отношения, а някои като Джордж Бест и Майк Самърби имат и общ бизнес.

Поради тази причина не трябва да ни изненадва, че на 21 юли 1968 г. отборите се изправят един срещу друг на „Олд Трафорд“. В случая обаче не става въпрос за дома на Юнайтед, а за този на Ланкашър Каунти Крикет клъб. Двубоят им е именно в един от обичаните от британците спортове, а приходите от него отиват за бившия капитан на Англия и местния тим Кен Хигс. Срещата жъне изключителен успех от комерсиална гледна точка със събрани около 2000 паунда, като запазените кадри са свидетелство за сериозния интерес към нея - https://www.britishpathe.com/asset/214397/. За съжаление малцина са хората у нас, които могат да оценят нейните спортно-технически достойнства, въпреки наличието на подробни репортажи в британските медии. Поради тази причина се обърнахме за консултация към спортния журналист Пламен Младенов. Той е известен на широката аудитория със своите успехи в множество телевизионни състезания и куизове, а вероятно за мнозина е по-познат като Професора от „Голямото преследване“. Именно на него оставяме думата, за да коментира този необичаен сблъсък:

„Мястото, където се състои срещата не е никак случайно. „Олд Трафорд“ е едно от шестте най-елитни игрища в Англия, където редовно се провеждат и международни срещи на най-високо ниво, включително ТЕСТ-мачове – най-дългия и престижен вариант на крикета. Самият Кен Хигс е местна звезда, изиграл 15 мача за Англия. Въпреки характера на двубоя, кариерата му в Ланкашър (първенството на Англия отборите носят имената на графства, не на градове) далеч не е приключила и той играе срещи до 1986 г.

В репортажите се отбелязва, че Джордж Бест започва първия ининг като уикеткийпър (най-близката аналогия е с кечъра в бейзбола), което може да се определи като жест към публиката, защото играчите на тази позиция са постоянно в центъра на вниманието, при всяко разиграване. Заедно с помощник-треньора Джак Кромптън двамата са откриващите батсмани, а впоследствие Бест в ролята си на боулър изважда от играта Майк Съмърби. От всички участващи състезатели единствено Франсис Лий има опит в този спорт, играейки на регионално ниво, и неслучайно постига най-големият резултат – 36 ръна (точки). Той обаче става жертва на Боби Чарлтън. За Юнайтед единствено Кромптън (15 ръна) и Дейвид Садлър (11) са завършили с двуцифрен актив, което показва „червените дяволи“ като слаби батсмани. Сборът на Сити в техния ининг говори за добра резултатност с бързо темпо – много рънове за кратко време. 16 „оувъра“ („оувър“ е поредица от 6 легални „мятания“, изпълнени само от един боулър) може да са отнели около час-час и половина Тук, сигурно, и боулърите на Юнайтед не са затруднили градския съперник. В крайна сметка Сити побеждава със 168:79 ръна, което е твърде голяма разлика

Интересно е, че през 1981 г. е проведен експериментален турнир със съкратен вариант на крикета, игран на няколко футболни стадиона. Правоъгълните терени обаче не се оказват подходящи за крикет, защото са прекалено тесни. Батсманите се ориентират да насочват топката към тъчлиниите, играта става еднообразна и безинтересна, а боулърите са безпомощни. Затова игрищата за крикет са с овална форма, желателно – по-близо до кръг.“

Към тази истинска лекция на тема „крикет и футбол“ може само да добавим, че според спомените на Томи Бут подготовката за този двубой е включвала физическа подготовка, поради която играчите е трябвало за момент да изоставят любимите си събирания в пъба. Идеята подобни срещи да станат традиционни не намира продължение, тъй като по същото време за пръв път на манчестърско дерби се стига до сблъсъци между полицията и привържениците и е преценено, че от съображения за сигурност ще е по-добре срещите на двата тима да се ограничат до футболния терен.

Всички коефициенти за Висшата лига може да откриете тук.
Автор: Тео Борисов