Когато Лацио и Рома стават един отбор

„Орлите“ и „вълците“ са известни със своето непримиримо съперничество, поради което при всеки техен мач „Олимпико“ се превръща в клокочещ вулкан от емоции. Историята обаче познава моменти, в които те се обединяват и застават рамо до рамо, като всеки един от тях е съпътстван с любопитни епизоди.

Началото на тази любопитна традиция е поставено на 26 декември 1928 г. Съперник на обединения римски отбор е Виктория Жижков – понастоящем непретенциозно име, но в онзи момент действащ шампион на Чехословакия. Сборната формация излиза с интересни екипи – бели фланелки с голям син вълк на гърдите и черни чорапи. В титулярния състав започват 6 играчи на Рома (Джананджело Бардзан, Рафаеле Д‘Акуино, Джовани Дени, Оресте Бенати, Чезаре Аугусто Фазанели и Родолфо Волк) и 5 на Лацио (вратарят Ецио Склави, Ренато Ботачини, Леополдо Каими, Одоакре Пардини и Силвио Гриджо). За да има пълен паритет след почивката на мястото на Бенaти се появява Карло Чевенини от Лацио. Въпреки че получават два гола, дело на Ото Новак, италианците определено са по-добрия отбор на „Стадио Национале“. Те стигат до крайното 4:2 след 2 попадения на Волк и по едно на Пардини и Фазанели. Навръх 1 януари 1929 г. сборният отбор отново е в акция, този път срещу националния тим на Унгария. В състава му влизат редица нови имена като Атилио Ферарис и Фулвио Бернардини от Рома и Джино Ламон от Лацио. Срещата няма изцяло приятелски характер, тъй като в 60-ата минута Дино Канестри напуска терена след сблъсък с Ференц Херцер и се оказва, че има скъсани връзки на дясното коляно. Унгарецът, който няколко години по-рано играе за Ювентус, се отчита с хеттрик, а тимът му стига до крайния успех с 4:3. Отново унгарци са в основата на следващата „коалиция“, дошла на 26 декември 1930 г. Тогава съперник е Шомбатели, като в деня преди срещата не спира да вали, което прави условията за игра на „Кампо Тестачо“ изключително трудни. Поради това много малко са зрителите, които успяват да видят успеха на сборния римски отбор с 3:2, основна заслуга за която имат двата гола на Армандо Прети.

Втората световна война става причина Лацио и Рома отново да обединят сили за 2 мача. На 7 април 1944 г. те се изправят срещу СТЕФЕР – римски отбор, възникнал само 2 години по-рано и просъществувал до 1980 г. Сборният тим разбива съперника си с 8:0, като две от попаденията са дело на албанския халф на Рома Наим Криезиу. На 16 април „Стадиона на Националната фашистка партия“ е домакин на сблъсъка срещу тим, съставен от футболисти от Римското военно първенство. Срещата е доста по-равностойно и завършва при равенство 3:3, като с хеттрик се отчита австрийския нападател на Лацио Хенглеберт Кьониг. Между 2 ноември 1944 и 1 май 1945 г. сборния отбор играе 5 мача – 2 със сборен римски отбор (на практка титулярите на двата клуба играят срещу техните резерви) и по един с отбор на областта Лацио, другите римски отбори и английски военен тим. От тях най-сериозен отзвук има победата над англичаните с 3:1, дошла след 2 гола на Кьониг и един на Криезиу.

Дълги години всеки от съперниците върви по собствен път преди на 1 ноември 1973 г. да се наложи те отново да бъдат призовани под знамената. Съперник е ЦСКА Москва, който през същата година завършва на 10-о място в първенството на СССР, но се оказва достатъчно голям дразнител, за да се стигне до нова колаборация. В състава са включени абсолютни всички звезди на Лацио, които през пролетта на 1974 г. ще спечелят скудетото. Това включва капитана Джузепе Уилсън, халфовете Лучано Ре Чекони и Марио Фрусталупи, както и головата машина Джорджо Киналя. Треньорът Томазо Маестрели пък си партнира на пейката за този мач с колегата си от Рома Манлио Скопино. Екипите на сборния отбор включват бели фланелки с ивици в червено, синьо и жълто. Въпреки цялата подготовка и подкрепата от близо 50 000 тифози, отборът на Червената армия, както е представян ЦСКА, стига до крайния успех с гол на Александър Кузнецов. В състава на гостите е и Владимир Федотов, известен у нас с престоя си като треньор на Левски през 2000 г.

За последно двата отбора излизат рамо до рамо на 18 ноември 1979 г. в мач срещу сборен отбор на Италия. Срещата е с благотворителен характер, а поводът за нейното провеждане е повече от трагичен. В предишното римско дерби привърженикът на Лацио Винченцо Папарели умира, след като бива уцелен в главата от сигнална ракета, хвърлена от тифозите на Рома. Мачът, който събира средства за семейството на загиналия e посетен от 19 006 зрители, а приходите от него са 58,9 млн. лири. Тук е момента да отбележим, че сборния отбор включва само играчи на римските грандове, родени във Вечния град, а в другия тим влизат техни футболисти, родени на друго място. Именно поради това не трябва да ни изненадва, че двата гола за успеха с 2:1 са отбелязани от Роберто Пруцо, който е родом от Крочефлеши в близост до Генуа.

Всички коефициенти за римското дерби може да откриете ТУК

Автор: Тео Борисов