Когато Левски и Локо София решаваха титлата в директен сблъсък

В неделя от 17:15 ч. Левски посреща Локомотив София в най-интригуващата среща от кръга в родното първенство. Двубоят е от важно значение и за двата тима – „сините“ трябва да бранят преднина от 10 точки на върха пред Лудогорец, докато „железничарите“ са само на един пункт от втората четворка. Историята помни времена, в които в рамките на 2 последователни години двата тима в директен спор определят шампиона на България, като и в двата случая Левски триумфира с шампионската титла.

Пощенският влак и 17 безответни гола

Първото ни футболно първенство след 9 септември 1944 г. бива спечелено от Локомотив София, който надвива с общ резултат 4:2 отборът от столичния квартал Хаджи Димитър Спортист. „Железничарите“, водени от капитана си Стою Недялков – Доктор Кох, разполагат с изключителен тим, включващ вратаря Симеон Костов – Сиаманската котка, бранителите Стоян Орманджиев – Пашата и Стилиян Ангелов – Стар майстор, както и нападателите Асен Милушев – Комара и Крум Милев – Палаврата. Не е никак случайно, че именно те са изпратени на турне в СССР през 1946 г., а в него стигат до равенство 3:3 със знаменития Динамо Москва (до 63-ата минута резултатът е 3:0 за българите). От своя страна Левски се нуждае от повече време за да се адаптира в новата обстановка, въпреки че още през октомври 1944 г. към него е присъединен Пощенски спортен клуб. Благодарение на този си статут през август 1945 г. „сините“ правят първият в историята си лагер-сбор, състоял се в курорта „Св. св. Константин и Елена“, но поради множеството промени в състава си те не са поставяни сред фаворитите. По тогавашния регламент мачовете от Държавното първенство се играе на директна елиминация, като за да се стигне до тях трябва да се премине през градските надпревари. От 9 отбора в Първа софийска дивизия се класират 3, като квотите са заети от Левски, Славия и Локомотив, всички завършили с по 11 точки. На осминафинала „железничарите“ надвиват съименниците си от Русе с 4:0, обръщат Тича-Владислав 45 във Варна от 0:1 до 2:1 на четвъртфинала и със сериозни усилия надвиват с общ резултат 4:2 Бенковски Видин на полуфинала. На този фон пътят на Левски изглежда далеч по-категоричен – 7:0 с петричкия Илинден, 2:0 с бургаския Левски-Ботев 45, както и два пъти по 3:0 срещу Спартак Варна. Преди мачовете на истината Локомотив има своите поводи за размисъл – раздялата с нападателите Вучко Йорданов и Гьоко Василев в началото на сезона им създават проблеми в атака и неслучайно на дясното крило се подвизава защитникът Христо Серафимов – Пеньо. „Два работнически тима ще си оспорват титлата първенец на Република България“, пише в навечерието на първия финал на 6 септември 1945 г. „Народен спорт“, а в статията е специално акцентирано върху художествената програма, дело на Областния комитет на демократичната младеж и цирк „Монархия“. Само 2 дни по-късно се провежда референдум за формата на държавно управление и предвид цитирания пасаж и цялостните настроения крайния успех за републиката с 95,6 % от гласовете не е толкова изненадващ. Самият мач протича при нервна игра, а единственият гол бележи капитанът на Левски Стефан Никушев в 4-ата минута след удар от фаул. Ответната среща, отново на игрище „Юнак“ трябва да се играе на 15 септември, но поради „всенародните тържества по случай обявяването на народната република“ е отложена с 1 ден. Играчите на Иван Радоев отново доминират и стигат до успеха след попадение на Любен Хранов – Мистри в 27-ата минута, което е тяхното 17-о безответно в заключителната фаза на първенството минавайки като пощенски влак покрай опонентите си.

„Жълто-червена“ радост над „сините“ железничари

Преди началото на следващия сезон Локомотив се подсилва със 7 нови футболисти. Сред тях личат имената на дуото от Левски Любен Хранов и Петър Аргиров (последния съчетава най-великата игра със ските и дори става шампион на Софийска област в слалома), както и Александър Попов – Врабчо от Славия. Левски също влива свежа кръв в редиците си – от плевенския ЖСК-Ботев е взет Атанас Цанов, от Чавдар – Георги Пачеджиев-Чугуна, а освен това е ангажиран централният нападател на Марек Георги Кардашев. В софийското първенство „железничарите“ изпреварват „сините“ в 1 точка в борбата за първото място, а по пътя си към финала срещат затруднения само в сблъсъка с Републиканец Лом – 1:0 като гост. Левски пък има най-големи ядове при гостуването на Спартак във Варна, но печели с 2:1, като един от головете е дело на дебютанта Йордан Томов – Коми. Първият мач за Купата на Националния комитет на Отечествения фронт, както е наричано отличието, се състои на 29 октомври 1947 г. Интересни са разцветките на двата отбора – Левски е с жълто-червени фланелки, докато Локомотив носи сини с червена лента на гърдите. По традиция срещата е изключително нервна, като това влияе и на реакцията на привържениците по трибуните. Тези от тях, които подкрепят „железничарите“ имат поводи за радост в 16-ата минута, когато след точно изпълнен пряк свободен удар на Крум Милев любимците им откриват. Изравнителният гол на Борислав Цветков – Жук в 80-ата минута е последван от претенции на бранителя Серафимов за нарушение срещу него, което не е уважено от рефера Тодор Стоянов. Реваншът на 2 ноември преминава под акомпанимента на ситен дъжд, който внася драматична нотка. И двата съперника пропускат сериозни положения, но отново играчите на Левски успяват да са по-ефективни и в 69-ата минута Томов се възползва от центриране на Цветков и носи успеха на тима си. Капитанът Васил Спасов-Валяка получава шампионското отличие, а от следващата година републиканските първенци ще имат още един конкурент в лицето на новосформирания Септември при ЦДВ (днес ЦСКА).

Всички коефициенти за българското първенство може да откриете тук

Автор: Тео Борисов