Колониите, търсещи място под слънцето на Мондиал 2026

Докато Европа чака да научи имената на отборите, заели последните 4 квоти на Стария континент за Мондиал 2026, в мексиканските градове Гуадалахара и Монтерей ще се проведат крайно интригуващите междуконтинентални плейофи. В тях ДР Конго чака победителят от сблъсъка между Нова Каледония и Ямайка, докато спечелилия срещата Боливия-Суринам ще спори с Ирак. В досегашната история на световните финали изброените отбори имат общо 6 участия. ДР Конго се класира на Мондиал’74, когато все още носи името Заир, но последното място в група с Бразилия, Шотландия и Югославия при голова разлика 0:14 обяснимо не предизвиква възторга на диктатора Мобуту Сесе Секу. Неговият „колега“ Саддам Хюсеин управлява Ирак при неговото участие на Мондиал’86, като единствената разлика с африканския тим е, че Лъвовете от Месопотамия все пак бележат гол (Ахмед Ради при загубата с 1:2 от Белгия). За трите си участия на най-големият футболен форум Боливия записва само 1 точка – 0:0 с Южна Корея на Мондиал’94, но най-запомнящото се от тях всъщност е изгонването на звездата Марко Ечевери в сблъсъка срещу Германия в САЩ. Що се отнася до Ямайка, Реге бойс в крайна сметка завършиха Мондиал’98 с победа – 2:1 срещу Япония. Те обаче ще бъдат запомнени най-вече с атрактивните си фенки по стадионите в Париж, Ланс и Лион, както и огромните скандали между „местни“ и „чужденци“ в самия отбор. От изброените тимове в най-неизгодна позиция изглеждат Суринам и Нова Каледония, които се разглеждат като източник на ресурси за играчи на националните отбори на Нидерландия и Франция, но очевидно са достигнали до този етап на своето развитие, в който сами могат да се борят за място под слънцето.

Паспортна селекция обезпечи възхода на Суринам

На 3 април 1960 г. зрителите на стадион „Олимпийски“ в Амстердам стават свидетели на драматичен мач, в който Нидерландия побеждава България с 4:2 в приятелски мач. Най-значимото събитие в срещата обаче е появата в състава на Хъмфри Майналс. Бранителят на Елинквайк Утрехт е родом от Нидерландска Гвиана и това, което не може да предположи е, че ще се превърне в първия от многото играчи с произход от южноамериканската страна, които ще защитават цветовете на „лалетата“. Достатъчно е да споменем неизменните партньори на Марко ван Бастен в националния отбор и Милан Рууд Гулит и Франк Рийкард, Кларънс Зеедорф, Патрик Клуйверт и Едгар Давидс, за да стигнем до настоящите Върджил ван Дайк, Дензъл Дъмфрис и Дониел Мален. В последната пауза за национални отбори 7 играчи с подобно потекло бяха част от селекцията на Роналд Куман. Още преди придобиването на независимост от Ниската земя през 1975 г. и приемането на името Суринам, най-малката държава в Южна Америка започва своите опити да се класира за Мондиал, които обаче удрят на камък. Паралелно с националния тим известно време съществува т.нар. Цветни 11 – отбор, формиран по идея на Сони Хасное, който е съставен от играчи от суринамски произход, играещи приятелски срещи на различни локации. На 7 юни 1989 г. 15 негови футболисти и треньори загиват при самолетна катастрофа, което е и най-голямата трагедия в историята на местния футбол. Инициативата е преформатирана през 1993 г. като Сурипрофс, а инициатор за нея е известния вратар на Аякс Стенли Менцо. Сега суринамските национали са на 2 крачки от шампионата в САЩ, Мексико и Канада и безспорно голяма заслуга за успехите на тима има селекционера Хенк тен Кате. В дългогодишната си треньорска кариера той е бил начело на отбори като Аякс и Панатинайкос, а преди да поеме тима през 2025 г. играе ролята на помощник на Арон Винтер. Основната причина за този възход обаче е на един от неговите предшественици Дийн Гор. През 2019 г. той се обръща към правителството на Суринам с молба да изменят закона, който не позволява на суринамци да притежават двойно гражданство. След като това се случва играчите от местен произход, които са играли за младежките формации на Нидерландия получават правото да се състезават за родината на техните предци. Първото сериозно име, възползвало се от промяната е защитникът Райън Донк, чиято кариера включва отбори като Брюж, Галатасарай и Бетис. „Спортните паспорти“ дават възможност на играчи със солиден европейски опит като Стефан Денсвил, Жал-Пол Бьотиус и Шералдо Бекер да облекат червената фланелка. В селекцията на Тен Кате има и българска връзка – втори капитан на тима е защитника Шакил Пинас, който през сезон 2021-22 е част от Лудогорец. Общо 19 играчи от нея са родени в Ниската земя, което прави Суринам своеобразен дублиращ тим на „лалетата“ редом с Кюрасао. Надеждата на всички в Парамарибо е, че освен нови попълнения на летище „Зандерай“ скоро ще се посрещнат и класиралия се за световни финали тим.

Нова Каледония  - от световен шампион до авиодиспечер

Възможно ли е страна, чийто най-голям успех са две втори места в шампионата на Океания да се гордее със световен шампион? Да, Нова Каледония е точно такъв пример благодарение на Кристиан Карембьо, който е част от селекцията на „петлите“ за Мондиал’98. Бившият играч на Реал Мадрид има травматично минало с метрополията, тъй като неговия прадядо Вили е от групата канаки (етноним за жителите на Нова Каледония), които участват  в Колониалната изложба в Париж през 1931 г. като част от т.нар. Човешки зоопарк. През 2024 г. отвъдморската френска територия бе залята от вълна от насилие поради желанието на местните за обявяване на независимост. Поне засега статуквото в Нумея се запазва, което означава, че както националния отбор е част от зона Океания така местен представител всяка година участва в турнира за Купата на Франция.

Разширяването на броя участващи отбори на Мондиал 2026 даде възможност на играчите на Йоан Сиданер да получат своя шанс на живота, след като достигнаха до финала в тихоокеанските пресявки, но загубиха с 0:3 от Нова Зеландия. Кагусите, наричани така заради характерната за острова птица, разполагат с интересен отбор, в който има както играчи от долните лиги на Франция, така и подвизаващи се в Израел и Саудитска Арабия. Логично голяма част от тях са съчетавали изявите си на терена с тези на цивилната си професия, какъвто е случая с 31-годишният бранител Фонзи Ранчейн, който е бивш авиодиспечер на летището в Мажента. Братовчедите Жозеф Атале и Жермен Хевегене пък са част от Таити Юнайтед – един от участниците в Про лигата (първото професионално първенство на Океания). В последната си контрола преди плейофите Нова Каледония се изправи срещу петото ниво на френския футбол Сант Ан Верту, като причината за това бе факта, че той е воден от братът на техния селекционер Ивоник Сиданер, а част от клуба са петима представители на тихоокеанската територия. Успехът с 3:1 вероятно е вдъхновил кагусите, но задачата им сега ще е далеч по-тежка.

Всички коефициенти за междуконтиненталните плейофи за Мондиал 2026 може да откриете тук

Автор: Тео Борисов