Култовите герои на дербито на Милано

Дербито на Милано между Милан и Интер е най-интересният мач от 28-ия кръг на Серия А. Въпреки голямата разлика в точките, която сякаш предопределя 21-ото скудето за „нерадзурите“, те ще са пределно мотивирани за победата, тъй като в последните 6 мача с градския си съперник имат 2 равенства и 4 загуби. Червено-черната част на Милано пък ще иска успешната серия да продължи, а историята на дербито показва, че понякога в главни действащи лица се превръщат играчи, от които никой не очаква да попаднат в светлината прожекторите.

Валтер де Веки

През сезон 1978-79 Милан се е устремил към своята първа звезда (в Италия те се дават при 10 спечелени титли), като една от най-тежките спирки по пътя към титлата е дербито с Интер на 18 март 1979 г. Близо 65 000 зрители наблюдават нулево равенство до почивката, но след паузата събитията се развиват със зашеметяваща скорост. Вратарят Енрико Албертози спасява дузпа на Алесандро Алтобели, но е безпомощен при удара на Габриеле Ориали в 50-ата минута. Грешникът от бялата точка се реабилитира с гол в 78-ата минута и всичко изглежда решено. Не на това мнение е халфа Валтер де Веки, който през лятото на предната година се е завърнал на „Сан Сиро“ след пребивавания във Варезе и Монца. Първо в 80-ата минута той бива намерен от Фабио Капело след изпълнение на фаул и намалява, а в 89-ата минута се разписва след удар извън наказателното поле и донася точка, която ще има важно значение в битката за скудетото.

Марк Хейтли

Страховитият прякор Атила напълно илюстрира по какъв начин е възприеман от противниковите защитници англичанина. След 22 гола за Портсмут в английската Втора дивизия през сезон 1983-84 той е привлечен от Милан. По същото време екипа на „росонерите“ облича и халфа на Манчестър Юнайтед Рей Уилкинс, но с дуото от Острова те завършват едва на 5-о място. Във фенския фолклор обаче остава записана победата в Дерби дела Мадонина на 28 октомври 1984 г. Това е първият успех на „червено-черните“ в сблъсъка от 6 години. Началото не предвещава подобен развой, тъй като още в 10-ата минута Алтобели засича с глава центриране на Карл-Хайнц Румениге отляво. За капак треньорът на Милан Нилс Лидхолм е принуден да направи принудителна смяна още в 32-ата минута след контузията на Серджо Батистини. Броени секунди по-късно обаче центриране на Уилкинс към противниковото наказателно поле намира Пиетро Паоло Вирдис, който сваля топката с глава към Агостино ди Бартоломей, а последния с мощен удар не оставя шансове на Валтер Дзенга. В 63-ата минута мустакатият нападател отново влиза в ролята на асистент, изпращайки топката на главата на Хейтли, а след като смачква във въздуха Фулвио Коловати англичанина я праща в мрежата. Години по-късно кадър от този знаменит момент ще бъде част от хореографията на Курва Суд преди поредния сблъсък с Интер.

Джузепе Минаудо

Едва ли има по-голямо вълнение за един 19-годишен юноша от това да запише дебюта си в мъжкия футбол в най-голямото дерби за своя тим и дори да отбележи победния гол. Именно това се случва с Джузепе Минаудо на 6 април 1986 г. Треньорът на Интер Марио Корсо решава да го пусне на почивката на сблъсъка с Милан на мястото на Лучано Марангон. Решителният момент в срещата идва в 77-ата минута. Тогава центриране отляво на Пиетро Фана бива посрещнато с глава от Андреа Мандорлини и среща напречната греда. Докато вратарят Джулиано Теранео се ориентира в ситуацията най-съобразителен се оказва Минаудо, който се разписва, а радостта му едва бива удържана от неговите съотборници. Това ще се окаже и най-значимия момент в кариерата на халфа, който в рамките на елита ще играе още за Удинезе, Анкона, Аталанта и Торино.

Андреа Сено

Ако започнем игра на асоциации, в която се изисква да споменете име на футболист на Интер от средата на 90-те години, едва ли точно халфа от Бурано ще е този, който ще се появи в съзнанието ви. За 2 сезона с екипа на „нерадзурите“ той отбелязва точно толкова попадения, като едно от тях идва при победата с 3:1 над Милан на 15 април 1995 г. Звездният ми миг в сблъсъка идва в 43-ата минута, когато той засича с глава центриране от ъглов удар. В 69-ата минута нидерландска комбинация между Денис Бергкамп и Вим Йонк завършва с прехвърлящ удар на последния, който не оставя шансове на Себастиано Роси. Стражът на Милан сам се оказва в неприятна ситуация в 87-ата минута, когато мощния удар на Никола Берти рикошира в гредата, а след това и в гърба му преди да се озове в мрежата. Голът на Джовани Стропа с глава при резултат 0:2 прави нещата малко по-лицеприятни за „росонерите“, но това е твърде слаба утеха.

Автор: Тео Борисов