Лисабонският кошмар на Реал Мадрид

Бенфика посреща Реал Мадрид в най-интересния от първите плейофни двубои в Шампионската лига. Все още феновете на „орлите“ са под въздействието на предходния мач между двата тима на 28 януари, който техните любимци спечелиха с 4:2 и се класираха за следващата фаза. Победният гол на вратаря Анатолий Трубин хвърли в делириум треньорът на португалския гранд Жозе Мауриньо, а историята ясно показва, че Белия балет обикновено страда в сблъсъците си с колоса от Лисабон.

Еузебио сяда на трона

На 2 май 1962 г. действащият носител на КЕШ Бенфика защитава отличието си срещу тима, който го е печелил в предходните 5 случая във вълнуващ финал, игран в Амстердам. Подготовката на двата отбора за големия двубой вероятно ще накара всеки любител на строгия режим сред треньорите да се намръщи. Тъй като по това време на „Сантяго Бернабеу“ се провежда фолклорен фестивал, играчите на Мигел Муньос тренират на далеч по-малък терен, при това не футбол, а хандбал и баскетбол. Бенфика избира за своя база намиращото се на 60 км от Амстердам градче Вагенинген и пристигат с цял набор от продукти – бакаляо (сушена треска), зехтин и вино. Зоопаркът в Ренен подарява на играчите мече, носещо името на клуба (то ще присъства и на срещата), а по идея на Гутман е организиран мач между женени и ергени. Специалистът показва, че вярва в суеверия и позволява на Домисиано Кавем да си пусне брада, тъй като в предишните два случая когато го прави преди решителни мачове Бенфика печели трофей.

В навечерието на самия двубой унгарецът успява да внуши на своите играчи, че Реал Мадрид е миналото, а те са бъдещето на европейския футбол. Използва като отправна точка олимпийските игри в Париж’24, на които лично присъства и вижда как Пааво Нурми печели златото на 5000 м с фантастичното време 14:31 минути. „На последните игри в Рим някакъв неизвестен новозеландец (б.а. Мъри Халберг) взе златен медал с близо минута по-добро време. Ди Стефано и Пушкаш са били велики някога, но сега те са твърде стари и са в миналото“, завършва той мотивиращата си реч. В началото на двубоя на стадион „Олимпийски“ изглежда така сякаш думите му имат обратен ефект – за по-малко от 40 минути Пушкаш бележи хеттрик, а Жермано сякаш не е в състояние да му противодейства. Головете на Жозе Агуаш и Кавем оставят Бенфика в играта, а когато в началото на втората част бранителя на Реал Педро Касадо получава контузия тимът му трябва да доиграе срещата с 10 души (по това време смени не се позволяват, а травмирания играч остава на терена като статист). Марио Колуна изравнява резултата с удар от дистанция и тогава настъпват минутите на Еузебио. В 64-ата минута Черната перла изпълнява точно дузпа, отсъдена преди това за нарушение срещу него, а незнанието на езици му помага да не се върже на провокацията на Хосе Сантамария. Бранителят го нарича „марикон“, а когато пита Колуна за значението на тази дума, Еузебио получава мъдър съвет от съотборника си: „Просто вкарай и му кажи, че е „каброн“ (б.а. и двете думи са със значение „хомосексуалист“)“. В 67-ата минута талантът от Мозамбик слага точка на спора, като при попадението си минава през Ди Стефано, което символично показва смяната на караула в европейския футбол.

След края на срещата теренът е щурмуван от публиката, сред която има 398 привърженици на Бенфика, дошли до Амстердам с кораба „Индия“. В последвалия хаос бранителя Анжело за кратко губи съзнание, а тъй като капитанът Жозе Агуаш също е блокиран от тълпата трофея е вдигнат от вратаря Коста Перейра. Еузебио пък преследва идола си Ди Стефано, с когото успява да си смени фланелката, но след като неговите собствени шорти са задигнати от публиката е принуден да я напъха в бельото си. Последвалите събития са известни на всеки фен с богата футболна култура – треньорът Гутман получава отказ за увеличение на възнаграждението (в случая с 65%) и на изпроводяк заявява, че клуба няма да спечели европейски трофей в продължение на 100 години. Ръководителите на Бенфика през годините вероятно многократно са проклинали недалновидността на своите предшественици, които са накарали специалиста да плати престоя на съпругата си при гостуването на Нюрнберг в предишна фаза на турнира, но така или иначе срещата в Амстердам остава в историята, а гонещия топките в нея 15-годишен Йохан Кройф може да види отблизо майсторство от световна класа.

Великолепната петорка

Двата иберийски гранда се изправят един срещу друг в полуфинал на приятелския турнир „Рамон де Каранса“ през 1964 г. и там Бенфика надделява с 2:1 благодарение на победен гол на Жозе Торес в добавеното време. При това положение е обяснимо, че когато жребия отново противопоставя съперниците в четвърфинала за КЕШ през сезон 1964-65 „орлите“ имат психологическо предимство, което материализират по най-добрия начин в мразовитата вечер на 24 февруари 1965 г. на „Луш“. Още в 9-ата минута те излизат напред в резултата чрез Жозе Аугусто, след като първоначално Хосе Сантамария успява да блокира удара на Еузебио. 3 минути по-късно перлата от Мозамбик удвоява, като преди  мощния му удар да преодолее вратарят Бетанкорт той преминава през противниковите играчи сякаш са манекени на тренировъчното игрище. Ситуацията се повтаря дословно, само че от дясната страна, в 25-ата минута и Кралския клуб изглежда готов да хвърли бялата кърпа. Амансио Амаро връща един гол в 58-ата минута, пращайки топката в мрежата с пета, но скоро отново Бенфика поема юздите на срещата. В 75-ата минута Антонио Симоеш със страховит шут от границата на наказателното поле прави резултата 4:1, а крайното 5:1 е оформено от Антонио Колуна, засякъл с глава центриране на Еузебио. В реванша Рамон Гросо бележи ранен гол с който мадридския тим започва да мечтае за обрат, но отново голямата звезда на Бенфика слага всичко по местата в 40-ата минута. Все пак Реал стига до успеха в 70-ата минута чрез Франсиско Хенто, а само от играчите на Алваро Арбелоа зависи дали прокобата от мачовете с „орлите“ ще приключи.

Всички коефициенти за Бенфика-Реал Мадрид може да откриете тук

Автор: Тео Борисов