Мадридска драма в три епизода

Реал Мадрид посреща градския съперник Атлетико в неделното дерби в Ла Лига. Белия балет е в поредица от 6 последователни шампионатни мача без победа срещу „дюшекчиите“, но привържениците на клуба винаги могат да подобрят настроението си като си спомнят баланса между двата отбора в евротурнирите. И докато двата спечелени финала от Кралския клуб са добре известни на всички, твърде малко се знае за сблъсъка между големите съперници на полуфинала за КЕШ през сезон 1958-59, когато крайния победител трябва да се реши с допълнителен мач на неутрален терен.

През 1958 г. Реал Мадрид е безспорно най-добрияр тим в Европа, след като печели своя трети пореден трофей на шампионите, а в първенството финишира на 3 точки пред Атлетико. Клубният президент Сантяго Бернабеу прибягва до хазартен ход, привличайки гениалния, но натрупал сериозно лично тегло унгарец Ференц Пушкаш, който му се отблагодарява с 25 гола във всички надпревари само в първия си сезон. По пътя към полуфинала са елиминира Бешикташ и Винершпортклуб по формулата „равен като гост, успех у дома“. От своя страна водения от Фердинанд Даучик Атлетико прави сериозна селекция, взимайки действащия световен шампион с Бразилия Вава, както и родения на територията на днешна Ангола нападател Жорже Мендонса.

„Дюшекчиите“ започват с лека разходка и успех с общ резултат 13:1 срещу ирландския Дръмкорда преди да се стигне до сблъсъците с родния ЦСКА. Поради липсата на прожектори на „Метрополитано“ те домакинстват първия мач на „Сантяго Бернабеу“ и печелят с 2:1. В реванша „армейците“ се налагат с 1:0, но тъй като правилото за гол на чужд терен още не е въведено се налага да бъде изигран трети мач на неутрален терен в Женева. Там Атлетико се налага с 3:1 след продължения, не и без помощта на скандалното съдийство на съдията Даниел Мейе. На този фон сблъсъка с Шалке 04 преминава далеч по-леко и мадридския тим продължава с общ резултат 4:1, за да срещне Реал на стъпка от финала.

В есенния мач между двата тима Кралския клуб разбива съперника си с 5:0, но в пролетната среща на „Метрополитано“ Атлетико надвива опонента си с 2:1. За това помага тактическия ход на Даучик да премести крилото Мигел от фланга в средата на терена и да му повери опеката на Алфредо ди Стефано. Срещата на „Сантяго Бернабеу“ се играе на 16 април, като близо 120 000 души стават свидетели на крайно интересен развой. Още в 13-ата минута Антонио Гонсалес Алварес – Чусо извежда „дюшекчиите“ напред, но 2 по-късно Ектор Риал изравнява от ситуация, за която гостите имат претенции за засада. Всъщност шотландския съдия Джак Моуат игнорира вдигнатия флаг от своя помощник и така си навлича гнева на играчите на Атлетико. Той става още по-силен в 33-ата минута, когато Пушкаш се разписва от дузпа, отсъдена за нарушение срещу Ди Стефано. 2 минути по-късно отборът на Даучик също получава възможност да стреля от бялата точка, но Рохелио Домингес съумява да спаси удара на Вава. След почивката бранителят Хосе Емилио Сантамария получава контузия, а в тази епоха смени не са позволени, които означава, че Реал трябва да удържа преднината си в намален състав – нещо, което в крайна сметка се отдава на Белия балет.

За реванша на 7 май, който тогава се пада на Възнесение Господне, на „Метрополитано“ идват около 50 000 души, като за това помага и монтирането на временни трибуни. Липсата на достатъчно осветление обаче налага срещата да започне в 17:00 ч. Треньорът на Реал Луис Карнилия решава да заложи на сигурно и вади Пушкаш от стартовия състав, докато Ди Стефано е преместен в халфовата линия. В сравнение с първия двубой пък колегата му Даучик поставя Агустин вместо Мендонса. Срещата преминава при крайно предпазлива игра, но все пак в 43-ата минута Атлетико стига до гол, след като Енрике Колар се възползва от грешка на Сантамария. Въпреки че след паузата Раймон Копа цели греда Реал определено отстъпва на своя съперник, който обаче не успява да материализира своето превъзходство. В края съдията Рег Лийф отказва да уважи претенции на двата отбора за дузпи, а част от феновете дори подозират, че опонентите нарочно не се напъват в търсене на гол, тъй като трети мач на неутрален терен ще им донесе допълнителни печалби.До такава среща обаче се стига и след като последователно Барселона, Билбао, Валенсия, Севиля и Памплона са отхвърлени като потенциални варианти е решено тя да се състои в Сарагоса. Съоръжението в столицата на Арагон обаче събира едва 20 000 зрители, които ще бъдат зарадвани с драматичен сблъсък. Още в 16-ата минута Ди Стефано открива резултата, надигравайки персоналния си пазач в двубоя Агустин. Атлетико обаче реагира бързо и в 18-ата центриране на Хоакин Пейро намира Колар и той изравнява. Силните минути на „дюшекчиите“ обаче не донасят резултат, а вместо това в 42-ата минута Матеос намира Пушкаш и унгарецът се разписва с по-слабия си десен крак. След почивката тонуса в играта на Атлетико спада, като според градската легенда причината за това е уж освежителния чай който играчите на Даучик са пили в съблекалнята. Не им помага и контузията на Рафаел Лесмес, който през по-голямата част от полувремето е обикновен фигурант. Чак в края Пейро пропуска да прати двубоя в продължения и така Реал се класира на финала, където надвива Реймс с 2:0. За Атлетико отмъщението ще дойде в началото на следващото десетилетие, когато те ще надделеят в два поредни финала за националната купа над големия си съперник (1960 и 1961 г.).

Автор: Тео Борисов