Милан-Ювентус: Началото на едно голямо съперничество

Понастоящем „росонерите“ оглавяват класирането с по-добра голова разлика от Наполи и Рома, но „бианконерите“ са само на точка зад тях, което предвещава истински оспорван двубой. Това е отличен повод да се върнем в началните години на италианския футбол, когато започва съперничеството между двата отбора.

Милан е основан през декември 1899 г. по инициатива на англичанина Хърбърт Килпин. Той пребивава в Италия, работейки в текстилната промишленост, като по ирония на съдбата в предишните 8 години живее в Торино и играе за местния Интер. По време на престоя си в индустриалния град той става свидетел на това как през 1897 г. група възпитаници на лицея „Масимо д‘Адзелио“ начело с Еудженио и Енрико Канфари (и двамата от Генуа) основават Ювентус. Клубът, който в началните години на своето съществуване играе с розови фланелки, се включва в официални състезания чак през 1900 г. и губи дебютната си среща на 11 март 1900 г. от Торинезе с 0:1. Първият сблъсък между торинския клуб и Милан се състои през април същата година на тогавашния терен на „росонерите“ – „Кампо Тротър“. Домакините печелят с 2:0, но с това се изчерпва сигурната информация за двубоя. Различни източници го поставят на 22 или 27 април, а съставите на двата отбора, циркулиращи в различните справочници и бази данни не са потвърдени. Съвсем друг характер има следващият мач между двата отбора, игран на 27 май на „Арена Чивика“ в Милано. Срещата е спор за крайния успех на турнира „Кралския медал“, подарен от крал Умберто I на организаторите на надпреварата по повод 20-годишнината на италианските сухопътни войски. На 29 юли същата година владетелят ще бъде застрелян в Монца от анархиста Гаетано Бреши. В надпреварата участват 3 отбора, като в предишните си мачове двата тима побеждават Медиоланум и така сблъсъка помежду им се явява своеобразен финал. Победата с 2:0 на Милан е отразена доста образно от „Кориере дело спорт“: „Играта беше напрегната и оживена: първо, отборът от Торино игра цели 20 минути в половината на Милан, преди последните, с прецизно подаване на топката, да отблъснат противника си и да отбележат първия гол. През второто полувреме играта стана ожесточена, но Ювентус вече беше уморен и предлагаше само слаба защита. Десет минути след началото му бе отбелязан още един гол и след това играта продължи с голяма борба, но без промяна на резултата до края на мача. Както победителите, така и победените, дали всичко от себе си, бяха изпратени с дълги аплодисменти“. Все пак от други места успяваме да открием имената на потенциалните голмайстори – Джанино Камперио и англичанина Дейвид Алисън. Това е първото отличие в историята на „росонерите“, които ще спечелят и останалите две издания в историята на надпреварата (през 1901 г. те побеждават Юве на полуфинала).

Пътят на Милан към първото им скудето през 1901 г. преминава през елиминира на съперника на полуфинал. Срещата на „Пиаца д‘Арми“ в Торино е отложена с една седмица заради спорове по повод предния двубой на тима с Медиоланум, но все пак се състои на 28 април. В изключително оспорван мач „росонерите“ печелят с 3:2 след победен гол на Килпин, а на фона този сблъсък финалът срещу Дженоа е разходка в парка – 3:0. В края на годината Милан разбива съперника си със 7:0 в приятелска среща, затвърждавайки доминацията в тези начални години. Единствените победи на Ювентус в тях идват в Купата на министерство на образованието – 3:2 през 1901 и 5:0 през 1902 г. Както подсказва името на надпреварата, в нея могат да участват само учащи се, което означава, че „росонерите“ няма как да ползват своите чужденци и в своите статистики те водят това като двубой на техния Б отбор.

„Бианконерите“ избират възможно най-добрият момент да сложат край на черната си серия – полуфинала за първенството на Италия на 22 март 1903 г. Въпреки че играят на терена на съперника („Кампо Акуабела“), те стигат до победата след попадения на Луиджи Фурлано и Алберто Малвано. Така мачовете между двата отбора вече се сдобиват със заряд на дерби, а първият скандал избухва на полуфинала на първенството през 1904 г., игран на 13 март. След като редовното време завършва 1:1 съдията Луиджи Босисио, който е от Милан, нарежда да се изиграят 2 полувремена по 15 минути и въпреки че не са съгласни с него, играчите от Торино са принудени да се съобразят. След като и тогава не пада гол е насрочен нов двубой на 20 март, отново на „Кампо Акуабела“, където Ювентус е повече от убедителен – 3:0. Това обаче бледнее през колизиите, с които е свързан края на първенството през 1906 г. Във финалната тройка, включваща двата гранда и Дженоа, те завършват с по 5 точки, което налага изиграването на допълнителен мач. Той се състои на „Велодромо Умберто I“ в Торино и завършва при нулево равенство. Решението на федерацията е за нова среща, този път на „Кампо ди Виа Комазина“ в Милано, което довежда до възражения от страна на „бианконерите“, искащи двубоя да е на неутрален терен. В крайна сметка те отказват да се появяват в уречения ден и така Милан, в чийто титулярен състав тогава има трима швейцарци, германец и англичанин, печели второто си скудето по служебен път. През това първо десетилетие „росонери“ и „бианконери“ се сблъскват в множество надпревари като Купата на Ломбардия и надпреварата за сребърната топка „Анри Дапле“, но най-сериозен отзвук предизвикват шампионатните им двубои. На 16 януари 1910 г. Юве надвива съперника си с 5:3, а на 14 януари 1912 г. Милан разбива Старата госпожа с 8:1, благодарение на четирите гола на белгиеца Луис ван Хеге. Първата световна война променя изцяло картината в италианския футбол, но голямото противоборство между двата тима вече е налице.

Автор: Тео Борисов