Миланското дерби през погледа на неговия летописец

Дерби дела Мадонина, както и всички значими събития в калчото през годините имат своя забележителен летописец в лицето на Джани Брера. Журналистът, който си отива от този свят през 1992 г., през годините работи за редица изтъкнати издания на Апенините – „Гадзета дело спорт“ (става главен редактор едва на 30 години), „Гуерин спортиво“, „Ил Джорно“, „Ил Джорнале“ и „Ла Република“. Макар да се определя като привърженик на Дженоа, Брера следи отблизо изявите на миланските грандове и неслучайно историческият стадион „Арена Чивика“ носи неговото име. Тъй като статиите му вече спокойно могат да се считат за извор за миналото на дербито ви предлагаме откъси от репортажите му за някои сблъсъци на Милано, където понякога случващото се на терена е засенчено от колоритното му описание.

Триковете на Мага

Контекст: След успешен период в Барселона, гарниран с общо 5 трофея, през 1960 г. Хеленио Херера (правилното име е Еленио Ерера) бива назначен за треньор на Интер. Италианската преса впоследствие ще нарече специалиста Мага, а в дебюта си в дербито на Милано на 20 ноември 1960 г. той наистина прави чудеса. Успехът с 1:0 идва след попадение на Армандо Пики, а Лоренцо Буфон прави всичко възможно, за да съхрани аванса на „нерадзурите“.

Джани Брера: В един от най-ярките дни на дългата ни есен Интер спечели 133-ото дерби с Милан. Изненадващият удар на Пики осигури победата, след като преди това двата изстрела на Линдског срещнаха стената. Шутът на бека бе забележително нисък и стегнат, а както се оказа и неудържим за вратар от класата на Геци. Ако ограничим анализа си до този детайл може да заключим, че Интер са имали късмет, но освен че това е прекалено опростено би било и несправедливо спрямо тях. Победителите изиграха срещата като опитен играч на билярд – когато щеката е в ръцете на виртуози ценителите трябва да са подготвени, че няма да има рискови топки и ударите ще бъдат насочени към това да смутят играта на противника. Интер избра защитна схема, която ограничи контраатаките на Милан, които на свой ред наскоро бяха опустошителни за Ювентус. Пускането на Балери като допълнителен играч в защита се оказа Яйцето на Колумб (б.а. прост изход от затруднено положение).

Ахил срещу Хектор на „Джузепе Меаца“

Контекст: На 2 март 1980 г., само ден преди стадион „Сан Сиро“ да получи официално името на Джузепе Меаца, миланските грандове излизат в сблъсък имащ пряко отношение към върха. Допълнителен заряд на двубоя придава противоборството между двамата братя – Франко Барези почва титуляр в защитата на „росонерите“, докато Джузепе защитава честта на „нерадзурите“.  С единствения гол на Габриеле Ориали Интер стига до крайния успех, оказал се от голямо значение в битката за титлата, докато в края на сезона Милан ще бъде лишен от елитния си статут заради участието в скандала Тотонеро.

Джани Брера: 185-ото дерби даде възможност на миланските отбори да поставят нов национален рекорд по приходи – 622 054 953 лири. През седмицата Милан продаде всички налични билети – 60 639, докато 18 166 бяха предоставени на имащите абонаментни карти. Жителите на Милано отбелязваха дербито с такъв ентусиазъм, който изпълва с гордост всички обичащи града и двата му прославени отбора. Всъщност фактът, че досега те не държаха това върхово постижение бе унизителен. В навечерието на мача Барези от Интер се хранеше в стаята си, тъй като страдаше от тонзилит (възпаление на сливиците) и имаше температура от 38,5 градуса. Лекарят Коломбо му предписа таблетки метоксимин – чудодейно лекарство, което трябваше да премахне треската. С изключение на една греда в самото начало бележникът ми е пълен с незначителни моменти от откриващите минути. Виждам, че почти всички играят зле, а вратарите нямат работа. При попадението на Ориали тифозите на Интер – от кмета на града до обикновения привърженик. експоадираха в ужасен рев, който едновременно ме зашеметява и наранява. Бях заложил думите и чувствата си на равенство, което би удовлетворявало всички. След всички безрезултатни атаки Дъстин (б.а. прозвището на Роберто Антонели) вероятно се е почувствал по същия начин, по който и измамения от богинята (б.а. Атина Палада) Хектор в битката с Ахил.

Среща с марсианци

Контекст: Дербито на 24 март 1991 г. протича при поделено надмощие, като единственото, което разделя двата отбора е победния гол на Марко ван Бастен в 74-ата минута. Тук братята Барези вече са капитани на противниковите отбори, а в самия край Роберто Донадони цели гредата, пропускайки да направи успеха на тима си по-убедителен. Въпреки победата Милан ще остане на 5 точки от първенецът Сампдория, а за капак поради наказание от мача за КЕШ срещу Марсилия дори няма да бъде допуснат до следващото издание на евротурнирите.

Джани Брера: Резултатите от този кръг могат да удовлетворят единствено малоумниците, които използват футбола като предтекст, за да се научат да смятат. При това положение трябва да възхвалим прозорливостта на Анибале Фроси (б.а. някогашен треньор на Интер, смятан за основоположник на катеначото), който казваше, че 0:0 е идеалния резултат във футбола. В противен случай вината е на защитата. Ако тифозите на двата отбора разчитаха да научат нещо за моментното им състояние от европейските мачове, то те заслужават съчувствие, но не и сарказъм. Убеден съм, че Лотар Матеус не знаеше какво точно прави в този мач, но съм също толкова сигурен, че вината за загубата в дербито е на Джовани Трапатони. Той държеше отбора отзад, вместо по подобие на Херман и Доротея (б.а. герои от епическата поема на Йохан Волфганг фон Гьоте) да извика „Атака, атака“. След като Анчелоти, Масаро и Донадони съживиха халфовата линия на Милан тя изглеждаше така, сякаш е съставена от марсианци. Непобедимият Лотар загуби почва под краката си, а Берти подскачаше безпомощно в близост до Гулит. Милан бе дрогиран от гордост и победата в дербито помогна на играчите да се реабилитират в очите на тифозите.

Автор: Тео Борисов

*Всички коефициенти за италианската Серия А може да откриете тук.