Най-дружелюбното европейско дерби е на Фарьорите

Приятели и съперници

Източник: Финур Юстинусен/ellivu.fo

Спиращата дъха природа е основният актив на Фарьорските острови като стадионът в селцето Елди, разположено на остров Ейстурой редовно попада в подборките за съоръженията с най-красива гледка в света. Ние обаче се насочваме към спортния комплекс „Гундадалур“, чийто основен терен – „Оваривьолур“ предлага архитектурна особеност без аналог в световен мащаб. Неговият еквивалент на Сектор В е разделен на две малки трибуни, разделени от своебразна буферна площ. Всяка от тях е с цветовете на местните грандове Б36 и ХБ Торсхавн, като там са разположени и техните административни помещения. Британският журналист Анди Митън, автор на книгата „Луд за това. От Блекпул до Барселона – най-големите футболни съперничества“ определя сблъсъка между двата водещи тима на Фарьорските острови като най-дружелюбното дерби, което някога е виждал. По думите му най-тежката обида, което е чул от феновете на двата тима е констатацията на привърженик на Б36, че противниковия играч Якуб а Борг „не е добър“. „Истина е, че тук нямаме футболно хулиганство, а освен това през седмицата тренираме с техните играчи един до друг. Поддържаме нормални отношения, но когато деня на дербито дойде всеки от отборите се стреми към победа“, споделя ни треньорът на ХБ Торсхавн Андре Олсен. Името на Б36 пък ясно показва годината на неговото основаване, която е 32 години след това на техния съперник. Всъщност Хавнар Болтфелаг (буквално Пристанищен футболен клуб) дори не е най-старият клуб в страната. Тази чест се пада на ТБ Твьоройри, формиран през 1892 г. – период, в който най-популярната игра е непозната за редица страни, понастоящем част от нейния първи ешелон. Все пак „червено-черните“ са отборът в най-много отличия – 24 титли и 30 купи. Имащият общо 18 трофея (11 първенства и 7 купи) Б36 е създаден от отцепили се играчи на ХБ. Претенциите и на двата отбора да играят на „Гундадалур“ е разрешен от общината на Торсхавн, която е собственик на съоръжението и им разрешава еднакъв достъп до него, като всички приходи от реклами се поделят поравно. Освен първенството, двата отбора се борят и за трофея в националната купа, известна още като Купа на премиера. По време на обиколката ни из клубното помещение на ХБ ни е показан и нейния предишен вариант, представляващ закрепени на постамент...рога на овен. „Това е символ на сила и мъжество. А и не забравяйте, че тук овцете са повече от хората“, казват ни местните. Статистиката напълно потвърждава техните думи – жителите на Фарьорските острови са приблизително 55 000, докато овцете – около 70 000. А и не трябва да се забравя, че името на самата страна всъщност означава Овчи острови.

Не всичко е пари

Докато клубовете от големите европейски шампионати бягат като дявол от тамян от това да дадат детайли около тяхното финансиране, нашите домакини от Б36 любезно ни предоставиха техния счетоводен отчет за изминалата година, което ни дава възможност да надникнем в кухнята на фарьорския футбол. От документите разбираме, че приходите за изминалата година са в размер на 7 647 730 датски крони (малко над 1 млн. евро), като близо 500 000 (около 67 000 евро) са от продажби на билети и абонаментни карти. Разходите пък възлизат на 5 767 534 крони (1,024 млн. евро), като това включва и заплатите на играчите. Сумата не изглежда никак висока, но тя се обосновава и от факта, че отборът завърши на 5-а позиция в първенството и загуби финала за националната купа от от големия съперник ХБ след дузпи и така пропусна европейските клубни турнири. Това веднага се отрази на състава и от 7 чужденци в него остана само един – халфът Филип Джорджевич. Голямото текучество на играчи оказа влияние на резултатите и на самите ХБ, където треньор бе сина на някогашната звезда на Милан Анджело Сормани – Адолфо. „Няма как да направя паста Аматричана ако нямам необходимите съставки“, каза той в началото на сезона, а малко по-късно бе заменен от Андре Олсен.

„Истина е, че повечето играчи тук имат цивилна професия, но те се отнасят много сериозно към задълженията им. Те работят от 8:00 до 16:00 ч., след което идват на стадиона и тренират до 19:00 ч. и това се случва всеки ден“, споделя той.  Пример за подобна отдаденост е капитана на Б36 Ханес Агнарсон. Той заминава за Дания да учи медицина, но в крайна сметка избира футбола пред професия, която в родината му е далеч по-добре платена от тази на практикуващите най-великата игра. Именно този спорт му дава възможност да посети България през 2020 г., когато той и съотборниците му се изправят срещу ЦСКА. Заради пандемията се играе само 1 мач, който е в София и „армейците“ печелят с 3:1. „Те бяха много силен отбор и дори и да имахме възможност да играем ответен мач едва ли щяхме да ги отстраним. И до днес свързвам България основно с футбола“, казва Агнарсон. Именно евротурнирите са това, което изстреля КИ Клаксвик пред конкуренцията. Тимът се възползва от променения регламент на надпреварите на УЕФА и в качеството си на шампион през сезон 2023-24 стига до груповата фаза на Лигата на конференциите, където побеждава Олимпия Любляна с 3:0 и записва нулево равенство с френския Лил. В клубната каса постъпват около 25 млн. крони (3,3 млн. евро), което е светлинни години пред бюджетите на останалите тимове.

Във Фарьорските острови президентите на клубове не са бизнесмени със сериозен финансов размах – този на Б36 Марита Дебес Магнусен например е доктор по биомедицина и съосновател на частната лаборатория „Тетис“. Въпреки ограниченото финансиране в местния футбол се срещат чуждестранни играчи, макар и не в мащабите на останалите европейски страни. В книгата си „Футбол – Бразилския начин на живот“ Алекс Белос разказва историята на първите южноамериканци в местната лига, които въпреки всички трудности успяват да свикнат с местните особености. Началото на чуждестранната вълна обаче е поставено през 1999 г. с поляка Роберт Чешлевич. Бившият нападател на Ракув Ченстохова подсилва първо Фуглафьолдур, след което играе за обединението на местните съперници Сумба и Вагур. Той остава в страната, а синовете му Лукаш и Адриан в един момент заиграват заедно в Б36. В момента десетте участващи отбора имат общо 52-ма легионери, като освен неизбежните скандинавци се срещат аржентинци, латвийци, белгийци, нидерландци и представители на няколко африкански държави.

През този сезон отборите от Фарьорските острови записаха сериозни резултати при своите домакинства, които обаче бяха последвани от фиаско като гост. Най-показателен в това отношение е Рунавик, който спечели с 4:0 срещу ХИК, но на реванша в Хелзинки претърпя обрат до 0:5 след продължения и така се размина с българския Арда. Подобна бе историята с КИ Клаксвик, който при елиминиране на беларуския Неман очакваше Райо Валекано. Авансът от 2:0 след първия мач бе заличен на реванша в унгарския град Сегед след същия резултат и изпълнение на дузпи. Викингур Гьота отпадна въпреки победата над Линфийлд, а ХБ Торсхавн измъчи Брьондби с 1:1 и 0:1, преди също да приключи с евроавантюрата си. И докато фарьорския футбол все още има да наваксва изоставането си от най-добрите, отразяващите го определено могат да се мерят с европейските си колеги. Многотомната история на местния футбол, дело на Суни Меркистейн, е образец за задълбочено изследване, а списание „Еливу“ („11“), списвано от Трондур Арге със сигурност попада в основната фаза на Шампионската лига на най-качествените футболни издания на Стария континент. Именно предоставената от него снимка, направена по време на мач на стадиона на ЕБ/Стреймур в Елди събира в едно цялата магия на този далечен, но толкова привлекателен остров.

Автор: Тео Борисов