Незабравимите европейски вечери на Балкан Ботевград

Българският представител загуби с 63:79, но се очаква 4500 зрители да изпълнят залата и да го подкрепят по пътя към същинската фаза на надпреварата. Балкан, който има в актива си 7 титли и 4 национални купи вече е преживявал своите незабравими европейски вечери, което ни кара да върнем лентата назад във времето, за да ви запознаем с тях.

32 години след първото си провеждане през 1942 г., първенството на България по баскетбол неизменно е печелено от софийски отбори. Всичко това се променя благодарение на усилията на един човек – Иван Колев. Откакто поема отборът през 1957 г. той успява да изгради цяло поколение способни баскетболисти, които не се съобразяват с реномето на техните съперници. През 1970 г. е направен исторически пробив чрез спечелването на националната купа след победа на финала срещу ЖСК-Славия (кракопросъществувало обединение между Локомотив и Славия). 4 години по-късно тимът стига и до шампионската титла, която става факт след изиграването на едва 3 мача от финалния турнир, и то след убедителна победа над шесткратния пореден шампион Академик София. Играчите, записали имената си със златни букви в историята са Стефан Дуфев, Валентин Петков, Лазар Доновски, Александър Зарев, Атанас Танчев, Павлин Петков, Марин Романски, Здравко Андреев, Михаил Михайлов, Богомил Чанев, Христо Иванов и капитана Георги Христов. Именно тази група баскетболисти е в основата и на европейските участия на тима през 70-те години, започнали с четвъртфинал за КНК през сезон 1970-71.

Дебютът е срещу НМКИ Хелзинки, явяващ се местното подразделение на прочутата младежка организация YMCA. Загубата с 80:83 във финландската столица бива компенсирана от успех с 85:69, подсигурил място в следващата фаза. Там съперник е финалиста от предишното издание на надпреварата Жана д‘Арк (Виши). Тимът от Ботевград печели крупна победа с 82:50 вкъщи, а на реванша отстъпва минимално с 60:68. Противникът на четвъртфинала също не е никак случаен – каталунският Хувентуд Нерва, в чийто редици са двама от тримата братя Маргал, Енрик и Нарцис (впоследствие по-малкия Хосеп Мария ще направи солидна кариера със 188 мача в националния отбор). По официални данни 1200 души изпълват залата в Ботевград на 4 февруари 1971 г., където техните любимци ги зарадват с победа с 88:62. Срещата не минава и без куриоз – в 26-ата минута Георги Христов извършва пето лично нарушение, но по погрешка съдиите отстраняват от игра Христо Иванов, който е с три. Белята, както е известен още Христов, впоследствие все пак прави още един фаул, който реално е шести за него. За съжаление в реванша Хувентуд се възползва максимално от домакинското си предимство и печели с 92:59, което ги класира за полуфинал.

При първото си участие в КЕШ през 1974-75 г. Балкан до голяма степен има късмет с жребия, тъй като противника им Партизани Тирана се оттегля от участие и това гарантира място на тима от Ботевград директно в груповата фаза. Там българският тим заема пета позиция в компанията на Игнис Паканестро Варезе, КК Задар, Расинг Маес Пилс Мехелен, Сефра Виена и Славия Прага. Незабравима за феновете в Ботевград обаче ще остане датата 20 февруари 1975 г., когато шампионът на Югославия, воден от легендата Крешимир Чосич губи гостуването си у нас с 95:85. За отбелязване е, че за Задар играе американецът Дъг Ричардс (състудент на Чосич в САЩ), но това не може да спре Балкан, най-резултатен за които е Валентин Петков с 22 точки.

Във втората половина на 80-те години се появява второто златно поколение на тима от Ботевград, като свързващото звено между двата златни тима е Георги Христов, който е част от треньорския щаб на Иван Андреев. Купата от 1986 г. е последвана от два поредни дубъла и трета шампионска титла през 1989 г. В отбора тогава са Венцислав Славов, Сашо Везенков, Емил Йонов, Николай Пеев, Йордан Колев, Красимир Петров, Николай Фампарски, Герасим Герасимов, Васил Бръснашки и Николай Доновски. Особено интригуващо е участието в КНК през 1986-87, започнало с елиминиране на австрийския Шпаркасе Инсбрук. За мачовете с Ефес Пилзен разказва участникът в тях Йордан Колев. „Двубоите с турския тим бяха по време на Възродителния процес, което оказа своето влияние. На срещата в Ботевград присъстваха представителите на турското посолство, а 10 минути преди края ние водехме с 26 точки. След излизането на Везенков за 5 лични нарушения обаче нещата се промениха и в крайна сметка спечелихме с 85:77. За реванша в Истанбул съперникът, който и без това разполагаше с класни играчи, се бе подготвил да ни въздейства психически. Още от летището ни пое полицейски ескорт с мотори, а докато си сваляхме багажа пред хотела покрай него мина човек, който на чист български ни каза „Един от вас ще умре тази вечер“. В залата също бе напрегнато, тъй като през цялото време бяхме обиждани от наши изселници. В крайна сметка загубихме (б.а. 61:76) и веднага отношението към нас се промени. Получихме похвали от ръководството на съперника, които ни помогнаха да пазаруваме от Капалъ чаршъ“, спомня си някогашния гард.

Първото участие за КЕШ през сезон 1987-88 изпраща на българите възможно най-тежкият съперник – Трейсър Милано. Предшественикът на днешния Олимпия е действащ носител на отличието, който седмица преди това печели и световното клубното първенство. Безспорната му звезда е американският център Боб Макаду, който е двукратен шампион на НБА с Лос Анджелис Лейкърс. В залата в Ботевград обаче ври и кипи и на полувремето Балкан води с 49:45. В хода на срещата обаче класата на гостите си казва дума, а и отстраняването на Везенков (отбелязал 30 точки) и Колев за 5 нарушения довежда до загубата със 79:93, последвана от поражение с 88:97 в Италия. Тимът от Ботевград се представя на отлично ниво, но вместо похвали за играта си на Ботуша баскетболистите ни разбират, че в местната преса се акцентира на факта, че са пътували с 8 играчи, тъй като тези, които са войници не са пуснати. На този фон съперникът през следващата 1988 г. изглежда повече от преодолим – австрийският Клостернойбург. Загубата с 82:83 изглежда преодолима, но пред собствена публика Балкан минава през иглени уши, за да стигне до крайното 74:72. При това положения срещата с ЦСКА Москва, разполагащ в редиците си с четирима олимпийски шампиони (Сергей Тараканов, Игорс Миглиниекс, Валерий Гоборов и Виктор Панкрашкин) не дава никакви надежди. Загубите с 80:103 в Ботевград и 68:87 в съветската столица са показателни за разликата в нивата.

Последното на този етап участие на Балкан в най-престижният европейски клубен турнир е през сезон 1989-90 и стартира със сблъсък с кипърския Керавнос. Изненади няма и след 105:87 и 84:75 тимът от Ботевград продължава напред. Любопитно е, че по настояване на съперника и двата мача се играят в Никозия. Жребият за втория кръг противопоставя българите на гръцкия Арис, воден от суперзвездата си Никос Галис. Още в предишните години се чуват гласове мачове срещу подобни съперници да се играят в София и този път те биват взети под внимание и срещата се играе в зала „Универсиада“. За това помага и голямата сума, дадена от ръководството на Арис в комбинация със спортна екипировка, която впоследстие българския тим използва. Интересно е, че тази среща е предшествана от двубоя за женския КЕШ между Кремиковци и Банко Екстериор, спечелен от испанките с 82:71. Въпреки че за съперника играят баскетболисти от ранга на Майк Джоунс, Михалис Романидис и Панайотис Янакис, отборът от Ботевград не само не се дава без бой, но и води на полувремето с 52:51. След паузата обаче на сцената излиза вездесъщия Галис, който бележи 38 точки, които се оказват достатъчни за победата със 107:91. Поражението на Балкан в Солун с 88:119 затваря една славна глава от историята му, която всички привърженици на тима се надяват някой ден да бъде пренаписана – нещо, което един от баскетболните центрове в България заслужава.

Автор: Тео Борисов

Снимки: Архив на Петър Наков

Всички баскетболни коефициенти може да откриете ТУК