Парижките футболни потайности

Победата над Фламенго след изпълнение на дузпи във финала за Междуконтиненталната купа ознаменува края на една изключително успешна календарна година за ПСЖ.  Европейският клубен шампион и доминатор във френския футбол ще изиграе последната си среща през този уикенд в турнира за националната купа срещу Фонтене, а стартът на 2026-а ще е повече от интересен – градско дерби с ФК Париж. Двата отбора са съседи в буквалния смисъл на думата, тъй като техните стадиони „Парк де Пренс“ и „Жан Буен“ на практика се намират един за друг. Интрига вкарва и факта, че при формирането на ПСЖ през август 1970 г. те са част от един и същи клуб.

За разлика от други европейски столици като Мадрид, Лисабон и Лондон, чийто клубове печелят европейски отличия през 60-те години, футболен Париж на практика е поставен на колене. През 1966 г. Расинг изпада от Втора дивизия и прави краткотраен и неособено успешен опит за сливане със Седан. Година по-късно Ред Стар е принуден да се обедини с Тулуза по идея на милиардера Жан-Пол Дюмен, а Стад Франсе променя названието си на Стад Париж, само и само за да получи субсидии от общината. Така на „Парк де Пренс“ остава да играе единствено подвизаващия се във Втора дивизия военен отбор Батальон Жоинвил, базиран в Рамбуйе. Ситуацията в столицата не изглежда по-добра, след като през май 1968 г. студентски протести парализират цялата обществена дейност, като дори и самата Френска футболна федерация е окупирана от недоволни футболисти между 22 и 27 май. В тази ситуация на сцената излиза генералният секретар на организацията Фернан Састр, който е директор на алжирската лига преди африканската страна да се пребори за своята независимост. Той лансира идеята за формирането на силен парижки отбор и създава специален комитет, включващ изтъкнати обществени фигури като Ги Кресан (ръководител на транспортна компания „Калберсо“) и Пиер-Етиен Гийо (президент на „Електро-кабели“). Важна роля в него има и Клод Клюни, който преди това възражда футбола в Нанси. Чрез страниците на „Франс футбол“ е обявен референдум по въпроса трябва ли столицата да има свой представителен клуб в елита. Допитването е широко рекламирано и съвременниците го сравняват по значимост с референдума от 28 април 1969 г., който отхвърля реформите на правителството на Шарл дьо Гол и довежда до неговата оставка. Изпратени са над 60 000 положителни отговора, като надделява предложението отборът да се казва ФК Париж. Трябва да се отбележи, че в инициативата се включват и авторитетни за времето си фигури като Еленио Ерера (той предлага названието да е само Париж), Раймон Копа (Реал Париж), и президентът на Реал Мадрид Сантяго Бернабеу (Жьонес Париж). Членът на комитета Ги Кресан обикаля Европа и черпи опит от клубове като Арсенал, Челси, Андерлехт, Кьолн и Хамбургер, преди в крайна сметка да възприеме модела на испанския гранд. Самият Бернабеу препоръчва на французите да внедрят системата на клубните членове и в самото начало 16 000 се регистрират в нея. Новият клуб обаче не получава директно място в елита и след сливане със Стад Сен Жермен на Анри Патрел, който тъкмо е спечелил промоция във Втора дивизия, започва пътя си именно там. Поради реконструкция на „Парк де Пренс“ новосформиранит тим първоначално играе на „Жан Буен“, а цялата спортна инфраструктира е наследена от Стад Сен Жермен.

ПСЖ печели промоция, но макар да завършва на 16-о място в хода на сезон 1971-72 се стига до неговото разцепване. Причината за това е, че в хода на сезона общината в Париж предлага сумата от 850 000 франка за издръжката на клуба, но само при условие, че той приеме предварително заплануваното име ФК Париж. Ги Кресан, който заменя Пиер-Етиен Гуйо като президент на формированието е поддържник на тази идея, но бившия собственик на Стад Сен Жермен Анри Патрел отказва. Макар в крайна сметка последния да поеме кормилото на управление в края на сезона е решено двата тима да продължат своя път в различни посоки – ребрандираният ФК Париж запазва мястото си в елита, докато ПСЖ е пратен в третото ниво на френския футбол. Макар за столичани да играят няколко национални състезатели (Пиер-Албер Шапюиза от Швейцария, Касем Слимани от Мароко, Мордехай Шпиглер от Израел и Жан Джоркаеф, баща на бъдещия световен шампион Юри Джоркаеф), те завършват сезон 1972-73 на 12-о място, а на следващия сезон изпадат безславно. Това съвпада с двете последователни промоции на ПСЖ, в резултат на което именно тимът от Сен Жермен ан Ле се превръща в представителен за мегаполиса. По това време отново се лансира идея за обединения между клубовете, включващо и Расинг, но до такова не се стига.

Съдбата отрежда първите дербита между двата тима в елита да са чак през сезон 1978-79. По това време те са подкрепяни от солидни медийни компании – Europa 1 е спонсор на ФК Париж, докато RTL инвестира в ПСЖ. „Наричаха ни клошарите на френския футбол. Постоянните ни премествания в предградията водеха до подигравки от всички страни. За да тренират нашите професионалисти, те трябваше да разчитат на волята на аматьорските играчи от региона“, спомня си тогавашния президент на ФК Париж Роже Цепелини, което показва съотношението на силите. Нищо от това не личи на терена, когато двата отбора се срещат на 18 август 1978 г. пред близо 25 000 зрители. Най-добрият реализатор в лигата за сезона Карлос Бианки открива резултата в 16-ата минута от дузпа, но малко след почивката Бернар Лех изравнява. В 52-ата минута Ерик Рено отново извежда ПСЖ напред, засичайки с глава центриране от фаул на Доминик Батне, но в 59-ата минута Небойша Златарич оформя крайното 2:2. Ответният мач също приключва при равенство – 1:1, след голове на аржентинците Бианки и Даниел Алберто. В края на сезона обаче ФК Париж изпада и започва периода си на дългогодишно лутане, като в един момент той буквално е употребен за създаването на суперпроекта Матра Расинг. Понастоящем клубът е собственост на петия най-богат човек в света Бернар Арно (състоянието му се оценява на 178 млн. долара), което прави сблъсъка с ПСЖ повече от интригуващ.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за френската Лига 1 може да откриете тук.