Пенярол и Насионал бранят честта на Монтевидео

Уругвайското първенство е известно с това, че преобладаващата част от участващите отбори в него са от столицата Монтевидео – 12 от 16, като сред тях е и основания от български емигранти Данубио. Никой обаче не поставя под съмнение статута на Пенярол-Насионал като вечно дерби и това ще се потвърди за пореден път 30 минути след настъпването на 2 март (понеделник) в България на стадион „Гран Парк Сентрал“. 1 точка разделя двата тима след първите 3 кръга в Апертура, а срещата ще е под № 571 в тяхното съперничество. (включени са официалните и приятелските). Пенярол има предимство – 199 победи, 188 равни и 184 успеха за Насионал, но рядко статистиката е имала някакво значение.

Железничари срещу кореняци

Началото на Пенярол е поставено на 28 септември 1891 г, когато взимат решение за основаването на спортен клуб за своите работници. Неговото име е КУРКК, като преди да се открие футболна секция има така по крикет и ръгби. Названието Пенярол се налага през 1911 г., а 3 години по-късно клубът се отделя от опеката на компанията-майка. Ситуацията при Насионал е доста заплетена. За негова основа служат футболната секция на основания през 1861 г. Монтевидео крикет клуб, носеща името ФК Монтевидео и Уругвай Атлетика клуб. Двата отбора се обединяват на 14 май 1899 г. под името на Насионал и според твърдението на техните наследници това е първия клуб в Южна Америка, основан изцяло от местни жители без участието на европейци в него.

Дебютното дерби между двата тима се състои на 15 юли 1900 г. и завършва с победа за Пенярол с 2:0. Всъщност Насионал трябва да чака до осмата среща помежду им, за да се поздрави с успех – 2:1 на 18 май 1902 г. Година по-късно националният отбор на Уругвай трябва да играе срещу Аржентина, но играчите на бъдещия Пенярол бойкотират тима и той е съставен от футболисти на Насионал. Селесте печели срещата с 3:2 и това поражда сериозна завист сред феновете на „жълто-черните“.

Скандали и рекорди

На 14 май 1905 г. дербито е прекъснато след нахлуване на привърженици на Пенярол, които претендират, че противников играч се е намирал в положение на засада. Феновете прекъсват двубоя и на 9 юли същата година, както и срещите през 1926 и 1928 г. Куриозите не спират дотук – преди срещата на 7 октомври 1906 г. Насионал искат мачът да не се състои и да получат служебна загуба, тъй като са без липсващи важни играчи. Пенярол пък настоява двата тима все пак да изиграят двустранна игра, която е спечелена от съперника, който на свой ред иска победата да му бъде призната – нещо, което в крайна сметка се случва. 2 години по-късно е предвидено опонентите да се срещнат в спор за трофея Хуан Кат, но виждайки сериозното напрежение по трибуните те решават двубоя им да носи приятелски характер.

През 1918 г. Насионал не се явява на терена, след като декларират, че отбора е болен от грип, а през 1926 г.  правят това, защото не са доволни от отмяната на предишното дерби. През същата година играчът на Насионал Ектор Кастро атакува съдията, бесен от негово решение и двубоя бива прекратен. Най-куриозна обаче е ситуацията, свързана с изиграния на 25 май 1934 г. финал в първенството. Отново има скандали, довели до изгонването на трима играчи на Насионал, но двата отбора толкова се увличат, че поради настъпилото се здрачаване срещата е прекратена в 70-ата минута. Тя е доиграна чак на 27 август и се стига до продължения, в които имащия числено превъзходство Пенярол губи с 2:3.

След Втората световна война интересните моменти не спират – мачът на 23 април 1987 г. пък ще се запомни с определението Дербито 11 на 8. Въпреки тримата си отстранени играчи, „жълто-черните“ в крайна сметка успяват да стигнат до крайния успех с 2:1. Ако говорим за големите звезди на сблъсъка Пенярол-Насионал, безспорно челно място заема нападателят на бяло-сините Атилио Гарсия, който се е разписвал внушителните 35 пъти. Той е е и единственият играч, отбелязал 4 гола в един мач – при победата с 5:1 на 8 декември 1940 г. Неговият тим пък държи рекорда за най-много поредни мача без загуба (16, между 1971 и 1974 г.) и най-много поредни победи (10, между 1939 и 1942 г.). На 3 пъти дербито напуска територията на Уругвай – през 1960 г. се играе в Аржентина, през 2005 г. в Испания, а през 2019 г. в САЩ. Неговата визитна картичка обаче безспорно е срещата за Копа Компетисион през 1990 г., когато двата отбора си спретват умопомрачилно меле, довело до изгонването на цели 20 играчи.

Балканската връзка

На 14 юни 1992 г. сблъсъкът Пенярол и Насионал е по-специален тъй като начело на „жълто-черните“ е европеец – носителят на КЕШ с Цървена звезда Люпко Петрович. Бъдещият треньор на Левски, Литекс и ЦСКА поема Пенярол в началото на годината и стартира ударно с 5 победи в приятелските срещи. Моментът, който го пречупва е гостуването на Прогресо, чийто терен прилича по-скоро на местата, на които по това време в Югославия се води война. Възклицанието му на развален испански и до днес се споменава като култова реплика в Уругвай – „това е един катастроф“. Този двубой е последван от серия неубедителни резултати, за да се стигне до нулевото равенство в дербито с Насионал. Уругвайският сблъсък не изневерява на себе си и общо петима души получават червени картони, сред които Петрович и неговия колега от Насионал Роберто Флейтас. Спортният директор на Пенярол Карлос „Тио“ Санчес разпалва конфликта, след като краде гривната на Хулио Дели Валдес. На следващия ден играчите на Пенярол откриват, че техния треньор липсва, тъй като Петрович е хванал първия възможен самолет за родината си, бягайки от неудовлетворяващата го уругвайска действителност.

Всички коефициенти за първенството на Уругвай може да откриете тук

Автор: Тео Борисов