Последното българско участие на младежки Мондиал

24 е и броя на нациите, които ще се борят за ценното отличие, като сред тях няма да бъде действащия шампион Уругвай, който не успя да се класира за надпреварата. Мачовете в Сантяго, Ранкагуа, Валпарайсо и Талка ще се играят 38 години след предишния път, в който надпреварата се състоя в Чили. Тогава шампион стана Югославия, а за родната футболна летопис това остават последните световни финали, в които младежките ни национали участват сред най-добрите. Нека си припомним този незаслужено пренебрегнат момент от родното футболно минало.

За да достигнат до световните финали в Чили, българите трябва да разчитат на добро представяне на европейското първенство до 18 г., провело се през 1986 г. в Югославия. Възпитаниците на Христо Андонов – Пелето губят на четвъртфинала от Шотландия, но в директния спор за една от квотите побеждават Белгия с 1:0 след попадение на Радко Калайджиев. Мястото ни сред най-добрите в никакъв случай не е случайно – на световното първенство в СССР през 1985 г. излизаме първи от група с Колумбия, Унгария и Тунис, преди да отпаднем на четвъртфинала от Испания с 1:2. В тогавашния ни състав фигурират четирима от бъдещите четвърти в света от Мондиал’94 (Златко Янков, Красимир Балъков, Петър Михтарски и Емил Костадинов), както и пропусналия световните финали в САЩ по здравословни причини Любослав Пенев. Съставът ни за първенството в Чили изглежда в следния вид:

Вратари: Пламен Колев (Осъм), Стойчо Драгов (Берое)

Защитници: Антон Велков (Локомотив София), Валентин Дъртилов (Пирин), Илиян Киряков (Етър), Мариус Уруков (Спартак Плевен), Кирил Андонов (Спартак Пловдив), Кирил Кирилов (Дунав)

Халфове: Иво Славчев (Миньор), Александър Димов (Шумен), Радко Калайджиев (Берое), Пламен Петков (Локомотив Русе), Кирил Христов (Спартак Варна)

Нападатели: Емил Костадинов (ЦСКА), Румен Стоянов (ЦСКА), Минчо Минчев (Димитровград), Валери Вълков (Сливен), Димитър Трендафилов (Спартак Варна)

Заб. Дадени са настоящите имена на клубните отбори.

Петима от този отбор ще стигнат до мъжкия национален тим, като капитанът Киряков и Костадинов ще имат важна роля в бъдещата Пенева чета. В навечерието на надпреварата българите провеждат двуседмичен тренировъчен лагер в Кувейт, който успява да загатне за истинското им ниво. След 6 двубоя с различни юношески отбори, те побеждават местен клубен отбор с 8:1, но записват 2 загуби с 1:2 и 2:3 от Югославия. Достатъчно е да кажем, че впоследствие „плавите“ ще стъпят на световния връх, а имената на Звонимир Бобан, Давор Шукер, Роберт Просинечки и останалите ще придобият международна слава през следващото десетилетие. Играчите на Христо Андонов попадат в любопитната група D, където са още САЩ, ФРГ и Саудитска Арабия. Откриващият мач за нашите е на 11 октомври 1987 г. в Антофагаста срещу американците. Водени от англичанина Дерек Армстронг, янките разполагат с няколко играчи, които впоследствие ще направят впечатление на домашния Мондиал като вратарят Тони Меола, бранителя Джеф Агус и халфа Марсело Балбоа. Единственият гол в двубоя отбелязва Димитър Трендафилов (изписван в протоколите на ФИФА като Василев) в 26-ата минута, а за впечатленията от този и останалите мачове прилагаме цитати от официалния доклад на световната централа за първенството. „България можеше да реши нещата много по-рано, но трябваше да преживее дълъг период на нестабилност, за да спечели. Американците не бяха респектирани от съперника, играха с ентусиазъм и отборен дух и изглеждаха добре в дефанзивен план. И двата отбора избраха схема 4-4-2 с либеро и зоново покритие. Без да блестят особено, българите показаха, че са по-силния отбор. Техният капитан и ляв бек Киряков се представи отлично, показвайки една модерна интерпретация на позицията си с непрекъснати включвания в атака“.

Вторият двубой на българите е на същото място, но 4 дни по-късно, срещу ФРГ. Начело на Бундестима е легендата Берти Фогст, а от състава, излязъл в този мач срещу нашите, само един човек ще е сред избраниците на специалиста за четвъртфинала на Мондиал’94 – Андреас Мьолер. Въпреки това в онзи момент селекцията на Западна Германия е на по-напреднало ниво в развитието си от своите български колеги и печели с 3:0 след 2 гола на Марсел Витечек (един от дузпа) и едно попадение на Кнут Райнхард. „И двата отбора играха футбол от европейски тип, но ако този на селекцията на Фогтс може да бъде определен като англо-саксонски, българите практикуваха типичен източноевропейски - с много въображение, труден за разгадаване, но склонен към грешки. След като те доминираха през първото полувреме, германците решиха всичко в рамките на 10 минути“, се казва в доклада на ФИФА.

Решителният сблъсък за място на четвъртфинала на 18 октомври противопоставя България и Саудитска Арабия. Тимът на бразилеца Освалдо Семпайо вече е отпаднал след 2 поражения, поради което родния успех сякаш не буди съмнение. Националите свършват отлично своята задача и печелят с голове на Иво Славчев (31-ата) и Радко Калайджиев (37-ата минута), въпреки че в самото начало съперника цели греда чрез Насер Ал-Фахад. В другият мач ФРГ надвива САЩ с 2:1, което гарантира на българите второто място. Това означава, че на 21 октомври във Валпарайсо играчите на Христо Андонов ще се изправят срещу другата германска държава – ГДР. В редиците на съперника фигурира бъдещ носител на „Златната топка“ в лицето на Матиас Замер, а още трима играчи (Дирк Шустер, Томас Ритер и Дариуш Вош) ще стигнат до националния отбор на обединена Германия. Сценарията от срещата с ФРГ до голяма степен се преповтаря – през първото полувреме българите са изключително активни и пропускат чисти положения чрез Костадинов и Славчев. В 70-ата минута обаче ГДР повежда в резултата след попадение на Рико Щайнман от дузпа, а в 83-ата Замер намира Вош и той се разписва, въпреки че родната защита има претенции към английския съдия Алън Гън за неотсъдена засада.

Цялостните впечатления от нашия отбор са много добри: той е описан като „много солиден и компактен, с ясно дефинирана концепция и стил“. „Те не предлагаха вълнуващ футбол, но колективната им сила бе впечатляваща. Играчите имаха добри основни умения и физически способности и макар и да не бяха надарени показаха, че са трудолюбиви, борбени и добре организирани. Всеки човек знае кога и как да включи съотборниците си в играта, като разпределението на топката и поставяне началото на нова атака не е проблем. Дори и след загубата от ФРГ селекционерът Андонов не прави значими промени в тима и дава възможност на основните играчи сами да излязат от трудната ситуация“, се казва в обзора на ФИФА. Специализираната публикация подчертава, че играчите ни са пренесли проблема от родното първенство трудно да бележат голове в Чили, но в описаните характеристики може би се крият основните добродетели, които подрастващите играчи трябва да имат и в днешно време. За отбелязване е, че България стига до същата фаза като Италия и Шотландия, а осмото място в неофициалното класиране демонстрира, че през 80-те години в родните школи се е работило правилно.

Автор: Тео Борисов