Приказката Бурса, в която главните герои са българи

Освен качествен футбол, страни като Италия, Испания и Турция предлагат за феновете нагледен урок по география, тъй като всяко домакинство на националния им отбор се провежда в различен град и това позволява на местните привърженици да опознаят по-добре своята родина. За домакин на своята световна квалификация срещу България на 15 ноември южните ни съседи избраха Бурса – четвърти по големина град, известен както със своето историческо минало (първа столица на Османската империя), така и огромния брой зелени площи. Разположено в подножието на планината Улудаг и намиращо се недалеч от бреговете на Мраморно море, населеното място е и своеобразен център на българските изселници. Поради това родната следа в развитието на тамошния футбол е напълно закономерна, а неговото развитие е доказателство, че в добро и лошо местния отбор трябва да бъде подкрепят докрай.

Началото на футбола в Бурса се отнася към 1912 г., като в периода преди Първата световна война той се развива основно на училищно ниво. В хода на Гръцко-турската война (1919-1922) градът попада под гръцко управление, но в крайна сметка е освободен и в рамките на следващите години ще бъде посетен 17 пъти лично от държавния ръководител Мустафа Кемал (впоследствие приел името Ататюрк). При едно от тях през 1925 г. той дарява 1000 лири собствени средства за построяването на ново игрище и така е поставено началото на изграждането на стадион „Гази“, който ще се открие на 3 юни 1932 г. Между 1924 и 1959 г. с известни прекъсвания Бурса има собствена футболна лига, в която доминира Аджар Идман Юрду със 17 титли, но все още разликата между истанбулските клубове и останалите е твърде голяма. Най-логичното се случва на 1 юни 1963 г. и споменатия вече тим бива слят с Акънспор, Истиклал, Пънарспор и Челикспор в един представителен градски отбор, носещ името Бурсаспор. През годините стадион „Ататюрк“ ще се превърне в негостоприемно място за всички противници, а роля за добрата атмосфера имат и най-запалените фенове, членове на ултрас групата „Тексас“. Нейното название идва от история, свързана с гостуването на Зонгулдакспор през сезон 1974-75. Тогава привържениците на Бурсаспор пристигат и напускат града с конвой от автобуси, а цялостната атмосфера около мача е сравнена от полицията с Дивия Запад, което е подето от медиите и така названието на американския щат се налага от самосебе си. Загубеният финал в Купата на Турция през 1974 г. довежда до участие в КНК, където на четвъртфинал тимът е елиминиран от бъдещия носител на трофея Динамо Киев.

...

От началото на 90-те години започва българската инвазия в клуба с привличането на Мюмюн Кашмер (известен у нас по време на т.нар. Възродителен процес като Милан Кашмеров) през 1991 г. Година по-късно част от него става вратарят Ивко Ганчев, за чийто услуги са платени 100 000 долара на Левски, въпреки че той не е изиграл нито един мач за „сините“. „Сякаш съдбата е предопределила кариерата ми да бъде приплетена с два клуба, които са като скачени съдове. Когато през 1986 г. с Берое спечелихме първата шампионска титла на България Бурсаспор взима дебютната си Купа на Турция. През 2010 г. пък едните за пръв път станаха шампиони, докато другите завоюваха Купата на България“, споделя Ганчев по пътя за базата „Орхан Йозселек“. Кръстена на легендарен защитник и президент на клуба, до 2007 г. на нея води подготовката си първия отбор, който обаче се мести на по-модерната „Йозлюдже“. В момента своята подготовка и официални мачове там играят тимовете от младежката академия Вакъфкьой, но духа на старите дни сякаш витае във въздуха. Веднага след като прекрачваме нейния праг Ганчев посочва една сграда. „Това е вила, която бе построена за тогавашния ни треньор Сеп Пионтек (б.а. немски специалист, с когото се асоциират успехите на Дания през 80-те години). С идването си в клуба той взе със себе си двама скандинавци – сънародника си Франк Пингел и норвежеца Гьорян Шьорлот (б.а. у нас се е наложило изписването Сьорлот). Синът на последния Александър в момента е един от най-добрите нападатели в Европа (б.а. по ирония на съдбата най-резултатния сезон в кариерата му е с екипа на турския Трабзонспор). Самият аз нямах проблеми с адаптацията, тъй като освен Кашмера в клуба имаше няколко изселници от България и така бързо свикнах с обстановката“, казва стражът. С влизането ни на съоръжението той бива посрещнат сърдечно от всички присъстващи, с някои от които е делил футболния терен. Такъв е Турхан Шен, който е родом от Кърджали и прекарва 13 години като част от защитата на Бурсаспор, а в момента води отбора до 19 г. Директор на школата пък е друг бранител от времето на Ганчев – Месут Юнал, чийто син Енес преди 10 години премина в Манчестър Сити, а в хода на кариерата си игра във Висшата лига, Ла Лига и шампионатите на Белгия и Нидерландия. Сред присъстващите е и някогашния нападател Ахмет Кълъч, който отговаря за подготовката на играчите на тази позиция в академията. Сърдечният разговор между четиримата и присъединилите се към тях хора показва едно – българският вратар се чувства като у дома си в клуба, на когото посвещава 7 години от кариерата си. В един период редом до него има още трима родни играчи – Костадин Видолов, Илиан Илиев и Радостин Кишишев, които също са споменати с уважение от присъстващите. Като добавим към тях и краткия престой на Несим Нешадов в началото на този век, то българското присъствие е закономерност още преди появата на Димитър Иванков.

Малко известен факт е, че именно Ивко Ганчев е първият роден вратар с голове от дузпа в Турция. През сезон 1994-95 той се разписва от дузпа за шампионатния успех с 3:2 като гост на Адана Демирспор, а за националната купа вкарва на Галатасарай, като в предишната фаза именно негов точен удар от бялата точка елиминира Бешикташ. Именно „черните орли“ са отборът, който в този период усилено иска да привлече българина, но до трансфер така и не се стига. Той обаче остава в историята на Бурсаспор с участието си в една друга среща – сблъсъкът срещу немския Карлсруе в полуфиналите на Интертото на 2 август 1995 г. Немският тим е воден от Вини Шефер и разполага с играчи от ранга на капитана Томас Хеслер, Михаел Тарнат и Торстен Финк, като 2 години по-рано разбива Валенсия със 7:0. Турският тим успява да преодолее факта, че на 2 пъти изостава в резултата и да стигне до продължения, където повежда чрез Ерджюмент Шахин. 7 минути преди техния край обаче Михаел Вутер изравнява и така всичко трябва да се реши при дузпите. Първите 5 дузпи са без пропуск, като последната от тях за Бурса е отбелязана от Ганчев. Съотборникът му Юмит Шенгюл обаче не успява да се разпише и така Карлсруе продължава в следващата фаза, където на свой ред отстъпва пред бъдещия финалист в Купата на УЕФА Бордо.

Това е и най-великия мач в историята на Бурсаспор до сезон 2009-10, в който „крокодилите“, както вече са известни те, стигат до шампионската титла на страната за сметка на Фенербахче. С голям принос за крайния успех е Димитър Иванков, който пропуска само 4 от общо 32 изиграни шампионатни мача (мачовете с Анкараспор са регистрирани като служебни победи), а освен това се разписва също толкова пъти в противниковата врата. Българинът е под рамките и в пет от шестте мача в Шампионската лига, където Бурсаспор се изправя срещу Рейнджърс, Валенсия и Манчестър Юнайтед на Димитър Бербатов. На следващия сезон 2010-11 тимът завършва с бронзовите медали, като по същото време започва изграждането на стадион „Тимсах арена“, който 4 години и 167 млн. лири (около 55,5 млн. евро) по-късно е тържествено открит. Съоръжението с вид на крокодил е истинско произведение на изкуството с капацитет 43 361 седящи места, като по ирония на съдбата най-посетената среща на него е световната квалификация между Турция и България миналата събота, на която присъстваха 42 756 зрители.

Когато изглежда, че всичко е въпрос на надграждане постепенно започват проблемите. „През 2013 г. президентът на клуба Ибрахим Язъджъ почина след сърдечен удар и за съжаление хората, които дойдоха след него не успяха да управляват Бурсаспор по най-добрия начин. Така се стигна до дългове от 2 млрд. лири (близо 40,7 млн. евро), които станаха причина за неговото пропадане. При настоящия президент Енес Челик те бяха намалени наполовина. В момента клубът не разполага с достатъчно спонсори и основните приходи са от продажба на билети и фенски артикули“, казва Мехмет Али Екмекджъ, който е президент на местния филиал на Асоциацията на турските спортни журналисти. Пропадането на някогашните шампиони е наистина драматично и през миналия сезон тимът бе част от 3 лига (четвърто ниво на турския футбол). В България това би означавало тотална забрава, но при южните ни съседи нравите са малко по-различни. „Дори и в тази ситуация средната посещаемост на домакинските мачове бе 40 000 зрители. Феновете са движещата сила на клуба. Славата на „Тексас“, особено при направата на хореографии, се разпрострира далеч извън пределите на града и много хора искат да присъстват на тези двубои. Сега всички сили са насочени към завръщане в 1 лига (б.а. второ ниво), а оттам и в Суперлигата“, продължава Екмекджъ. Понастоящем Бурсаспор е на 3-о място в червената група на 2 лига, на 4 точки от лидера Мардин 1969 и в зоната на плейофите, така че амбициите за голямо завръщане не са никак малки.

Статутът на Бурса като спортен град се потвърждава от факта, че той има отбори в елитните дивизии по баскетбол, волейбол и хандбал. На негова територия са регистрирани 7 футболни клуба, включително Инегьол и Караджебей Белидиеспор. В един от тях – Бурса Нилюфер, наскоро треньор беше и Ивко Ганчев, но желанието на всички футболни деятели в района е възможно най-скорошно връщане на Бурсаспор сред най-добрите и появата на млади таланти. Не е случайно, че на базата на академията Вакифкьой стои надпис с недвусмисленото послание – „Втората шампионската титла ще бъде спечелена от тук“. По време на нашето посещение там се състоя дерби среща между отборите до 17 г. на домакините и Коджаелиспор – големият местен съперник. За съжаление на обичащите футбола в Бурса подрастващите, представящи другия клуб със значима родна колония от началото на века (включваща Здравко Лазаров, Александър Александров-Кривия и Предраг Пажин) успяха да стигнат до обрат от 1:2 до 3:2, а неподправената им радост показваше колко много значи за тях този успех. И все пак таланти в Бурса не липсват, като видялия стотици футболисти, носили зелено-белите цветове Мехмет Али Екмекджъ успява да отличи две имена. „Мухамед Зеки Дурсун (б.а. халф, който може да играе като „десетка“ и дясно крило) е изключително талантлив и един от играчите с най-голям принос за отбора. Другото име, което бих отличил е Ахмет Хакан Атъш години (б.а. действа като „десетка“ и на двете крила) . Той е едва на 16, но притежава уникална техника и контрол върху топката“, казва Екмекджъ. По негово мнение големия брой емигранти от Балканите помагат за появата на играчи с разнообразни качества, а факта, че в школата се акцентира върху налагането на атакуващ футбол показва добрия път, по който тя е тръгнала.

От всичко казано дотук няма как да не признаем, че Бурсаспор се ползва със статут на историческа и културна ценност. Неслучайно в навечерието на двубоя с България по улиците не се продаваха традиционните двустранни шалове с двата противникови отбора, а такива, на които националното знаме е смесено с клубните цветове на домакините. На трибуните на стадион „Ататюрк“ (официалното име на впечатляващото съоръжение) пък имаше немалко зелени фланелки, което показва, че за феновете в Бурса да обичаш местния отбор е равнозначно на това обичаш своята родина. Една от онези истории, заради които всички толкова обичаме футбола.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за турската Суперлига може да откриете тук.