Русенският блян по Царската купа

В събота от 16:00 ч. Левски посреща Дунав Русе в среща от осминафиналите на Sesame Купа на България. Колкото и странно да изглежда от днешна гледна точка Малката Виена, както е известен още пристанищния град, неизменно има свой представител в спора за трофея в първите години от неговото провеждане, но по една или друга причина не успява да завоюва Царската купа.

Бунтът на Левски

Без съмнение в края на 30-те години Левски Русе е един от най-добрите отбори в България, но мачовете с негово участие са белязани от скандали. През 1937 г. тимът достига до финал за Държавното първенство и стига до изненадващо равенство 1:1 със съименниците си от София. Въпреки че правилникът предвижда продължения съдията Досев прекратява срещата и се налага преиграване. В него арбитъра Тодор Атанасов отменя попадения на представителите на дунавския град, поради което след крайното 0:3 неговите играчи демонстративно напускат стадиона. В първия самостоятелен турнир за Царската купа Левски Русе стига до финала, след като елиминира последователно Спортклуб Пловдив (2:1) и Левски Бургас (6:3). Негов съперник в спора за отличието е столичния ФК 13. Още в 8-ата минута русенци повежда с гол на Тодор Горанов – Тошлето, но „ветераните“ обръщат с попадения на Борислав Аспарухов – Жабето и капитана Васил Табаков – Табака. Голът на Крум Стоичков за 3:1 докарва до бяс играчите на Левски, които напускат терена заради тенденциозното по тяхна преценка съдийство и записват служебна загуба.

През 1939 г. русенци отново са на финал, но сблъсъка с друг столичен отбор – Шипка, също не завършва по най-добрия начин – 0:2. Скандалите се налице и през 1940 г., когато Левски получава възможност да се изправи срещу стария си познайник ФК 13. Близо 3000 зрители на игрище „Левски“ очакват съдията Стефан Чумпалов да даде началния сигнал на двубоя, но вместо това присъстващите стават свидетели на истински фарс. още при пристигането си в София предишния ден русенци заявяват, че отпусната им сума от 1200 лв. е крайно недостатъчна. Следват мъчителни преговори, при които Левски са склонни да играят само ако им бъдат дадени 13 500 лв., докато представителите на БНСФ могат да предоставят максимум 8000. От забавянето на началото на срещата с половин час става ясно, че двубой в крайна сметка няма да има. Заради постоянно невъздържаното им поведение русенци биват изключени от редовете на БНСФ. Водачът на тима Димитър Млекаров също е лишен от права доживот, но това статукво се запазва само до 1943 г., когато в чест на 20-годишнината на БНСФ всички действащи лица са амнистирани.

Напредък на Целокупна България

Турнирът през 1941 г. минава под знака на Целокупна България, тъй като в него участие взимат представители на новоприсъединените и администрирани от страната земи в Южна Добруджа, Македония и Беломорска Тракия. Русенският Напредък се класира за полуфинала без игра, след като печели служебно първенството на своята спортна област срещу Вихър Добрич, както и на осминафинала срещу Цар Крум Бяла Слатина, а четвъртфинала е прескочен след жребий. Съперник на полуфиналите е безспорния фаворит Македония Скопие, а след успеха с 1:0 на Напредък съперникът подава контестация, тъй като според него игрищите, на което се е състояла срещата е било осеяно с дупки. Финалът на 3 октомври 1941 г. за пръв път в историята се играе извън София – в Добрич, като част от тридневни спортни тържества. АС 23 обаче се оказва твърде висока преграда и след като до 62-ата минута Напредък губи с 0:4, в крайна сметка успява да направи резултата малко по-благоприличен – 2:4. Русенската поредица от финали спира през 1942 г., когато Напредък губи с 0:1 на домашното си игрище „Алеите“ от Спортклуб на полуфинала. Срещата е предшествана от престрелки между пловдивския клуб и организаторите на турнира поради обвиненията в дирижиран жребий – очевидно някои неща в манталитета на занимаващите се с най-великата игра у нас не са се променили за повече от 8 десетилетия.

Всички коефициенти за Sesame Купа на България виж тук.

Автор: Тео Борисов