Сезоните на разбитите сърца

Безспорно една от най-големите изненади през този сезон във футболна Европа е фактът, че малко преди края на календарната година начело в шотландското първенство не е нито един тим от Старата фирма – Селтик или Рейнджърс. Върхът сензационно е окупиран от Хартс, макар че двете победи на „сърцата“ срещу „детелините“ ясно показват, че не може да се говори за никаква случайност. Играчите на Дерек Макинес са се прицелили в пета титла в клубната история, а хрониките показват, че на два пъти тимът от Единбург е лишен от шампионското отличие само заради спецификите на регламента.

На 0,042 от титлата

Ако може да говорим за златно десетилетие в историята на „сърцата“, то без съмнение това е периодът 1955-65. В него те печелят 2 титли, една национална купа, 4 Купи на лигата, а още 4 пъти остават в подножието на върха или със загубен финал. Образец в това отношение е сезон 1957-58, когато Джими Уордхауд, Джими Мърфи, Алекс Йънг, капитанът Дейвид Макай и компания чупят всички рекорди. Те завършват сезона с рекордна голова разлика – 132:29 и 13 точки аванс пред втория Рейнджърс. Начело на Хартс е дългогодишния десен инсайд Томи Уокър, който поема тима през 1951 и го оставя чак през 1966 г. През сезон 1964-65 шокиращо от днешна гледна точка феновете наблюдават битка за титлата между тях и друг наглед непретенциозен тим – Килмарнък. Под ръководството на бившия играч на Рейнджърс Уили Уодъл клубът от Източен Еършър обаче си спечелва славата на корав опонент и в рамките на предишните 5 сезона завършва 4 пъти на второто място и губи 3 финала за различните купи. В атакуващ план отборът разполага с Роналд Хамилтън и Джаки Макинали, а в турнира за Купата на панаирните градове разбива Айнтрахт Франкфурт с 5:1 след 0:3 в първия мач, което е повече от сериозна заявка за възможностите му. Сезонът се превръща в най-катастрофалният в историята на глазгоуските грандове – Рейнджърс завършва пети, а Селтик – осми. Съдбата прави така, че Хартс и Килмарнък трябва да определят шампиона в директен сблъсък на 24 април 1965 г. на „Тайнкасъл парк“. Кили се нуждае от победа с 2 гола разлика в шотландската столица, за да се надява да спечели титлата по голово съотношение. Това е цифрата, получена при деленето на вкараните и получените попадения, която се отличава от головата разлика, където сумата се изважда. Въпреки наглед невъзможната задача гостите излизат напред в резултата в 27-ата минута, след като Дейвид Снедън засича с глава центрира на Томи Маклийн. Това шокира играчите на Хартс и 2 минути по-късно Снедън отнема топката, подава я на Бърти Блек, който намира Брайън Макилрой и последния не оставя шансове за Джим Круйкшанк. До края на мача „сърцата“ правят всичко възможно да отбележат решителен гол във вратата на Боби Фъргюсън, но последния съдийски сигнал ги лишава от отличието. Головото съотношение на Килмарнък е 1,879, а това на Хартс 1,837, което означава, че тимът от Единбург губи отличието с разлика от 0,042. В същото време тяхната голова разлика е +41 срещу +31 за съперника, което значи, че при гледането на този показател именно „сърцата“ щяха да бъдат шампиони. Само 2 месеца след драмата на „Тайнкасъл парк“ двата отбора се изправят един срещу друг в експериментален мач, игран без засади. В него Хартс успява да си го изкара на своя опонент и печели с 8:2, но горчивия привкус остава завинаги.

Фаталната резерва

Има нещо иронично във факта, че по-голямата част от един от най-драматичните сезони в историята на шотландския футбол остава на тъмно за зрителите. Именно това се случва през 1985-86, когато Селтик и Хартс влизат в последния кръг с равен брой точки, а мачовете между септември и март не са излъчвани по телевизията заради спор между кандидатите за тяхното излъчване. Надпреварата трябва да се превърне в кулминация на петгодишното управление на президента на „сърцата“ Уолъс Мърсър. В някои отношение той се явява истински визионер – през 1982 г. тимът от Единбург за пръв път слага спонсор на екипите си (Alexanders), на клубния стадион се появяват охранителни камери и семейни сектори. В същото време той се опитва да обедини клуба си с големия съперник Хибърниън, с което обединява феновете на двата тима срещу себе си. Това, което не може да се отрече на Мърсър е, че залага всичко на някогашния халф на Рейнджърс Алекс Макдоналд, който в продължение на 4 години е играещ мениджър, а през 1985 г. се оттегля и остава на скамейката. На терена естествения лидер на тима е друга легенда от „синята“ част на Глазгоу Санди Джардин, като местните таланти Гари Макай и Джон Робъртсън се комбинират с мъдра политика на трансферния пазар като взимането на Крейг Ливайн от Каудънбийт за 40 000 паунда. Хартс започва сезона с 5 загуби в 9 мача, но последвалата серия от 27 двубоя без поражение ги поставя в полпозишън за шампионската титла. В последния кръг отборът се нуждае от равен при гостуването на ФК Дънди, за да остане на върха и да не зависи от резултата на Селтик срещу Сейнт Мирън. Подкрепяни от 12 000 свои фенове, 7 минути преди края „сърцата“ се чувстват шампиони. Тогава обаче на сцената излиза резервата на домакините Албърт Кид, който бележи 2 попадения. Това дава знак за началото на шампионските празненства на феновете на „детелините“, тъй като любимците им са си свършили работата и са спечелили с 5:0 на „Лав стрийт“. Така с голова разлика +29 срещу +26 Селтик печели отличието. Зловеща ирония е, че при правилото за голово съотношение Хартс щеше да е шампион – 1,78 срещу 1,76. Мечтаният сезон се превръща в истински кошмар и във финала за националната купа, където отборът от Единбург губи с 0:3 от Абърдийн и така вместо дубъл той остава с празни ръце.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за шотландския елит може да откриете тук.