Щрихи от немската футболна класика

Баварците водят с 4 точки на опонента си и макар че повечето им мачове през сезона завършват с разгромен резултат за съперника, неслучайно сблъсъка им с жълто-черните носи прозвището Дер Класикер. Историята на съперничеството показва, че от срещата на „Алианц арена“ може да се очаква всичко.

Разгром за историята

Когато двата съперника се изправят един срещу друг на стадион „Грюнвалдер щрасе“ на 27 ноември 1971 г. съвсем ясно се вижда защо единия отбор е на 2-ро, а другия на 15-о място в класирането. Още от началото на мача пред вратата на Борусия започва да ври и кипи и след като първоначално са спасени на 2 пъти от гредата, в 10-ата минута гостите капитулират след попадение на Герд Мюлер. Бомбардира на нацията ще се разпише общо 4 пъти в двубоя, по 2 гола ще вкарат Франц Рот – Бика и Ули Хьонес, а Вили Хофман, Паул Брайтнер и Франц Бекенбауер ще допълнят наказателната акция. Дитер Вайнкауф само успява да придаде на резултата завършен – 11:1, което е най-голямата победа на Байерн в историята в Бундеслигата. „През лятото на същата година имаше радикални промени в състава и ние залагахме повече на млади играчи, докато Байерн бе вече опитен отбор. Бяхме прибрани в наказателното поле и всички се бяха наредили пред мен, така че когато играч на Байерн стреляше топката рикошираше поне в трима души“, спомня си години по-късно посрамения вратар на „жълто-черните“ Юрген Ринио. Крайният резултат сварва неподготвен отговорникът за таблото на Байерн, който е принуден да импровизира и преквалифицира една от седмиците в единица, но при внимателно вглеждане в снимката от мача излиза, че баварците са спечелили със 71:1.

Голово реми от друго ниво

Сезон 1982-83 не може да се счита за успешен нито за Байерн, нито за Борусия, тъй като отборите завършват респективно на 4-о и 7-о място в крайното класиране. На 24 май 1983 г. обаче зрителите на „Вестфаленщадион“ стават свидетели на мач, останал в историята със своята атрактивност и изненадващи обрати. Баварците, които броени дни преди срещата са поети от Райнхард Зафтиг откриват резултата още в 3-ата минута чрез Дитер Хьонес. Домакините съумяват да отвърнат на удара 2 минути преди края на първата част след отлично изпълнение на пряк свободен удар от Марсел Радукану. В 53-ата минута само с няколко подавания играчите на Байерн се оказват в наказателното поле на съперника и след пас на Карл-Хайнц Румениге Удо Хорсман извежда тима си напред. Избягалият от родината си румънец Радукану обаче съумява да изравни в 62-ата минута, след като преди да отправи головия удар слаломира между няколко противникови играчи. Драмата продължава с пълна сила и в 70-ата минута пробив на Румениге завършва с асистенция към Клаус Аугенталер, който прави резултата 3:2 за Байерн. Борусия обаче не е казала последната си дума и в 79-ата минута Манфред Бургсмюлер изравнява, а основна заслуга за гола има Хайнц-Вернер Егелинген. Около 120 секунди по-късно резервата Ердал Кесер прави резултата 4:3 и по всичко изглежда, че „жълто-черните“ ще се поздравят с крайния успех. Вместо това в 82-ата минута Румениге с удар извън наказателното поле оформя крайното 4:4.

Лудостта на Кан

През своята състезателна кариера Оливер Кан нерядко е показал, че може да бъде плашещ за противниковите играчи, но на 3 април 1999 г. той преминава на друго ниво. На „Вестфаленщадион“ Борусия изглежда видимо по-добрия отбор и до 32-ата минута води в резултата след 2 попадения на Хайко Херлих. Червеният картон на Самуел Куфур в 36-ата минута сякаш предопределя крайния изход, а за капак фрустрирания Кан влиза с кунг-фу ритник в тялото на Стефан Шапюиза. Съдията Бернд Хайнеман изненадващо решава да не изгони немския национал, а впоследствие ще се окаже, че това ще има пряко отношения върху цялостния развой на срещата. Началото на обрата е дадено в 51-ата минута, когато Щефан Ройтер е изгонен от играта и двата отбора остават с 10 души. В 58-ата минута Александър Циклер намалява, а 5 минути по-късно Карстен Янкер оформя крайния резултат – 2:2. Самият Кан излиза извън контрол и първо се опитва да захапе Херлих, а за капак издърпва за ухото Андреас Мьолер, като негативните отношения между двамата ще продължат и през следващите години.

Чешкият таран, който стана вратар

Съвременните футболисти са свикнали да играят на няколко поста, но дори и най-подготвените биха се озовали в деликатна ситуация ако трябваше да последват примера на Ян Колер от дербито с Байерн на 9 ноември 2002 г. Чешкият таран на Борусия Дортмунд открива резултата още в 7-ата минута, но след почивката баварците съумяват да обърнат резултата с помощта на голове на Роке Санта Крус и Клаудио Писаро. Това става, след като „жълто-черните“ остават с човек по-малко след изгонването на Торстен Фрингс. За капак в 66-ата минута при извършени 3 смени Йенс Леман бива изгонен от игра и 202-сантиметровия Колер е най-логичният вариант да го замести под рамките. До края на срещата той не само не допуска гол, но и има няколко намеси, което кара „Кикер“ да го постави в идеалния отбор на кръга...като вратар.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за двубоите от Бундеслигата може да откриете ТУК.