Смайващите хроники на Купата на Франция

Този уикенд френският футбол ще бъде подчинен изцяло на срещите от турнира за националната купа. Дербито на столицата ПСЖ – ФК Париж и Лил-Лион са мачове, които определено приковават вниманието, но в същото време не трябва да подценяваме гостуването на Марсилия на нискоразредния Байо, както и това на Монако на Орлеан. Предлагаме ви някои интересни и куриозни моменти от богатата история на надпреварата, провеждаща се за 109-и път.

Историята на трофея

Първата световна война без никакво съмнение е един от най-кървавите конфликти в човешката история, като според различни изчисления броя на жертвите от нея са между 15 и 19 млн. души. Сред тях е Шарл Симон, който е създател на Междуфедералния футболен комитет. Смъртта му става причина д-р Пол Мишо – хирург и президент на Федерацията на спортните клубове да подеме инициативата за учредяване на турнир в негова чест. Така през 1917 г. на картата се появява Купата „Шарл Симон“, която ще носи това име до 1919 и от 1940 до 1944 г., а понастоящем ще е известна като Купата на Франция. Изработването на трофея е възложено на фирмата „Шобийон“, която има традиция в направата на предмети на изкуството от 1840 г. Тъй като нейния собственик е на фронта, поръчката е поета от неговата съпруга Мари. Тя изпитва сериозни затруднения да намери 3,5 кг сребро за изработката на купата, още повече, че предвид мобилизацията на стругарите и железарите във фирмата работят основно възрастни хора или такива с увреждания. В крайна сметка отличието бива готово в срок, като в самото начало то върви в компект с 15-килограмова поставка от пиренейски мрамор. Съществуват спорове в какъв точно спорт да е турнира в чест на Шарл Симон, но прочутия функционер Анри Делоне, чието име носи трофея на европейските първенства по футбол, предопределя, че той ще е посветена на най-великата игра.

Спуканата шампионска топка

Въпреки че е сред най-реномираните клубове в страната към 1948 г., Расинг (Париж) е на път да приключи безславно участието си в надпреварата още при сблъсъка с Араго (Орлеан). Срещата върви при резултат 3:2 за съперника, когато се стига до борба за висока топка между нападателя Анри Камински и вратаря Бернар Браконие. След нея топката се озовава в мрежата, но преди това тя е била спукана от двамата играчи. Съдията Рене Дюрюбъл се вижда в чудо, но в крайна сметка решава да признае попадението, което оформя крайното 3:3. Според правилата на турнира това означава преиграване, в което Расинг надвива с 2:0. Впоследствие столичани ще стигнат до финала на стадион „Коломб“, където ще триумфират с 5:2 срещу действащия носител на турнира Лил, но всичко това вероятно нямаше да бъде възможно без помощта на една спукана топка.

Суеверия

Въвличането на животни в света на футбола е отдавнашна традиция, както ни показва финалистът в турнира през 1936 г. Шарлевил. Арденци, чийто капитан е бъдещия легендарен треньор Еленио Ерера, достигат до спора за отличието срещу Расинг (Париж) и решават, че ще имат повече късмет ако вземат със себе си малко прасенце, наречено Нинет. То може и да е събудило симпатии сред зрителите на „Коломб“, но не спасява тима от поражението с 0:1. 3 години по-късно директорът на столичани Марсел Галай решава, че ще е атрактивно ако към тима се присъедини...пингвин. Въпреки протестите от страна на Парижкия зоопарк животното все пак е пренесено с такси до стадиона и веднага след завършека на двубоя е върнато с ескорт, а крайния успех с 3:1 над Олимпик Лил показва, че цялото усилие си е заслужавало.

Пътят на Валансиен към финала през 1951 г. пък е белязан от присъствието на гигантската кукла Бинбин, част от местната фолклорна традиция. Тя е част от групата от 8000 привърженици, потеглили за Париж и въпреки загубата с 0:3 от Страсбург на нея е дадена честта да „пие“ шампанско редом с главните действащи лица. Ако видите снимки от успехите на Седан в Купата на Франция през 1956 и 1961 г. трудно ще пропуснете дивата свиня Дюдюл, която според някои твърдения тежи 240 кг и няма как да не изпълва кадъра с присъствието си. Вярата в поличбите носи късмет на капитана на Кан Луи Клер през 1932 г. В деня преди финала срещу Расинг (Рубе) той и съотборниците му присъстват на сватба, организирана в хотела им, а халфа получава от булката част от нейния воал за късмет. Клер го носи със себе си на мача и случайно или не бележи единственият гол в мача, след което получава трофея лично от тогавашния президент на Франция Пол Думер. След финала треньорът Уилям Айткен поръчва шампанско за целия отбор, но когато отваря портфейла си от него излизат само молци. След като трофеят се оказва във фестивалния град обаче той бива посрещнат тържествено и е поставен в открита карета, теглена от 5 бели коня. В тази връзка заслужава да се отбележи тържественото посрещане на играчите на Лил през 1947 г. То бива белязано от парад по улиците, прием в кметството и държане на речи до късните часове на нощта. Тогава играчите на „мастифите“ откриват, че всички ресторанти са затворени и са принудени да отидат на гости на вратаря Робер Жермен, където си правят „банкет“ с консерви и сухари.

Изпадане с банкет

Когато през 1962 г. Сент Етиен изпада от френския елит играчите на тима и техните семейства биват заведени на ресторант от известния фен на тима Жак Дидие. Това би изглеждало странно ако не знаехме, че „зелените“ са победили Нанси с 1:0 във финала за националната купа. В хода на турнира Дидие обещава на нападателя Жан-Клод Болу, че при отбелязване на хеттрик ще вдигне банкет и стрелецът го прави на четвъртфинала с Безие. За капак той бележи победното попадение в спора за отличието и така капитана Рене Доминго получава купата лично от Шарл дьо Гол. Що се отнася до Болу, след успешния мач той отива в църквата в Коломб, където е приел първото си причастие и благодари на Господ за успешния завършек на срещата.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за Купата на Франция може да откриете тук.