Световно клубно първенство – едно фиаско на 25 години

. Съпътствана от много критики, коментари и нововъведения като поставянето на камери на екипировката на главния съдия, надпреварата със сигурност ще намери своето място в историята на най-великата игра. Преди 25 години ФИФА направи първия си опит за мащабен турнир, заменящ сблъсъка на шампионите на Европа и Южна Америка в Междуконтиненталната купа, но днес той остава само в паметта на истински запалените фенове на най-великата игра.

Организаторски неволи

Идеята на регулаторния футболен орган за създаване на Световно клубно първенство предизвиква голям интерес и за домакини на първата надпревара кандидатстват 9 държави, от които своите кандидатури подават 4 – Саудитска Арабия, Мексико, Уругвай и Бразилия. На своята среща в Кайро на 7 юни 1999 г. възлага турнира на страната на кафето и определя като период за неговото провеждане 5-19 януари 2000 г. Участие в него взимат действащите към деня на събитието шампиони на Европа (Манчестър Юнайтед), Африка (Ража Казабланка), Северна и Централна Америка (Некакса), Южна Америка (Васко да Гама) и Океания (Саут Мелбърн). Азия е представена от победителя в местната Суперкупа Ал Насър, а не от този в турнира на шампионите Поханг Стийлърс, за страната домакин участие взима шампиона Коринтианс, а Реал Мадрид е поканен в ролята си на носител на Междуконтиненталната купа. Още в самото начало става ясно, че поради претоварения си календар „червените дяволи“ искат да се откажат от турнира, но те са подложени на натиск от футболната асоциация да не го правят, тъй като ще компрометират шансовете на Англия да спечели домакинство на Мондиал 2006. Поради това Юнайтед правят изключително непопулярен ход и решават да не играят във ФА Къп.

Падение на европейците

В документалния филм „Отвъд Обетованата земя“, посветен на сезон 1999-2000 на Манчестър Юнайтед зрителите могат да видят, че английския тим се чувства меко казано некомфортно в Бразилия, дори и когато отдъхва на прочутия плаж Копакабана. Играчите на сър Алекс Фъргюсън сякаш не са подготвени за това, което ги очаква в турнира и са спасени от загуба на старта от Некакса с гол на Дуайт Йорк в 81-ата минута. Истинското фиаско идва в двубоя с Васко да Гама, след като на почивката домакините водят с два гола на ветерана Ромарио и едно попадение на Едмундо. Голът на Ники Бът прави нещата съвсем малко по-срамни, а победата с 2:0 над Саут Мелбърн (с голове на Куинтън Форчън) не може да поправи нанесените щети. Реал Мадрид се намира в турбулентен период в навечерието на турнира и е в долната половина на таблицата в Ла Лига, което довежда до смяната на Джон Тошак с Висенте дел Боске. Кралският клуб печели откриващия си мач срещу Ал Насър с 3:1, след това прави 2:2 с Коринтианс, но успеха с 3:2 над Ража Казабланка не се оказва достатъчен за попадане на финал. В спора за третото място Реал губи с дузпи от Некакса, а един от малкото играчи с положително усещане след турнира е Никола Анелка, записал 3 гола, с едно по-малко от попаденията му във всички останали турнири за целия сезон.

Бразилски триумф

Финалът в турнира противопоставя Коринтианс и Васко да Гама, което докарва до екстаз 73 000 зрители на „Маракана“. Показателно е, че сред 22-ата на терена и шестте резерви има само един чужденец – капитанът на Коринтианс Фреди Ринкон. След нулево равенство в редовното време и продълженията се стига до дузпи, където Дида спасява удара на Жилберто, а Едмундо прави решителния пропуск, донесъл трофея на тима от Сао Пауло. През август 2001 г. е решено следващото издание на турнира да се проведе в Испания, но фалита на основния маркетингов партньор на ФИФА ISL и цялостниправи така, че този формат на надпреварата остава замразен за повече от 2 десетилетия.

Всички коефициенти за Световното клубно първенство може да откриете тук.

Автор: Тео Борисов.