В дълбоките води на виетнамския футбол

Виетнам е една от страните, за които масовата аудитория у нас си мисли, че има някаква представа, но всъщност тя е много по-различна от нашите предразсъдъци. 108-ото място в ранглистата на ФИФА би трябвало да е доказателство, че футболът тук не е на много високо ниво, но именно разположената в Югоизточна Азия страна е пример за това как съдбата на най-великата игра е преплетена с политическото и икономическо развитие на дадена държава.

В края на XIX век на територията на днешен Виетнам са разположени три френски протектората – Тонкин (северен), Анам (централен) и Кошеншин (южен). Именно в главния град на последния Сайгон (днес Хо Ши Мин) през 1896 г. местните за пръв път се запознават с футболната топка. По това време е сформиран Серкъл Спортиф Сайгонес, където чуждестранните държавни служители, търговци и войници провеждат своите спортни занимания, първоначални ориентирани към ръгбито. През 1905 г. сборен отбор от френски и местни футболисти се изправя срещу екипажа на британския кораб „Кинг Алфред“, което се води първият официален мач на територията на Виетнам. Близо десетилетие след първите учебни игри в градския парк Жардин де ла Вил (сега Тао Дан) футболните правила за пръв път са въведени изцяло и това довежда до създаването на множество отбори. Сред тях са и такива с изцяло местни футболисти – Джадин Спорт и Етоал Бльо, които се сливат в Етоал дьо Джадин. В началото на следващото десетилетие спортът се разпространява и в останалите части на страната, за което говори формирането на отбори като Олимпик Хайфон, Стад Ханойен и Чоп Нхоанг (Еклер). С течение на времето се създават множество работнически клубове (на Генералния департамент на железниците, текстилните работници Нам Дин и работниците в електроснабдяването на Ханой), някои от които използвани за прикритие на дейците на революционното движение.

Провъзгласяването на независимостта на Виетнам на 2 септември 1945 г. идва на фона на обтегнатите отношения с френските колонизатори, а един от малкото начини за потушаване на напрежението е най-великата игра. Лидерът на страната Хо Ши Мин, наричан от своя народ просто Чичо Хо, решава да организира мач в Хай Фон срещу екипажа на френския кораб „Дюмон д‘Урвил“. На имащия статут на звезда Нгуей Лан са дадени 24 часа да състави и подготви отбора си. Според разказите за този двубой при резултат 1:0 в своя полза домакините решават да допуснат попадение и така срещата приключва при миролюбиво равенство 1:1, което спомага за нормализиране на отношенията между двете страни. В резултат на конференцията от Женева през 1954 г. Виетнам бива разделен на Северен и Южен, като въпреки сложната обстановка южната част записва участие в първите две издания на Купата на Азия през 1956 и 1960 г. Именно там се провежда Приятелския турнир на нациите, който през 1967 г. е спечелен от Австралия (първо отличие в историята на националния отбор на Зеления континент). Краят на Виетнамската война през 1975 г. и обединението на страната дават нови перспективи и през 1980 г. тя вече има свое завършено първенство. Най-голямото дерби е между столичните Те Конг (отбор на армията) и Конг Ан (на полицията). С течение на годините те ще придобият своя „капиталистически“ облик, като първия ще приеме името на телекомуникационната компания „Виетел“, докато другия в определен период ще носи названието „Ханг хон Виетнам“ (така се казва националния авиопревозвач). Виетел Те Конг, където понастоящем е треньор българинът Велизар Попов, има в сметката си 6 титли – точно толкова, колкото и ФК Ханой. Последният клуб има едва 20-годишна история и възниква като отбор на групировката T&T Group. В 2024 и 2025 г. обаче шампионското отличие отива при Нам Дин, а двата тима и през тази година са в ролята на претенденти за него.

Програмата на В лигата ни даде възможност да наблюдаваме ФК Ханой и Виетел в два поредни дни на стадион „Ханг Дай“ – втори по значимост в страната след националния „Ми Дин“. Играещите в лилаво ФК Ханой бяха домакини на Хайфон и определено можеха да се считат за фаворити. На треньорската им скамейка стояха австралийската легенда Хари Кюъл и работилия в Пирин Благоевград Уорън Фийни, което обещаваше голям интерес. Имащото капацитет от 22 500 зрители съоръжение разполага с крайно нестандартна архитектура – местния вариант на Сектор В е на 2 нива, този на Сектор А – на едно, а на Б и Г има съвсем малко места и 2 табла (модерно и работещо от едната страна и старо и нефункциониращо от другата). Символичните цени на билетите за европейските стандарти (за нормален мач могат да се намерят такива в еквивалента на 1,50-3 евро в донги) довеждат до присъствието на много чужденци на срещата, повечето от които са си закупили официална фланелка на домакините, предлагаща се в импровизирания им фенмагазин срещу 325 000 донги (приблизително 11 евро). И двата отбора разполагат със свои агитки, въоръжени със своебразни оркестри – ФК Ханой с барабани, а Хайфон с тромпети. В своеобразната битка помежду им гостите излязоха с едни гърди напред, тъй като репертоара им бе забележителен – от „Катюша“, през Рики Мартин до хита на Vengaboys “Shalala lala”. На терена съотношението на силите бе доста по-различно, тъй като домакините надделяха с 2:0, макар и да имаха своите затруднения. Съвсем видимо нивото на чуждестранните играчи бе по-високо от това на местните, като е достатъчно да кажем, че автора на първия гол Дейвид Фишър бе играл за последно за предишния си тим Гленторан в началото на декември, а единствения отбор на високо ниво в кариерата на реализиралия второто попадение Ендрио е Пасош Ферейра. Последният вече прие виетнамско гражданство До Хоанг Хен и е част от стратегията за масово натурализиране на играчи от чужбина. В случая обаче акцентът се поставя върху т.нар. Виет кю (играчи от виетнамски произход, родени в друга държава). Сред тях е и бившия младежки национал на България и играч на Славия Чунг Нгуен До, който след трансфера си в Нин Бин вече е известен като Тран Тан Тунг и е в списъка на мъжките проектонационали.

Лошото време и фактът, че се намираме в навечерието на виетнамската нова година, която ще се отбележи на 17 февруари, предпоставяше срещата между Виетел и Сонг Лам Нге Ан да е посетена от сравнително малко зрители. И докато връзките с армията на домакините им помогнаха да запълнят своя сектор с „фенове“ с униформи, гостите разчитаха на малка, но гласовита агитка, разполагаща с големи флагове. Техните любимци успяха да ги зарадват с победа с 4:1, въпреки че играха с човек по-малко в последните 21 минути. Все пак трябва да кажем, че те получиха 2 дузпи, а 2 гола на Виетел, за които на пейката не бе наказания Велизар Попов, бяха отменени поради странни причини. Краткият ни досег с виетнамския футбол ни убеди, че той има накъде да се развива, но постъпки в тази посока се правят. А и когато човек се радва на пълноценно туристическо изживяване той е готов да преглътне ако футбола не е на нивото на Висшата лига на Англия и испанската Ла лига.

Автор: Тео Борисов