Вечното дерби, което изпрати журналист да служи в запас

Драмата, нервите и скандалите винаги съпътстват Вечното дерби, но неговото издание от 7 октомври 1980 г. показва на практика, че запалянковщината трябва да бъде обуздавана навреме, тъй като тя не помага на никого.

ЦСКА стартира сезон 1979-80 в качеството си на действащ шампион на страната, успял да надделее със сериозни усилия в битката за отличието срещу Славия. От своя страна Левски се намира в деликатен период, довел до смяната на треньора Иван Вуцов с Христо Младенов. Макар в дербито никога да не може да се говори за фаворит, „червените“ определено би трябвало да имат предимство пред големия си съперник, тъй като няколко дни по-рано отстраняват действащия европейски клубен шампион Нотингам. Играчите на Аспарух Никодимов обаче успяват да спечелят само 2 точки от предходните си 3 шампионатни мача (срещу столичните Славия, Локомотив и бургаския Черноморец). От своя страна от началото на сезона Левски показва две лица – при домакинствата си е убедителен, докато гостуванията на Славия, Черноморец и Миньор завършват с поражения.

Близо 55 000 зрители на стадион „Васил Левски“ стават свидетели на динамичен двубой, който преминава през множество обрати. Още в 21-ата минута „сините“ са принудени да извършат смяна и на мястото на Николай Грънчаров се появява Владимир Николчев, но това не е в състояние да спре първоначалния им устрем. В 32-ата минута те повеждат в резултата след отлично изпълнение на пряк свободен удар на Павел Панов. „Армейците“ успяват да реагират чак след почивката и в 64-ата минута Спас Джевизов засича с глава центриране от фаул на Цветан Йончев. В 69-ата пък появилия се секунди по-рано Марио Вълков, отново с глава, преодолява Стефан Стайков за 2:1. Когато психологическото предимство изглежда изцяло на страната на шампионите в 82-ата минута се стига до неразбирателство между Георги Велинов и Иван Зафиров, което позволява на Ангел Станков да оформи крайното 2:2.

След края на срещата от лагера на Левски имат претенции за ситуация в 60-ата минута, когато нарушение срещу Руси Гочев, за което се смята че е извършено в наказателното поле, е извадено извън него. В последната минута пък при изпълнение на ъглов удар пред вратата на Левски съдията Никола Дудин свири край преди топката да е достигнала до наказателното поле. В своето обяснение към съдийската комисия самия арбитър мотивира първото си решение по следния начин: „Гочев бе фаулиран на самата линия на наказателното поле, аз маркирах нарушението, но всичко стана мигновено. Той лежеше на метър-два вътре вътре и остави впечатлението, че е фаулиран там, където бе. Аз отново потвърждавам, че това, което съм отсъдил, е достоверно...“ За отбелязване е, че става въпрос за единствения български съдия, ръководил финал за Междуконтиненталната купа (Бока Хуниорс-Борусия Мьонхенгладбах на „Ла Бомбонера“ през 1978 г.), така че думите му би трябвало да имат някаква тежест.

Продукцията му обаче среща сериозен отзвук в периодичния печат, като особено критичен към нея е реномираният журналист от „Народен спорт“ Милко Стефанов. „Този мач ще се запомни с едно ръководство, което, най-меко казано, бе странно – за съдия, който уж е от най-добрите у нас... Навярно стотици хиляди са наблюдавали срещата на екрана. Видели са всичко, видели са и онова препъване (в наказателното поле!) на Гочев в 60-ата минута, което по всички правила си е дузпа. Не и по вкуса на Дудин, който с цялото си поведение гледаше да угоди и на двете страни, да не си разваля „дослука“. Смелост ли му липсваше или имаше свои подбуди? Ами ако стане 0:2 след тая дузпа? Или 3:2 в самия край? През цялото време надуваше свирката (накъсваше играта, спираше атаки, убиваше ритъма) – кога за щяло, кога за нещяло. Извади само веднъж едно картонче, а не мереше със същия аршин в случаите (не бяха малко!), когато лежаха подкосени тела по тревата. Не бе съдия, не бе чудо!...“

В подобна стилистика е и репортажа на Николай Куманов във вестник „Отечествен фронт“, носещ заглавието „В плен на напрежението“. „Главно внимание привлече съдийското ръководство на Никола Дудин. Той не успя да пресече грубостите в самия им зародиш, наказа с жълт картон само Николов, а поводи имаше достатъчно. И в края на краищата една негова грешка – „извади“ от наказателното поле нарушение срещу Гочев. А то бе на два метра вътре в него – това се видя достатъчно ясно и стана при резултат 1:0 за „сините“. Ако Дудин бе дал дузпа, едва ли срещата щеше да завърши така. Защото Левски може да отстъпва в момента по възможности, но все пак не е случаен отбор.“ Въпреки че в определени пасажи и в двата материала тонът на добронамерената критика е нарушен, той изглежда безобиден на фона на нещата, които може да открием в много сегашни медии, а и в крайна сметка отразява гледната точка на журналистите.

Няколко дни по-късно в органа на Министерство на народната отбрана „Народна армия“ е публикувана позиция, подписана от Бюрото на футболен клуб към ЦСКА Септемврийско знаме, която изключително много наподобява настоящите декларации на родните отбори. В нея се казва: „Повод да напишем тази бележка не е случайно хрумване и не е продиктуван от „злобата“ срещу такива журналисти, а от нашето възмущение и от възмущението на голяма част от спортната общественост във връзка с публикуваните материали в тези вестници. И в двата материала ясно проличава пристрастието на двамата журналисти. Всеки може да симпатизира на даден отбор или спортна организация, но това не му дава право да бъде едностранчив в своите разсъждения, особено за журналиста, където трябва винаги да се пише ясно, аргументирано и безпристрастно да се поднасят фактите“. Ако нещата бяха останалите дотук бихме отминали този епизод като поредната война на нерви, но председателят на ЦСКА Никола Миланов – Чопъра взима решение, което в контекста на епохата изглежда като нещо резонно. По негова заповед 45-годишния Куманов е изпратен да служи запас 45 дни – нещо, което цели да покаже на 54-годишния Стефанов, че и самия той не е застрахован от подобно отношение.

Това не е нито първият, нито последен случай на злоупотреба със служебно положение, но споменатия епизод ни дава няколко повода за размисъл в днешния ден. И в момента футболисти, собственици и деятели обвиняват журналистите в „уронване на престижа“ и какви ли не земни грехове, без да си дават сметка, че тяхната работа е да отразяват дадената среща и част от нея е да споделят своето мнение. В същото време не са малко примерите за коментари през „сини“/„червени“ очила, които могат да задоволяват аудиторията на дадена медия/журналист, но допринасят за все по-голямото поляризиране на фенската маса. С оглед на събитията отпреди седмица в Пловдив може само да си пожелаем всички замесени лица в срещата на Националния стадион „Васил Левски“ да проявят благоразумие и да не оставят емоциите и заряда на срещата да ги водят в техните действия и решения.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за Левски-ЦСКА и останалите маове от елита може да откриете тук