Вождове и пирати си оспорват честта на Йоханесбург

„Европейските фенове си мислят, че тези кадри са правени с Изкуствен интелект“. Този надпис придружава кадри, разпространени в социалните мрежи, показващи дербито на Йоханесбург между Кайзер Чийфс и Орландо Пайрътс, на което по неофициални данни присъстстват близо 100 000 зрители. Тъй като пишещия тези редове лично присъстваше на „Сокър сити“ той може да потвърди, че тази гледка не е мираж или халюцинация, а нещо напълно реално. За да разберем същината на сблъсъка за Соуето (у нас се е наложило името Совето, но възприемаме оригиналното име, явяващо се съкращение от Саут Уестърн Тауншип) трябва да се върнем назад в историята на футбола в Южна Африка.

За първи път свидетелства за практикуване на най-великата игра на територията на днешен ЮАР има в средата на XIX в. в британските военни гарнизони в Капската провинция и Натал. Споменава се за двубой между военни и представители на колониалната администрация, игран на 23 август 1862 г., в който участие взима бъдещия премиер на провинцията Джон Меримен. В края на века бъдещия баща на индийската независимост Махатма Ганди основава няколко клуба с емблематичното име Пасивна съпротива по време на престоя си в страната. По същото време първият отбор с участието на тъмнокожи Банту прави турне във Великобритания и се изправя срещу съперници като Селтик, Нюкасъл, Манчестър Сити и Тотнъм. Най-популярният спорт се развива неравномерно в различните части на страната, но важна за нашата история е 1937 г.

Тогава в Източно Орландо, част от Соуето, група миньори основават едноименния местен тим. През 1940 г. на екраните шества приключенския филм с Ерол Флин „Морският ястреб“, базирана на биографията на Франсис Дрейк – пират, който е на служба на кралица Елизабет I. Вдъхновени от лентата, момчетата от Орландо добавят към името на отбора си Пайрътс, а логично на емблемата им се появява стилизирано изображение на Веселия Роджър. Политиката на апартейд от страна на властите придобива своите най-големи размери през 60-те години, когато се обособяват две отделни лиги – Национална футболна лига за бели и Южноафриканска сокър лига, в която влизат тъмнокожи. За да могат да се издържат финансово, отборите от втория шампионат често правят турнета в съседни страни, какъвто е случая с Орландо Пайрътс през 1968 г. Те играят серия от мачове в Свазиленд, като по средата на пътуването в тима избухва скандал за пари. Водач на бунта е талантливия Кайзер Мотаунг, който отказва да играе и успява да привлече достатъчно свои съотборници, за да си направят паралелен тим, с който играят контролни срещи. Нападателят скоро е забелязан от собственика на американския Атланта Чийфс Дик Сесил и треньора на тима Фил Уусман и бива привлечен в американската НАСЛ. Само за един полусезон южноафриканецът вкарва 16 гола в 15 мача и е обявен за новак на годината.

В първите дни на 1970 г. той се завръща в родината си и основава собствен отбор – Кайзер Чийфс. Използвайки опита от Щатите, Мотаунг го превръща в един от първите професионални клубове в страната и привлича в редиците му своите бивши съотборници от Орландо Пайрътс Гилбърт Секгаби, Кларънс Млокоти, Чина Нгема и Еверт Нене. Само няколко дни след създаването си, новия отбор взима участие в турнир, организиран от местна пивоварна компания. Неговият награден фонд са смешните от днешна гледна точка 100 долара. В мач за третото място те се изправят срещу Орландо Пайрътс и успяват да надделеят с 6:4, поставяйки началото на голямото съперничество. През 1971 г. двата отбора се включва в новосъздадената Национална професионална сокър лига, в която участват само тъмнокожи. Още в нейното първото издание двата тима са в директен спор за титлата, което отива в Орландо. В дербито на 20 април обаче Пайрътс повеждат с 3:0, а съперника им успява да намери сили в себе си и 3 минути преди края да стигне до крайното 3:4, което го прави моралния победител в надпреварата. Година по-късно се стига и до първите безредици, наложили нахлуването на полицаи с кучета, а в друг мач английския съдия Норман Бъртъншоу бива ударен с бирен кен.

Чак през 1985 г. се стига до създаването на единна лига за бели и тъмнокожи, в която участие взимат и двата представителя на Соуето. Макар дербитата да се явяват отличен повод за протест срещу политиката на президента Питър Бота, скоро съперничеството излиза извън контрол. На 13 януари 1991 г. двата отбора играят контролен мач на стадиона в Оркни, носещ подходящото за случая име „Опенхаймер“. Капацитет на съоръжението е за 23 000 души, но на двубоя присъстват над 30 000. В една ситуация феновете на Чийфс оспорват съдийско решение във вреда на техните любимци, които кара привържениците на Пайрътс да започнат да ги замерят с плодове и предмети. Хаосът настава, когато въоръжени с ножове ултраси тръгват към противниковия сектор. В резултат на блъсканицата 40 души биват убити, а ранените са близо 50.

За съжаление властите в Южна Африка не се поучават от грешките си и това води до нова трагедия – този път на „Елис парк“. Това става на 11 април 2001 г., като този път броя на присъстващите е двоен – вместо 60 000, те са 120 000. Кайзер Чийфс повежда, а когато съперникът им изравнява след половин час игра, нищо не е в състояние да усмири тълпата. 43 души загиват, а полицейския доклад, дълъг 130 страници, не успява да даде еднозначен отговор на въпроса „Кой е виновен?“ В него се прави рестроспекция на други трагични епизоди, като двубой от 1998 г., когато полицията използва гумени куршуми срещу тълпата, но наказания за виновните така и не последват.

Все пак има случаи, в които двата отбора се обединяват, какъвто е случая със Сензо Меива. Стражът е една от звездите на Орландо Пайрътс в началото на миналото десетилетие и национал на ЮАР. На 26 октомври 2014 г. той е в дома на своята приятелка – актрисата Кели Кумало, когато в имота нахлуват маскирани мъже, които го застрелват на място. Впоследствие нито един от заподозряните не е признат за виновен и деянието им остава ненаказано. Случаят предизвиква истински шок в цялата страна, като предстоящото дерби между Орландо и Кайзер Чийфс е отложено. Меива е погребан с държавни почести, а сред присъстващите на са и представители на големия съперник. Говорейки за големи легенди в дербито, над всички се откроява нападателя Маркс Мепоняне. Между 1981 и 1991 г. с кратко прекъсване той играе в Кайзер Чийфс, но от 1992 до 1996 г. става част от Пайрътс, с които дори печели Шампионската лига на Африка през 1995 г. И до днес Мепоняне е единствения играч, отбелязал гол в дербито и за двата тима.

Понастоящем Кайзер Чийфс има предимство в директните сблъсъци във всички напревари – 28 победи, 32 равни и 25 загуби. В наблюдаваното от нас дерби обаче Пайрътс буквално унищожиха своя съперник, като крайното 3:0 бе най-малкото, което играчите на Абдеслам Уаду заслужаваха. Противно на очакванията през цялото време феновете на двата тима стояха един до друг и най-екстремното нещо което правеха е да показват с жестове удовлетворението или раздразнението си от резултата. Очевидно времената на насилие вече са в миналото (за това вероятно спомага и солидното полицейско присъствие), а добре познатата ни от Мондиал 2010 атмосфера прави дербито на Соуето един от мачовете, който всеки футболен фен по света трябва да види на живо поне веднъж в живота си.

Автор: Тео Борисов